Наскоро гледах пак „Боен клуб“ и се замислих над нещо. Не харесвам философията на хората, които твърдят, че предметите са нещо ненужно, тъй като са обвързващи. Това не означва, че съм луда материалистка. Откровено презирам мнението, че човек трябва да си подбира приятелите по финансовото сътояние или имотите. Дебилна ми е наследената от комунистическото минало (и чакането 15 години за ред) идея, че е по-добре да одраскаш себе си, отколкото, сакън, колата. Или че можеш да си съсипеш здравето, за да си купиш по-готин телевизор.
И след като току-що почти защитих обратната идея на моята, все пак смятам да се върна на първоначалната си мисъл.
Да, предметите са обвързващи. Изискват да ги купиш, а евентуално и да ги поддържаш. Но едновременно с това и улесняват живота ти. Даваш нещо, получаваш нещо. Разбира се, има предмети, за които не си струва – месечна заплата за чанта Фенди примерно. Ако ще Карл Лагерфелд саморъчно да е нарисувал каква да е закопчалката на чантата, е обидно да работиш цял месец за нея.
Но нежеланието да имаш каквито и да е предмети, освен жизнено нужните, за мен е белег на стиснатост и нежелание да даваш, независимо, че ще получиш в замяна. И тук не говоря за невъзможността да си ги купиш, а за пълното нежелание за това. Единственият такъв човек, който познавам, имаше същото отношенение и в контактите си с хора – упорито до абсурдност отказваше да покаже каквато и да е симпатия, макар че така отрязваше и другите да проявяват симпатия към него.
Предметите дават и взимат, имат практическа и естетическа стойност. Това в по-добрите случаи, разбира се. В повечето случаи не спомагат за духовното извисяване и за обогатяването на жизнения опит. Поне не пряко. Но пълната им липса, също както и тоталното им превръщане в идоли води до едно и също – ненужно ограничаване не само в материален, но и емоционален план. Всъщност може връзката е обратна, не знам.
Има една хубава българска поговорка – „Прекаленият светец и Богу не е драг“. Мисля, че по подобен начин стоят и нещата с прекалените материлисти и антиматериалисти.
A Reality Refuge 