Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for ноември, 2005

Тази седмица

Тази седмица беше странна и бавна. Имам предвид, имам чувството, че предишния си пост съм го писала преди месец, не преди дни. Аз все пак излязох с Нинген. Всъщност май излизах с него почти през ден. Той твърди разни много хубави неща, а мен като че ли още ме е страх да повярвам. Всъщност ние се познаваме от 10 дни, няма как да съм ужасно уверена. Дори буйните ми и престъпно (да, бяха си престъпление от мен срещу мен) дълги несподелени любови съм ги осъзнавала чак след като мине известно време. Много ме е страх, че го подвеждам, защото не съм уверена в себе си, страх ме е, че и той се самонавива по някаква причина. Той е много ентусиазиран и мил, и въобще не вярва, че аз съм тежък депресар и според мен дори си няма идея в какво се забърква. И все пак… едно време ме беше страх, че ще разбия и сърцето на Дил, а стана точно обратното. Освен всичко е и доста по-малък от мен, да му се не види, от време на време проявявам кошмарен майчински инстинкт и започвам да му обяснявам как трябва да си сложи ръкавици. Но в крайна сметка и на мен проблемът ми донякъде беше, че всъщност по отношение на връзките бях по-малка, отколкото изглеждах.

Песен на деня:

Robbie Williams -Feel

Before I fall in love
I’m preparing to leave her
I scare myself to death
That’s why I keep on running
Before I’ve arrived
I can see myself coming

I just want to feel real love
Feel the home that I live in
‘Cause I got too much life
Running through my veins
Going to waste
 

I just wanna feel real love
In a life ever after
There’s a hole in my soul
You can see it in my face
It’s a real big place

Не знам какво ще излезе от това. Но ми омръзна да се тормозя. Каквото стане. Никой не знае, аз също.

Btw, един от най-смешните моменти беше когато той ме загледа смутено и смутолеви думите, които по подразбиране убиват всяка връзка „Виж сега, не се ядосвай, но… как ти е името?“. Мисля, че се смях следващите десет минути. Имам предвид, беше логично да не го знае, бяхме се представили само по никове, но едва тогава се сетих, че наистина няма представа.
И песен на седмицата:

Vonda Shepard – Searching my soul

I’ve been down this road
Walking the line that’s painted by pride
And i have made mistakes in my life that i just can’t hide.

But I believe I’m ready
for what love has to bring
I’ve got myself together
Now i’m ready to sing.

I’ve been searching my soul tonight
I know there’s so much more to life

Това май е твърде лично, но ако сега не пиша лично, няма кога…

В петък Алексис си празнува рождения ден и сега всички ме мразят заради снимките, които съм направила. Знам ли, половината хора се опитаха да спят по време на купона, но лично аз много се зарадвах да видя всички. Дори Драгън, трябва да се лекувам. Гледахме и пълнометражния Саут Парк, дивна простотия просто:) Малко ми е съвестно, че всъщност като че ли рожденничката го хареса най-малко филма, но пък допускам, че това е било поне малко компенсирано от двете ДВД-та на Гъндам Сийд, които получи.

Read Full Post »

Котки

Днес бях на изложба на котки заедно с още шест човека от форума. Повечето котки имаха вид на много сбъркани пекинези (защо се счита за толкова фешън котката ти да е с козина като хипи и с вдлъбната муцуна?), но имаше една много правилна, която приличаше на котешкия аналог на мастиф. На снимката не личи точно колко дебела и невъзмутима беше, но тя беше наистина много пухкава и непукист. По някое време Лили дойде и ме сграбчи за ръката, като настоятелно ме задърпа с репликата, че са намерили котка точно като за мен. Когато я последвах, тя ме заведе до клетката на една котка, където освен стандартния надпис „Не пипайте“ имаше добавено и „Мрази мъже“. Качихме се и до изложбата с восъчните фигури, но бяха малко и не особено интересни според мен. И навсякъде пъхат Хари Потър, имаше негова, на Рон, Хърмаяни, Хагрид и още няколко персонажа фигури. Да му се не види, консерва с копърка да отвориш, сигурно и от там ще излезе Хари Потър. Само Бийтълс ми харесаха, макар да бяха от мустакатия си период.

Запознах се и с новата членка на форума ни – Сайбериън (а.к.а. Вася). Знам ли, хем е много симпатично момиче, хем ми се видя малко изкуствена. Но предполагам, всички сме били така в началото преди да се опознаем. С времето ще стане ясно кое е повече в нея.

На тръгване започнахме да се възхищаваме на едно съвсем малко черно-бяло котенце, а жената каза, че било за подаряване. Нинген се оказа твърде мек за да откаже на молбата и на нашите възторжени викове „Ау, кооолко е сладко“ и накрая си тръгна с котенце. Когато го занесе у тях, не беше съвсем ясно как ще реагира майка му, а малко по-късно излезе за да му търси някаква плитка кутия и пак налетя на мен, Елейн и Лили. Аз реших да му направя компания с идеята, че ще свършим за не повече от 15 минути, но в крайна сметка отне около 45 минути и пак не намерихме, все пак в неделя следобед… Боя се, че Нинген може и да разбра погрешно ентусиазма ми към котето, тъй като по някое време (докато обикаляхме задъхано в търсене) ме попита дали не искам да излезем някой път. Аз се изчервих жестоко, след което смутолевих нещо не много логично за времето. Сега като се замисля, беше съвсем нелогично. Както и да е, по някое време имаше телефонен спор с майка си за котето, но ще видим, надявам се да свикнат едни с други…

Read Full Post »

Tequilla girls are back!

В събота след дълго прекъсване пак Елейн пак направи женско парти у тях. Мина дълго време от последното такова и дори си мислех, че вече сме минали този период – Гибли и Лили се … изподвойчиха, не знам как да го кажа по-високостилно, Елейн беше заета с други неща и хора, аз станах по-горчива. Въобще, Things will never be the same, както пееха Роксет… И все пак всичко мина в добрите традиции – смяхме се до мускулна треска, пихме текила, танцувахме диво, поне доколкото позволява пространството в стаята на Елейн и изпращахме глупости по ICQ. Аз почти се научих на Дунавско хоро (добре де, успях да не объркам стъпките само два пъти, но за мен това е голямо постижение). Пихме текила, вдигайки наздравици за познатите ни мъже и обсъждайки ги безсрамно. Т.е., на Рол всичко му изглежда голямо и дълго (бтв, първоначалният смисъл нямаше нищо общо с това, което всеки човек с нормално мръсно подсъзнание би си помислил), Дарк е изоставил ни ламер и ние колективно сме му сърдити, а Ян получи задочно по 1/3 целувка по лявото ухо от трите ни. Накрая всички капризно се оплаквахме колко са ни замаяни главите от текилата, макар че сигурно бяхме изпили по доста под 100 грама на човек.

Има нещо неповторимо в женската солидарност, колкото и мъжете (завистливо) да твърдят, че тя е имагинерно понятие.

Read Full Post »

Среднощно

Часът е 4:09, а това е първата ми нощна смяна. Честно казано, няма почти никаква работа, само някаква жена която ми се обади да ми се кара, че се била обадила 45 пъти в „Бързи пари“ и не я пуснали в ефир (идеше ми да й обясня точно какво мисля за игрите на късмета и отчаяните им почитатели, но се въздържах) и аз надух музиката и си лакирах ноктите. Замислих се дали да не продължа и с ноктите на краката, но все пак реших, че е прекалено. Взех си и книга за четене, но съм толкова заспала, че дори не я започнах. Вися в някакъв чат заедно с мъжемразка, пиян wannabe macho, още някъв мачо, който разправя мръсни вицове с претенцията, че са истински случки и се чудя кой е измислил света толкова сбъркан. Но сигурно просто ужасно ми се спи. И всички други нормални хора също спят… Мисля, просто да изляза от чата и да си намеря онлайн курс по шведски, поне ще ми е полезно и няма да е толкова смущаващо…

Read Full Post »

Днес разбрах, че са ме приели за магистратура. Държавна поръчка. И че отдавна съм изпуснала срока за записване, който е бил само три дни за първо класиране. Не знам как можа просто да ми изхвръкне от главата… Вярно е, че е бил точно по времето, когато аз редовно работех по 12 часа, тъкмо бях скъсала с Дил и въобще не ми беше до нищо, но… истината е, че май просто не си вярвах. Не исках да отида да проверя за да не видя че за пореден път съм се издънила. По-скоро подсъзнателно, отколкото осъзнато, но и това се оказа достатъчно. Не знам откъде идва този мой сковаващ страх от провал… Чувствам се толкова ужасена от това, че ще няма да успея, че предпочитам въобще и да не опитвам. Това беше и причината сума ти време да влача разни изпити и до последно да не знам дали ще ходя на дълго отлагания държавен. В страха си, че ще объркам нещо, обърквам абсолютно всичко и това само ме паникьосва още повече… трябва някакси да го счупя този порочен кръг.

И все пак, записването да е само три дни, това просто не е реалистично:(

Read Full Post »

Днес беше странен ден в работата. В смисъл, не само че май не успях да се ядосам почти на никой, но и се смях почти до сълзи на няколко лафа на шефа и разни служебни истории. Не е хубаво да го правя, докато говоря по телефона, разбира се, но пък не можах да се удържа…

Отново имаше невероятен залез и го наблюдавах през прозореца на 12-тия етаж…

Видях се за малко с Рол, Лили и Ники. Опитах някакъв доста сполучлив донът с карамел и банан. Въобще, макар животът да не е розов, почти бие на странно тъмнопрасковено… Но ме е страх, че нещата не могат да са толкова спокойни без това да е затишие пред буря. Погледнато по-глобално, всеки момент е затишие пред буря, само неясно точно колко преди нея, така че какво ли разсъждавам…

Read Full Post »

Мдам, Beatles – And I Love Her

Jose Alberto – Mi Gran Amor Le Di

и Boney nem – And I love her

Това всъщност е една и съща песен, която по някакво стечение на обстоятелствата в разстояние на една седмица чух в оригинален вариант, на испански и на немски с метъл аранжимент (дали Бийтълс са предполагали, че пишат музикално чудовище?:Р)… преследва ме, няма начин:)

Read Full Post »

Днес празнувам имен ден предпазливо. Имам предвид, никога не съм била сигурна на коя точно дата ми е именния ден и дали въобще имам такъв, но след като миналата година двама именници ми обясниха, че и аз съм с тях, май се примирих. Почерпих колегите в работата, един ме разцелува, един ме изгледа презрително и попита „Ти пък защо?“, сякаш го крънкам за пари, а не да си вземе бонбон, нали…

Освен това колегата Йордан ми каза, че съм го дразнела, когато на телефона нямало никой, а аз съм казвала „ало, чувате ли ме“ по пет пъти, полудявал направо… това от човек, който много активно ползва словосъчетанието „мъх_мълей_мамо“, гарнирано с изразително чупене на китки и обясняване на целия офис какви шорткъти си е открил на компютъра („виж сега, натискаш контрол и м, и автоматично ти се минимизират всички прозорци, мъх мъле мамо, не е ли мнооого хитро“) или какви яки голи снимки на мъже е намерил („кажете сега, този нали става за е***е, мъх мълей мамо, колко е готин“).

Снощи получих едно ужасно мило съобщение от приятелка (за нея трябва да пиша тази дума с главна буква, но не е стилно някак…) на гласовата поща. Срам ме е, но го прослушах три пъти. В интерес на истината, първият път дори леко се притесних, защото звучеше едно такова… апокалиптично, „каквото ще да става, аз те обичам“, но после реших да си обуздая параноята и да не се обаждам да питам всичко ли е наред.

Малко след полунощ си разменихме поздравителни смс-и за именните дни (все още именни нощи тогава, според мен) с Дил, аз пак се чудех дали съм му ядосана или трогната от това, че се сети. Смешно е… едно време той непрекъснато търсеше подтекст в думите ми и нещата, които правех, а сега аз се чудя какво означават неговите и дали искам да означават нещо… 

В главата ми упорито са се настанили няколко стиха и не искат да излязат от там. Е, да речем, че това е песен на деня:

There’s somethin’ wrong with the world today
I don’t know what it is
Something’s wrong with our eyes
We’re seeing things in a different way

Read Full Post »

Контрасти

Вчера беше един от онези дни. В които всичко започва чудесно и накрая почти по чудо успява да се обърка изцяло.
Беше един от последните топли дни, трябваше да играем фризби в парка и да ходим на кино, а нашите дори не успяха да ми се намръщят твърде много.
И след това обещаващо начало, едва се събрахме няколко човека, по някакъв непонятен за мен начин успяхме да минем разстоянието от Южния парк до НДК за почти час, в резултат на което изпуснахме единия филм, настроението падна заразително и си остана пребито долу, особено това на Рол… За капак аз все пак минах през матрицата и съответно нашите ми избесняха.
Получих и нещо много мило (от онези страници тип „човекът, който ви я е изпратил мисли за вас и иска да ви каже колко ви обича“) от човек, който въобще не биваше да ми го праща, доколкото просто не го мисли. Съответно аз се разкиснах и ядосах едновременно, не знам, но определено утайката по дъното на душата ми се разтръска доста и ми стана горчиво. Колкото и не това да е била идеята. Неговата, на съдбата, или на когото и да е.

Днес се ядосвах умерено в работата и пак се наложи да си тръгна малко по-късно, просто нормален ден.

Read Full Post »

Последен ден от работната седмица е. Дори за мен е последен ден от работната седмица. Дадоха пари. Пак няма да стигнат и за половината необходими неща, но все пак са много по-добре от нищо. Все още е топло и тъй като свършвам в 5 имам намерение да разходя и да хвана последното топло слънце. Да си купя нещо абсолютно ненужно и да престана да мисля за бъдещето, миналото и други подобни бози.

***

Ок, наистина беше непредпазлив оптимизъм да смятам, че ще хвана някакво слънце в пет и нещо по това време на годината, но все пак си взех разни неща за коса само за идеята, а също и пикантен китайски чипс от скариди. Или поне така го бяха нарекли евфемистично, доколкото той беше лют до степен да ти насълзява очите. Иначе чипсът от скариди е нещо доста забавно, но не си взимайте пикантен, в него не се усеща нито чипс, нито скариди, само много пикантност… поне в живота ми има пикантни истории:Р

Read Full Post »

Older Posts »