Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for януари, 2009

Или нещата, които много ме дразнят като потребител. И не просто ме дразнят, а и активно ми пречат. И още толкова решения, които със сигурност не стават.

1. Дрехи за моделки, миски и други граматични недоразумения.
Преди два дни едва успях да се набутам в панталон XL. Т.е. успях, но ми седяха като естествена обвивка на наденица и ми бяха плитки достатъчно, че всеки да е наясно с вкуса ми към бельо. И това е по-добрият случай, често въобще и не мога да се напъхам в най-големия размер. Истината е, че през последната година съм качила доста и не съм доволна от себе си, но отказвам да се приема за екстра ларж жена. В смисъл, има и чувствително по-закръглени момичета, които все още изглеждат прилично. Индексът на теглото ми е в здравословните граници. Защо тогава модната индустрия (визирам тази й част, която не е специално ориентирана към правене на палатки за лелки на средна възраст) отказва да прави моя размер?

Решение: Очевидно невъзможността да си купиш свестни дрехи ако си над стандартни манекенски мерки ще удари хранително-вкусовата промишленост. Ето защо е крайно време хранителните фирми да се преориентират и Милка да пуснат спортна колекция, а Линдт – официална. Момичетата ще ходят облечени в дънки „Олинеза“, дизайнерски блузки „Нутела“ и сутиени от водещата радомирска фирма за боза.

2. Всички сме унисекс
Не, не става въпрос за модата унисекс, нищо против нея. Просто, когато се окаже, че най-накрая съм намерила панталони, в които се събирам спокойно и ми стоят добре, се оказва и че талията им е път и половина по-широка от моята. И въпреки, че са женски, те са правени за мъжки тип фигура. Не че няма изключения, но жените в повечето случаи не са плоскогъзи и с коремче или еднакво широки навсякъде. Този известен още от дълбока древност факт обаче явно в момента убягва на половината текстилни фирми.

Решение: Просто е. Жените престават да носят панталони. Очевидно кройките им са много трудно пригодими към женската конструкция и това ще бъде препъни-камъкът на еманципацията. Неравното заплащане, религиозните предразсъдъци и наследството по мъжка линия може и да паднаха, но широките талии ще удържат.

3. Салати за тревопасни
Добре бе, как досега не съм открила едно място, където като си поискаш салата да ти дават просто голямо количество нарязани зеленчуци? Винаги съм смятала, че това е нормалната салата. Вместо това, аз седя и гледам в салатата ми да няма зеле, маруля или някакъв друг листен зеленчук. Не че не ги обичам. Просто задължително като си поръчам салата от марули, краставици, домати, царевица и чушки се оказва, че марулята е поне 60% от цялата салата. А аз искам домати, краставици, царевица и чушки, ама няма. Във всичко са набутани по-евтините, по-обемни, но пък и по-безвкусни листа. Една от алтернативите е нормалната шопска/мешана салата. Тя пък за съжаление обикновено идва в чинийки от чаен сервиз и размер между две мааалки доматчета и половин голям.

Решение: Преди да отидете на ресторант, задължително минете през кварталното пазарче, откъдето да си вземете няколко домата, краставици и консерва с царевица. След като изядете петте резена домат в океана от марули, извадете консервата, доматите, краставиците и прилежащата им краставобелачака и започнете методично да си допълвате чинията. Когато сервитьорът дойде, за да се потресе бурно, започнете на висок глас да му обяснявате, че досега не сте яли толкова добра салата в това заведение.

4. Мебели от Стар Трек
В сайтовете за мебели има купища неща които, изглеждат като конструирани от Лего. Прави ъгли, квадрати и правоъгълници, пластмасови материали, психарски цветове… Няма никакви елементи и въображението на дизайнера е стигнало само за елипсовидни дръжки. Това може би са подходящи мебели за офис (или епизод на Стар Трек в някои случаи), но не и за дом. Няма нищо уютно и топло в тях, изглеждат по-панелни от панелните блокове. Личното ми мнение е, че повече живот в такава обстановка неминуемо води до депресия.
От време на време попадам и на класически мебели, но за мой ужас в половината случаи това означава кичозно свръхтехнологично рококо, което е по-неадекватно дори от панелните мебели.

Решение: Някой най-накрая да направи проучване каква част от пациентите на психиатричните клиники са били под влиянието на модернистичен дизайн, да го обявят за нездравословен и ХЕИ да следи да не се използва.

5. Безценица, братче
Масово по сайтове на производители и вносители няма цени.Като се има предвид, че асортиментът е добре описан и надлежно сниман, разликата са цените. Е, да ама няма да ги сложат в сайта. По-мистериозно е. Това е особено дразнещо при мебелите, които са доста голяма покупка и един модел често го има в няколко фирми. И трябва да отидеш до Гара Искър, за да разбереш, че техните цени са малко по-високи от тези на салона в Люлин, а в Горубляне за въобще нямат наличност точно от този модел.

Решение: Премахваме цените въобще. Отиваш и се пазариш, докато не се споразумеете. „Искам 900 за този диван“, „Абсурд, давам ти 400 и стария москвич на тате“. Накрая го трампят за 500 и половин екологично чисто прасе. Така човек развива и комуникативност, и чар, и усет към търговията…

Read Full Post »

Сигурно е странно, от човек като мен да каже, че не винаги трябва да си обективен. В смисъл, аз съм от хората, от които „не си обективен“ звучи преднамерено обвинително. Обективността е стълб на който се крепят обществото, правото, търговията и една скрита част от фотографията.

И все пак мисля, че човек в някаква степен трябва да е необективен към близките си хора. Трябва да си готов леко да изопачиш истината заради приятел, да премълчиш забележка пред друг, да не харесаш много някой, който приятелят ти не харесва по съвсем лични причини. Трябва да си малко необективен дори пред себе си. Да смяташ, че „нашто момче“ си е много хубаво, нищо че няма шанса да се появи дори в реклама на наденица, че „нашто момиче“ е много умно, нищо че това да изкара някак гимназия май със засилено изучаване на някакъва език не е голям интелектуален подвиг. Да смяташ, че това, че може да бродира издава тънко естетическо чувство и че това, че обича плажен волейбол недвусмислено показва способност за единение с природата. И не, дори не трябва да го мислиш съвсем сериозно. Трябва просто да си даваш сметка, че е малко абсурдно, но вътрешно да го чувстваш така.

Разбира се, става грозно, когато това се вземе твърде на сериозно и отиде твърде далеч. Мисля, че е излишно да обяснявам колко грозно, скучно и ясно е.

И все пак това е едно от малкото неща, които гарантират, че има на кого да разчиташ, дори да направиш глупост и да не си идеален. Както и че можеш да изживееш разни неща, които показват по филмите, нищо че живота ти никак не прилича на филм. Пък и филмите всъщност не са обективни, така че всичко съвпада.

Read Full Post »