През обедната почивка влязох в един магазин на съседната улица. Магазинчето е от типа „всичко за левче“, но е по-елитен – „всичко за 2,40“. Преди беше „всичко за едно евро“, ама инфлацията не прощава.
Там по-голямата част от звуковия фон беше окупирана от симпатичен на вид тийнейджър, говорещ на момиче на неговата възраст. Момичето правеше някакви обречени опити да огледа стоките в магазина, докато младежът дуднеше нон-стоп:
„Казвам ти, никакъв смисъл няма да си купуваш такива неща.А тези неща за баня са само способ да ви доят парите.“ веднага използва случаят, че момичето хвана някво сапунче, той „Това ми го каза един мъж, който много разбира. Да ви взимат парите, като ги давате наивно. Няма никакъв смисъл, той ми го каза. Много е тъпо да се купуват такива неща. А това е магазин за 2,40 значи? Ма точно за 2,40, как са го изчислили…“
И така до безкрайност в различни вариации. Накрая излязоха без да купят нищо. Сигурно щеше да я подиграва до пенсия, ако бяха.
Между другото, младежът има известно право – не знам за нещата за баня, но съм се потрисала от количеството продукти за крака, които трябва да използваш според козметичните фирми. Има пудра, четка, пила за пети, дезодорант, лосион за крака, омекотяващ крем за пети, друг крем, гел и кой знае какво още. Общо взето на цената на седмица ядене, ако не са от скъпа фирма. Като прибавим и продуктите за други части на тялото, разсипията става пълна.
Само дето в случая момичето беше влязло в доволно евтин магазин, не смяташе да си купува някакви свръхскъпи или много на брой продукти, гледаше някви сапуни, мамка му. Обаче любезният й компаньон държеше да я предпази от грешките, още преди да е тръгнала да ги прави. Дори да беше влязала в луксозен магазин с намерението да си изхарчи джобните за свръхскъп гланц за устни с аромат на пъпеш (днес видях такъв) с граничеща с нула полезност – това пак не е повод за тази тирада.
Всеки си е башка луд и би дал за определени неща повече, отколкото е здравословно и обосновано да се даде за тях. Или би отделил повече време, отколкото си струва. Но това не е причина да му бъде непрестанно напомняно колко не е прав. (Не говорим за случая, когато човек лишава себе си или близките си от основни неща заради страстта си или когато непрекъснато трови другите с напълно незасягащи ги факти относно събирането на стари радиоапарати, примерно.) Но има хора, които сякаш се препитават от това да ти обясняват колко са тъпи харесвани от теб неща. Добре де, може да са тъпи, ако не си си посветил живота на тях, това няма особено значение. И дори ако аз се изпусна да обясня за това колко добър шампоан имат Клоран пред хора, на които им е през центъра за Клоран и шампоаните, още по-досадно е всички вкупом да изтърпят конското колко калпаво нещо всъщност са шампоаните и колко е наивно да смятам, че точно този действа.
Въобще хора, които действат по презумцията „мога да ти докажа за всяко нещо, че е кофти“ са също толкова досадни, колкото защитниците на глупави идеи. Фанатичните вярващи са също толкова неприятни, колкото фанатичните атеисти, които те анатемосват само щото си стъпил в църква. Отдадените геймъри, на които дори най-личните им разговори се въртят около Дуум са също толкова досадни, колкото хората, считащи за свой дълг да прокламират вредата от всякакви компютърни игри. Жените, които по цял ден приказват за бои за коси, са също толкова кухи, колкото мъжете, които отделят същото време да обясняват колко тъпо нещо е козметиката, като че ли някой насила ги е накарал да сложат червило (тук жени може да се замени с мъже и обратно).
Не харесвам философията според която трябва да се радваш на всичко и да подхождаш към всичко без съмнения, обаче обратната е още по-неприятна.
A Reality Refuge 