Още хайку

И още саморъчно написано хайку, по-голямата част от което вероятно въобще не се класира за такова. Ден за графомания. Но все пак аз вярвам, че трябва да има един-два стиха, които  по случайност са се получили добри. Само че нямам идея кои. Колко жалко.

Старите рани
все още кървят нощем.
Цъфтя в червено.

Отвори очи.
Ако не те ослепи
ще видиш слънце.
 

Светлината няма
и цвят, и вкус, и мирис.
Само топлина.

Миг спасение
в погледа ти. Топлина
в зимната вечер.

Нощ, дихание,
тихи улици, звезди.
Самотни стъпки.

Виж самотата.
До теб, винаги вярна.
Да, прегърни я.

Слънце, топлина,
твоят смях. И лалета.
Още мечтая.

Дъжд и мълнии.
Случаен подслон пътем.
Сплетени ръце.

Не се страхувам
не се гневя, не плача.
Убито сърце.

Вече ме няма.
Слънце, бели цветове.
Пролетта идва.

Стръмни поляни.
Планински орхидеи.
Още си спомням.

Усмивка, слънце.
И хлорофил в кръвта ми.
Мога да летя.

Махайки шала,
мечтая за сладолед.
Пролетна жажда.

Вдишвам въздух
натежал от светлина.
А в мен е тъмно.

Сиви, безцветни,
изсъхнали, студени.
Са устните ми.

Виждам светлина
там, в края на тунела.
Пак има пожар.

Плач в тъмнината.
Отминаващи стъпки
и мъртви очи.

Паднали пера,
капки кръв по земята.
В здравата клетка.

Изранена длан.
Счупени нокти. Рани.
Закопавам се.

Старите рани
Новите приятелства
И тежки врати.

Много причини.
Mалко оправдания.
Вана пълна с кръв.

Реклама