Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for август, 2007

Не, не става дума за онези големите, грозни и груби същества от фентъзитата. Макар че по своему, онези, за които говоря пак са големи, грозни и груби, макар и душевно.
Става дума за интернетските тролове, в частност за форумните такива. Това са хора, които се държат преднамерено зле във форуми, мейлинг листи и всякакви интернет общества. Не, не трябва да се бъркат със спамъри, флудъри или обикновени псуващи идиоти. Спамърите просто пускат тонове ненужна информация или си общуват във форума все едно, че е чат. Хората, които обиждат правят нещо забранено в правилата на форума и в следващия един час админът, ако е човек на място, ги е баннал.
Тук обаче идват троловете. Те много внимават да не правят нещо конкретно забранено и да не обиждат конкретни хора. Не пускат и постове само с усмивчици. Обикновено те не са тъпи и първосигнални като спамърите или псуващите. Троловете обаче дебнат всеки възможен момент, за да успеят да влязат в конфликт с останалите. Засягат всяка възможна обществено чувствителна тема и след това громят несъгласните с тях по всякакъв начин. Много често те са сами поради това, че в стремежа си да намерят подходяща тема, стигат до всякакви абсурди. Когато обаче ти тръгнеш да спориш с тях, те гордо те сочат като заблуден, а после и всички други, които им противоречат стават такива. Троловете не слушат даваните им аргументи (или поне слушат само тези, които могат лесно да оборят), само дават свои, много често едни и същи. И когато на вече ти издразнен на седмото повторение изкрещиш „Добре бе, братче, вземи чети какво ти пиша последните два дни“, тролът мъдро се фръцва и ти казва, че си спамър и ти си започнал темата.
Често тролът след известно пребиваване във форума усеща към какво са чувствителни различните хора и в диалозите си стях, той уж случайно, почти без връзка с темата, споменава точно тези неща. Често слага в устите на хората думи, които те дори не биха помислили да кажат. По системата „Ти тук каза, че носиш италиански обувки, значи си призна, че си сноб, нали? Е, тогава всички сме на едно мнение.“ Или нещо със същата логика.
Но все пак троловете много се стараят да не обиждат, защото това води до бан. Те никога не казват „Ти си идиот“. Те казват „За разлика от останалите идиоти, които не са съгласни с мен…“ или „С този идиотски начин на мислене до никъде няма да стигнем“. Т.е. намекът, че си идиот е достъчно силен, но винаги могат да се измъкнат от обвинение в обида. А когато се опре до неприлични думички – те пак си ги пишат без никакво колебание, само слагат звездичка на мястото на произволна буква. Лично за мен това е ужасно лицемерие. Някои пишат дори „секс“ със звездичка, явно защото е неприлична дума. От друга страна съвсем спокойно се изтъкват като невиждани полови атлети и го обсъждат в детайли.
В някои случаи на троловете дори не им пука, за темите, които са пуснали. Те просто се кефят на това как подскочил някой като му казали не знам какво, как накарали друг да загуби самообладание. Много често след поредната неколкодневна/седмична тема, в която все пак някак си стигнал до категорично доказателство, че тролът си плещи глупости, той просто се ухилва и казва „Ма не бе, аз само ви пробвах“. Троловете се отнасят с останалите хора като с морски свинчета, на които изпитват новите видове хапчета за отслабване. А сравнението с морските свинчета е много добро и по друга причина – троловете се смятат за по-високо стъпало на еволюцията от тези, с които се забавляват.
Тук би трябвало да дам някое добро решение как да се справяте с троловете. Проблемът е, че такова няма. Единият начин е да спорите с тях обосновано и с аргументи. Това е твърде трудоемко и рано или късно докарва по-сериозен скандал, при който, на бас, вие излизате виновни. Другият начин е да не им обръщате внимание, тотално игнориране. Да, обаче първо това е все едно да игнорираш опаковка от вафла хвърлена на улицата – хубаво, игнорираш я. И си стои все така мръсно. Второ, троловете, от време на време могат да говорят и нормално (друг е въпросът, че на вторият диалог престават) и така може и да игнорираш нещо ценно. И трето, винаги остава егоистичният въпрос „Ок, той говори тъпотиите, защо аз трябва да си мълча, а не той?“

Мда, а това го пиша, защото един такъв успя да ме накара да не искам да имам нищо общо със форум, в който пишех активно от 4 години.

Advertisements

Read Full Post »

Преди 5 години за пръв път се престраших да отида на събиране на някакви непознати, неидентифицирани и вероятно потенциално опасни субекти, които познавах само от Интернет. С други думи на първата среща на форума DragonEye. И гореспоменатите непознати, неидентифицирани и вероятно потенциално опасни субекти се оказаха много свестни хора, с някои от които все още се виждаме по-често или по-рядко. Странно е накъде ни отвяха нещата 5 години по-късно. Моридин, тогава мрачният философ с изненадваща усмивка вече не е абитуриент от училище за генийчета, а нахилен и вечно заспал програмист. Ян и Гибли, станаха едни от най-близките ми хора въобще и безчет пъти ми държаха ръката, когато светът пак не ме обичаше. Освен това след около 2-3 години познанство двамата се намериха и аз твърдо се надявам един ден да съм им кума. Или поне шаферка, ако дават като бонус розова рокля. Матрим и Демандред, които в началото не можех да различавам се оказаха адски различни. Алексис завърши УНСС, след което отиде да учи медицина чак в Русия, а после все пак се върна да я учи тук. Уважавам хора, които могат да преследват цели така. Браги се оказа от тихите, но дълбоки води. Клио се ожени в Англия, след като замина доста внезапно. Амос взе че превърна хобито си – филмите, в професия. Берик мина през какви ли не длъжности, а в момента води разни хора на рафтинг. С Джони и Изабо позагубихме контакт. С Антония също уж беше така, докато не намерих блога й, а после и работих в същата фирма, в която и тя (или почти). Скоро след това покрай това намерих и други хора, някои от които все още са ми много добри приятели. Та, който казва, че интернетът пречел на човешките взаимоотношения (Елтън Джон скоро бил направил такова откритие) може спокойно да си хване мнението и да отидат да се срамуват заедно в ъгъла.

Песен на деня: The Rembrandts – I’ll be there for you

Read Full Post »