Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for февруари, 2006

Лошо ми е. Оправям се, но продължавам да се чувствам като изтискан лимон – изхабена и кисела.

Ще се запиша за магистратура, но ще трябва и утре да се разкарвам до университета – оказа се, че има куп документи със снимки за попълване.

Чакам с нетърпение заплатата си другия понеделник, но заради болничния и с някоя и друга глоба за закъснение, сигурно ще е смешна.

Затопля се и не вали, но небето е сиво.

Живея, но всъщност преживявам. И освен това боли, поне когато съм болна. И не само. Искам си песента. Онази в главата ми, която се появява, когато наистина съм жива.

Read Full Post »

The Corrs – Hurt Before
She’s a girl in a world, she’s moving as fast as she goes
Loves her mum and her dad, the only secure that she knows
But at night, she’s alone, she’s dreaming of somebody new
Her someone for to hold, she’s praying the dream will come true

Като малка бях точно това – асоциално малко момиченце, боящо се да общува извън семейството си и свиващо се в някаква черупка заедно с плътно наблъсканите мечти, емоции и един-двама въображаеми приятели.

Show me the way – show me, show me how
Help me be brave – for love
Show me the way – show me, tell me how
What do you say

Е, сега припевът е с хубаво пожелание… Трябва ми

There’s a pain in her heart, she’s trying so hard to unwind
Makes her cry in the night, when visions so real make her blind
Wants to break through the the fear
Erasing the scars from within
Start a new kind of being – she’s down and she’s praying again

После порастнах. И осъзнах, че животът боли. Или липсата на живот. И толкова пъти лежах в тъмнината точно по този начин, чудейки се искам ли го въобще.

Show me the way – show me, show me how
Help me be brave – for love
Show me the way – show me, tell me how
What do you say

Уф, стига с този припев…

You see she’s –
Turning the key, unlocking the door
Embracing the rollercoaster world
Stepping outside, with body and soul
Taking whatever future holds
Turning the key, unlocking the door
Embracing the rollercoaster world
Take it in stride, you’re just twenty-five
And you know we’ve all been hurt before
Yeah we’ve all been hurt before
So you’re not alone…, no…
You’re not alone…

Искам. Толкова го искам това. Просто да престана да се страхувам от живота. Въпреки, че толкова пъти е бил болезнен. И да не съм сама. И да мога да си кажа, че съм само на 25, ще го преживея.

Read Full Post »

25

Вчера станах на 25. По този повод в събота направихме купон в Лили заедно с Петя, която празнуваше на 18-ти и Емо, чийто рожден ден беше на 9-ти. Забавното беше, че купонът започна на нейния рожден ден и завърши на моя.

След цял ден пазаруване и нервене, че може да закъснея за собствения си рожден ден, вечерта определено го компенсира.  Получих всичките Амбър-и в комплект, онзи красивичкият, с кутията. Следващото нещо, което отворих се оказа буркан с насипани в него сурови боб леща и ориз. И капак от лютеница. Аз нещо не разбирах и ми личеше, а Лили изтърси не твърде логичното „Чакай, сега ще ти донеса леген“. Аз престанах да разбирам всичко. „Да го изсипеш“ уточни тя. Аз машинално изтърсих зърната в легена и видях, че вътре има и дъвки. Зелена ябълка, като разбрах по-късно от опит. Това обаче пак не връзваше много смисъл, но Лили ме посъветва да ровя, докато намеря. И след като потопих ръка в ориза до китката си намерих седефена гривна и медальон. Следващата торба се оказа пълна с шест седем шоколада – Кетбъри и един Линдт с череша, на който като обяснение за количеството пишеше „Защото много те обичаме“. Много трогващо, още повече, че явно наистина някой беше слушал опяванията ми кои са най-добрите шоколади. Получих и две пръчки за коса, с които мязам на извънземно с антенки и много се харесвам и два чифта чорапи с пръсти и с много розово. Също и два парфюма – единият от Краси, а другият – Евтерпа за тийнейджърки само заради епично безвкусният текст на опаковката, който убеждаваше, че стози парфюм мъжете ще сами ще ми падат в ръцете/краката, при това точно набелязаните от мен мъже.

В 12, точно когато стана 19-ти, получих един куп толкова мили думи, че се чувствах емоционално опиянена и разпрегръщах десетина човека. Между другото, почти непих, защото пак борех зъбобола с течен аналгин. Дори беше почти успвшно.

А на Емо му подариха A Feast for Crows на Мартин и той изглеждаше… ми мен почти ме стана страх за него по едно време, сякаш беше напълно шокиран, за момент се уплаших да не би да я има. Във всеки случай сащисаната му физиономия наистина освети вечерта ми.

Накрая след като всички си отидоха, с Амелия легнахме да спим, но до сутринта си говорихме за какво ли не. Съответно на самия си рожден ден бях леко заспала, но се преживява.

На четвърт век съм. И искам още. Все още не съм влюбена в живота, но поне ми е нужен. Което не чувствах преди една година. Благодаря на хората, които бяха и са до мен.

Read Full Post »

Събудих се в 8 от това че адски ме боли зъб. По мои вероятно не много обективни наблюдения всъщност ме боляха петнайсетина зъба и ухо. Трябва да отида на зъболекар, но сега няма кога, другата седмица ще е явно. Упорито мислех дали да не си взема по-големи количества аналгин, но като знам на какви червени петна ставам, реших да пропусна и да си страдам.

Днес Пешо, нашият търговски директор, напуска, защото отива в друга фирма. Не знам, тъжно ми е някак, той беше първият човек в службата, когото видях. Освен това стават и някакви рокади, които са леко неясни и колежката ми, която последният месец на практика едва се появяваше на работа е назначена за супервайзор. Нищо против нея, но не е човекът, който може да ми вдъхва респект и да ме накара да се вслушам в мнението му. Е, рано е да се каже, ще видим.

Някъде между всичко това имах неприятен словесен дуел във форум, в който няколко човека действаха точно като развилнели се гаменчета от детската градина, които са си намерили по-дребна и вероятно очилата жертва. Доста разочароващо се оказа и това че между тях имах познати.

След Бейлис-а, който беше донесен за довиждане, разбрах че май има някаква истина в приказките за обезболяващия ефект на алкохола. В смисъл, пак се усеща, но се преживява.  След половин час имам среща с Емо и Петя за да си поръчваме тортите за рожден ден, дано успея да хвана по-дълга почивка.

Read Full Post »

Искам

Искам да избягам, искам да просто да тичам. Да чувствам  вятъра в лицето си и пътя зад себе си. Искам в главата ми да звучи прескачащия ритъм на някоя забързана песен. Искам да танцувам докато остана без дъх. Искам да е лято и най-накрая да се престраша да скоча от онази скала в морето. Искам да е зима и да се спускам по онази писта, на която само се молех да стигна до долу със здрави кости. Искам, лудешки, кошмарно и отчаяно искам. Нямам идея какво точно, между другото. Нещо друго. За първи път от дни, вероятно и седмици съм се наспала като хората и съм отделила малко време за себе си. И чувствам някаква почти истерична енергия в себе си.  Освен това наближава рождения ми ден. Депресия на ледени кубчета в общия случай, но искам да си отживея преди да ме е хванала. Искам. Знам, че това е една много егоистична и по същество меркантилна дума. И въпреки това аз безсрамно я чувствам с цялата й тежест. 

Песен на деня: Roxette – Dangerous

Read Full Post »

Баща ми смята, че съм се провалила. И че го съсипвам. Така каза. В прав текст.Това защото последните две години си бавих завършването, а тази есен пропуснах записването за магистратурите. Мамка му, смятах, че съм се провалила, ако взимам наркотици, продавам тялото си или поне слушам чалга. Че го съсипвам ако му се налага да ме прибира посреднощ от полицейското, а колегите му четат за мен в „Нощен труд“ и цъкат зад гърба му. Но не, и сега съм си била провалена, какво съм била направила за последните две години. Не, след като не взимам четирицифрена заплата или поне не съм ги отървала от присъствието си, взимайки стипендия за някой китен чуждоземен университет, то съм се провалила. Да, аз не съм постигнала нищо особено, обаче липсата на прогрес не е провал. Не е това престъпление, което се четеше в погледа му. И дори да се проваля, то това си е моето падение, не семейното. Защо трябва да се чувствам вечно отговорна, правейки каквото и да е? Това беше причината в един момент просто да не мога да ходя на изпити. Толкова се плашех от факта, че мога да ги изкарам зле, че дори не ми се мислеше за тях. Затова и не можех да се наканя да отида да видя приели ли са ме за магистратура до последния момент. Пък тогава се оказа вече късно. И, да, малодушно го криех. Е, ще си изкарам доживотните осъдителни погледи за това.

Обаче всъщност не помня някога да е бил доволен от мен. И когато учех в пишещата се за доста елитна Национална природо-математическа, и в университета, вероятно и в началното училище, но тогава не сме си говорели. Спомням си един разговор от преди десет години, когато той доста картинно ме попита какво смятам да правя с живота си, все така ли в калта ще се влача. Такива неща не се казват на петнайсетгодишно объркано момиче просто. И ми писна да ме питат какво ще правя с живота си, след като твърде много време не ми беше позволен такъв. Бях затворено момиче без интереси (щото ме беше страх, че може да имам неправилните), без приятели и без претенции, защото дежурният лаф беше „виж я не си е изчистила стаята/ изкарала добре контролното по физика/сложила шапка, пък иначе с претенции…“. И никога не биваше да противореча, щото не съм била дорастнала. Като дорастнах, пък те ме издържали, като започнах в основната си част аз да се издържам, пък било в тяхната къща. Няма такава хипотеза като мои аргументи, които да важат. След като съм се провалила така, особено.

А днес бях на събеседване за магистърска. Не му казах, дори когато попита излъгах, че е другата седмица. Просто нямаше да понеса още половин час лекция „не се проваляй за пореден път, не че не ти е навик“. Да се надяваме, че този път ще се получи.

Знам, че той ме обича, няма как иначе. Обаче определено не ме харесва. Не знам дали някога въобще е.

Read Full Post »

„На 30 Септември 2005 датският вестник “Юландс-Постен” публикува 12 карикатури, изобразяващи пророка Мохамед. Мюсюлманите надигнаха буря от протести и двама от карикатуристите бяха принудени да се крият след като получиха заплахи за живота си. Ислямски организации поискаха извинение от датското правителство и инцидентът се превърна в световна дипломатическа криза. ОИК (Организация на Ислямските Конференции), Съветът на Европа и ООН разкритикуваха датското правителство за това, че не взело мерки срещу вестник “Юландс-Постен”. Датският премиер Андерс Фог Расмуссен защити свободата на печата и словото и заяви, че ако някой трябва да вземе мерки, това е съдът, а не правителството. Междувременно, в ислямските страни горят датски знамена и снемат датските стоки от полиците на магазините. Няколко страни отзоваха посланиците си от Дания и въоръжени лица атакуваха офиса на ЕС в ивицата Газа

Иран ще преразгледа отношенията си с всички държави, където са публикувани карикатурите на пророка Мохамед в т.ч. и България.“

Това което ме вбесява в цялата идея е, че се прави такъв огромен проблем заради осмиването на имагинерния Мохамед (зная, че е реална историческа личност, това не го прави по-малко имагинерен пророк и божество), а когато става дума  за съвсем реални хора това е напълно допустимо. Имам предвид веселите масови тържества в Палестина и няколко други държави по случай атентатите от 11-ти септември. За които сигурно е имало протестни ноти, но не и такива  истерии на най-високо ниво. И ако се погазят нечии човешки права не е голяма трагедия, ма сакън, да не би някой да оскверни свещеното име…

Освен това ми е крайно абсурдно защо Сирия и Иран (а не сирийското и иранското мюфтийство, примерно) се обиждат на половин Европа (а не на конкретните вестници). Сбъркано е.

Read Full Post »

Older Posts »