Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for декември, 2005

Сексуалната революция също изяжда децата си, както и всяка друга революция. Сигурна съм, че някога е била замислена с най-доброто желание човек да може да прави с личния си живот, каквото му харесва, без за това да го съдят по бързата процедура или просто да го изключват от кънтри клуба. Обаче сега се е изродила. Отново не можеш да правиш каквото искаш с личния си живот. Но докато преди нея на младежите са били вменявани комплекси, че са много греховни ако си пускат ръце под дрехите, сега им се вменяват комплекси, че са много смотани ако нямат достатъчно опит. Имам предвид, ненормално е младо момиче да го е срам от това, че е девствено и да смята, че приятелят й едва ли не ще се отврати от нея, когато го разбере. Не друго, а именно срам? Това е палав парадокс. Според мен, ако проклетият идиот не оцени това, че именно той е човекът, който е накарал момичето да се престраши и т.н., заслужава да си остане на сухо за следващите 5-6 години, защото явно просто още не е дорастнал до секса. И ми се развиват теории, че секс трябвало да се прави „за да ти се махне от главата“. На тази реплика на мен ми иде да апострофирам, че тя девствената ципа не стои на главата по принцип, но нейсе.
Другото, което ме докарва до бяло светене е обвързването на всичко останало със секса. Ако се скараш с жена я наричаш „незадоволена“. Ако се скараш с мъж – „импотентен“. И при това със съвсем сериозната идея, че наистина е така. Имала съм познат, който изпитваше крещяща антипатия към мен и една приятелка по простата причина, че не му бяхме достатъчно женствени, което в неговия случай ще рече навити на експерименти флиртаджийки. И в добрия, и в лошия смисъл на словосъчетанието.
И така, аз съм пуританка. Смятам да направя сексуална контрареволюция. Ще носим боксерки, ще говорим с евфемизми и ще слушаме песни за несподелена любов. И ще се радваме на живота и емоциите, а няма да се тровим с някакви състезания „Бързи, смели, развратни“. Не че има нещо лошо, но само ако на човек му идва отвътре, а не защото обществото очаквало от него определена доза сексуална активност. И искам дълга рокля с корсет, между другото.
Е, все пак не може да се очаква да звуча логично в три и половина през нощта.
Песен на нощта Robbie Williams – Sexed up

Read Full Post »

Един по-добър ден

Днес разбрах, че все пак ще успея да запиша магистърска програма. Освен това дадоха коледни премии, което значи, че няма да фалирам зловещо при купуването на коледните подаръци. Няколко човека си говориха изненадващо мило с мен в кю. С колегите пихме водка с кола и почти нямаше работа. Май съм леко пияна. Сега ще ходя да гледам Кинг Конг (а.к.а Екшън с Маймуна) в Арена и подозирам, че дори няма да ме издразни. Животът се държи сякаш ми прави коледен подарък. Благодаря.:)

Песен на деня U2 – Some days are better than others

Read Full Post »

Това е една категория, която нарекох „не спирай да се учудваш“. Понякога имам чувството, че всичко е банално, че вече съм виждала всичко. Ако не на живо, то на филм. Или съм чела за него. Или дори досега да не съм го срещала, то мога да го обясня просто и логично. А аз искам светът да ме учудва, искам понякога да не е разбираем. Да знам, че имам шанс да ме изненада (понякога и приятно, надявам се).  Все пак се оказва, че има неща, които просто не разбирам. Които се случват без връзка с каквото и да било. Просто така. Този раздел е за тях. Не определено хубави или лоши неща, просто ужасно нелогични и противоречащи на теорията на вероятностите неща.

Като онзи младеж преди два дни. Беше почти полунощ, а той беше сам в ярко осветения луксозен бутик за дрехи, седеше на някакво странно диванче с огромно огледало отзад и четеше, очевидно на глас (виждаше се как устните му се движат), някаква книга. Не знам, просто беше странно всичко това наведнъж. Почти поисках да блъсна стълената врата и да полюбопитствам. Но всъщност сигурно всичко щеше да се окаже нещо много логично и банално, предпочитам така.

Днес пък видях момче и момиче, които приличаха на лоша имитация на Ян и Гибли. Все едно, че някой се е опитал да направи същите като тях, но не е улучил съвсем пропорциите. Но се е постарал. Имам предвид, и двамата много приличаха на тях, бяха облечени в подобни дрехи имаха почти същите прически, дори почти същите очила, да му се не види! И бяха заедно! Имам предвид, съвсем нормално е да срещнеш човек, който прилича на друг, но какъв е шансът да срещнеш двойка, която е rip-off (това ли беше терминът, или само се изсилвам с английския?) на друга двойка? Та толкова за теорията на вероятностите…:)

Read Full Post »

Днес за пореден път се оказа, че има много работа и вместо до 5, 30 останах до 9 и нещо. Тц, не можело, трябвало, от Сушард ни притискали да свършим днес. Ок, аз със Сушард нямам никва приказка, те не са се разбрали, мен са ме наели на проклет осемчасов работен ден, плащат ми горе-долу като за петчасов такъв, но трябва и да стоя допълнително? Не стигат съботите и неделите, които поне веднъж в месеца се явяват (понякога работата в тях е опционална, признавам) работни, при това по 12 часа, а и това… И не стига на всичкото Чочо се развика на всички колко работа имало, като че ли сме виновни, да не говорим, че повечето и дума не бяхме казали.  А, да, щели да ни компенсират… (евентуално, ако не забравят, ако не решат да ни глобяват, ако не решат да реинвестират парите и ако хороскопът на счетоводителя е хубав на 17-ти…). Имам предвид, след като последния път видях на фиша ми да пише, че за нощен труд ми се полага добавка от два лева и нещо за две или три нощни смени…

Никога не съм си падала по цялата идея с подтиснатата работническа класа, обаче на моменти я разбирам. Сигурно на някой подтиснат работник му е дошло в повече вечното набиране на нокти да се изтиска от него максимума за минимум  заплащане. Ся, ясно ми е, че винаги могат да се хванат за нещо, което не е свършено както трябва, но това просто не е работа, която можеш да вършиш перфектно по обективни причини като липса на информация, „рисковете на живото предаване“ и т.н. А шефът, т.е. Чочо непрекъснато се опитва да ни контролира като детска градина – щом изскочи нещо, срещу което бихме могли да възроптаем, той започва превантивно да ни набива в главата колко сме зле и сгафили. Спомням си и че когато върнаха нощните имахме някакво грандиозно конско за целия офис, а после като вече бяхме изтощени набързо се сервира и това. Иначе Чочо е симпатяга, обаче при напрежение има просто отвратителен модел на реакция, да му се не види, може да служи за помагало по психоанализа просто.

Read Full Post »

Горчиво

Сякаш просто всичко придобива някакъв горчив привкус. Звуча саркастично и студено. Не вярвам в приятелството (с може би едно-две изключения), не вярвам в любовта. Имам желание не да накрещя това, което ме наранява, а да го кажа с тих, отсъстващ глас без никаква емоция. Все едно, може би е нормална депресия. По-интересното е, че усещам всичко като горчиво чисто физически. Плодовата дъвка, която дъвча, ми се вижда горчива. Парфюмът, който си взех – някаква имитация на Be delicios (не е ли иронично?) ми мирише ужасно горчиво.

Едно време, когато се чувствах много разбита и слаба, периодично ми течеше кръв. Нямам предвид някакви особени рани, просто непрекъснато несъзнателно си разранявах пръстите или си прехапвах устата до кръв.

Понякога, когато се чувствам щастлива ми е топло. Точно сякаш нещо ме стопля отвътре. Е, не до степен, че да замести палто, но поне жилетка… Не знам, просто е странно колко буквални са всъщност някои метафори.

Read Full Post »

Да, мисля, че остарявам. Всъщност това вероятно е един от най-кротките студентски празници, които съм карала (защото имаше и такива, които нарочно пропуснах) и все пак се чувствам уморена и изтискана. Отидохме у някакви приятели на Нинген в Студентски град, където общо взето гледахме филм, ядохме (мъжете белиха картофи, да:Р) и играхме някаква аркадна игра на компютъра. Аз явно ставам нахална, защото се набутах да играя с домакина. Обаче играта беше аниме стил, как да не ме грабне. Въобще беше пределно спокойно и нормално и аз все пак се чувствах като ходила до Черни връх.

Покрай обикалянето из Студентски град се замислих за това, че панелните комплекси винаги са ме подтискали. И не е само заради занемарения вид на повечето, просто са депресиращи. Сякаш, да му се не види, никой не е вложил поне малко сърце в проектирането. Защото го е нямал, вероятно. Сякаш не са замислени за да живеят хора в тях, а просто за да бъдат сбор от стаи. Все съм си мислела, че процентът на хората страдащи от маниакални депресии в големите блокове трябва да е повишен. Между другото, имам същото отношение и към някои от неприлично скъпите бутикови мебели с изчистен дизайн. Просто, когато живееш в един свят от правоъгълници, нещо се губи. Когато знаеш къде свършва всяка идеално права линия и целият свят е устроен просто и праволинейно, дори като външен вид… има нещо много нечовешко и бездушно в това. И съвсем сериозно мисля, че за дете е вредно да живее в стая с такива мебели. Да не говорим, че са грозни.

За да не съм голословна:

furniture1furniture2

apartment-block-close.jpg

Е, просто не можеш да израстнеш в такава обстановка и после да виждаш света така

Sunrise.jpg

Read Full Post »

Кратко и уморено

Това беше най-ужасната ми нощна смяна досега. До 1,30 съм звъняла телефони, а до 4 съм въвеждала информация… Чувствам се физически зле.

Read Full Post »

Older Posts »