Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for април, 2009

В неделя някой упорито клипваше на Петър от непознат номер. След няколко обратни обаждания, в които отсреща се чуваше само шум, решихме, че някой не си е заключил телефона в джоба или чантата. Да, но след още няколко клипвания започна да затваря. В един момент и на двамата ни писна и тогава получихме романтичния смс „Аз съм момиче, а ти си момче, хайде да се запознаем.“. След още няколко клипвания, затваряния и смс-а (в които тя ни обясняваше колко иска да се запознае, а ние обяснявахме на хипотетичното момиче или да си вдигне телефона, или да ходи навън на слънце), зарязахме телефона и историята приключи.

Това ме наведе на няколко въпроса.
1) Какво щеше да стане ако телефонът беше на извратен чичка с приятен глас? То бива липса на инстинкт за самосъхранение, бива…
2) Колко точно опериран от социални умения трябва да си, за да подлагаш някой на телефонен тероризъм, а после да му обясняваш, че искаш да се запознаете и да не те обижда…
3) Откога полът е повод за запознанство? (Толкова по-двусмислено щеше да звучи на английски, ех…)

Мислех да бъда гадна и да напиша телефона, но понякое време осъзнах, че съм надраснала пубертета…

Разбира се, би могло да е просто номер, но и двамата с Петър май нямаме познати с толкова елементарно чувство за хумор.

Реклама

Read Full Post »

От първи април като на шега държавата затегна правилата за отпускане на лекарства. Вече без рецепта човек може да си вземе само неща от рода на аспирин, аналгин и хранителни добавки. Какво е лошото ли?

Лошото е, че когато човек го заболи най-малкото нещо трябва да бяга до доктора, или ако го няма – до дежурния и прилежащата опашка. Едно от нещата, за които вече трябва рецепта е примерно аулинът и течният аналгин. Така че ако те заболи зъб и не можеш да отидеш на зъболекар веднага (скъпи и заети са, да му се не види) трябва да вземеш аналгинче. Мога да кажа от опит – върши работа. Седмото. Същия ефект имат един до два течни аналгина или аулина, но те вече са забранени.

Друг пример, да ме извинят мъжете, са менструалните болки. Аз (а мисля, че по това си приличам с мнозинството жени) обикновенно нямам адски болки при цикъл. Гадно е, но се търпи. Само че веднъж на десетина пъти (поради което не се запасявам с болкоуспокояващи предварително), когато съм по-настинала или нещо от сорта, е трагично. Чувствам се така като че ли Пришълецът се е инфилтрирал в мен и се опитва да излезе през корема. Имам непрекъснато колебание дали искам да припадна или все пак ще е твърде унизително. В такъв случай аз трябва:

1) Да обявя на ръководството (и дано то да е женско), че имам адски болезнен цикъл.
2) Да си хвана нещата и с все същия ритащ по корема ми Пришълец да отида до поликлиниката на личния ми лекар, която може и да е на другия край на града.
3) След като съм се лашкала в градския транспорт/платила щедро на таксиджия, да потърся личния си лекар.
4а) Ако той е на смяна точно по това време, остава само да си взема рецепта от него, но…
4б) Ако той не е на смяна да отида до дежурния кабинет, където на лекаря отговарящ за спешните случаи да обясня, че моят цикъл е спешен. Вероятно след подобаваща опашка от други спешни цикли, кашлици и леки възпаления.
5) Да се върна на работа, та дано хвана последния час от работния ден и не ме уволнят.

Лично за мен това ще доведе до огромни опашки хора пред кабинетите, които са с внезапно обадил се ревматизъм, артрит, цистит, синузит, магарешка кашлица или месечен цикъл, които трябва единствено да диктуват на докторите си какво да им предпишат. Нека пак да кажа – не става дума за наркотични субстанции, а за сиропи за кашлица, течен аналгин, прости антибиотици. Ако пък искам противозачатъчно, то също трябва да ми се изпише от лекар. Това, че за талон и час за гинеколог обикновено се чака по месец и нещо, няма значение. Ще плащаш или ще раждаш, изборът е твой.

Днес на първо четене са минали и промените в Закона за движение по пътищата, предвиждащи младите шофьори (до 25 години с до година от взимането на книжката) да не могат да шофират между 23 и 5 часа и да не могат да возят лица под 18 години, ако с тях няма друг шофьор.

Това означава, че младите родители нямат право да карат децата си на детска градина или да отидат спешно до аптеката в полунощ.
Общо взето колата е неизползваема през първата година, точно в монтите през тази година, когато най-много ти трябва. Да, неизползваема е и за полузаспали млади идиоти, връщащи се от дискотека в съседното село, но всъщност това е доста невероятно да ги спре, доколкото често се качват дори без книжка.

Като цяло смятам, че в тези промени има мисъл на теория, но на практика ще попречат на много повече хора, отколкото ще помогнат. Новата лекарствена политика щеше да предпази от грешно взимане на лекарства, ако имахме нормално здравеопазване. Сега ще предпази и от навременно взимане на лекарства. И евентуално от това лекарите да останат с направления/ пациентите да получават почти безплатно здравеопазване.

Новата политика по пътищата ще предпази от катастрофи, от младите шофьори (според статистиката виновни за 9% от произшествията). За това съм почти сигурна. Може би минимално и не това е начинът. Ако младите шофьори не могат да карат, да не им дават книжка. А ако правят инцидентни не заради лошо каране, а заради пиене, заспиване на волана и т.н. – те, така и така не спазват правилата, просто няма да спазват още такива. За сметка на това мнозинството от хората с книжка до една година просто няма да карат.

Read Full Post »