Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for януари, 2008

Имам един познат, който вечно е недоволен. По принцип е недоволен от света, жените, хората около него, хората не толкова около него и още няколко неща. Най-недоволен е обаче, както и още много хора, от държавата ни. „В каква скапана държава живеем“ сигурно скоро ще стане официален поздрав.

Аз не мога да отрека, че държавата ни не е като Швеция, където държавата не мирясва, докато не ти осигури жилище, издръжка и евентуално домашен любимец. Нито е като САЩ, където всичко е голямо и ако не паднеш от високо, можеш да се качиш нависоко. Нито е като Швейцария, където мъжете си отбиват военната служба на дружески събирания няколко дни в годината. Не е. Обаче няма чак такава колосално концептуална разлика с „нормалните стрaни“. Ок, поне не в големите градове.

(А това тук е лично, но не мога да се въздържа.) Пич, не плащаш данъци, не работиш, на трийсет и кусур години все още си студент държавна поръчка и ползваш студентски намаления, точно на теб какво толкова ти е взела държавата, бе? Най-сериозният аргумент, който съм чувала е, че не ти е легализирала порното, но не е като НСБОП да е нахлуло у вас и да е иззело голите снимки на бившата, дето ги показваш както колежките ми си показват каталози на Орифлейм.

А, да, и държавните служители били убийци, и аз барабар с тях. Ай сиктир. (Край на крещенето на ум.)

Държавата ни си има доста сериозни недостатъци. Периодичните икономически кризи, в които поредните управляващи ни натрисат, здравеопазването, лошото усвояване на средствата… Не мога да го отрека. Но не може всеки път като нещо не ти харесва, да казваш, че то е така, щото сме в България. Не сме толкова дива и варварска държава, все пак. Освен това, както Никола наскоро писа, на всеки човек, който не си върши работата има по някой, който го прави, но никой не чува и не се замисля за него. На всяка „скапаност“ на държавата ни има и по някоя „нормалност“. Това, не отричам, не я прави напълно нормална. Но и не я прави изначално скапана.

Read Full Post »

Преди десет дни Никола ми прехвърли топката в онази блог игра със седемте албума.

Аз обаче първо видях късно, после, както обикновенно, се замотах. И в крайна сметка сега си седя и се чудя какво да пиша.

Не защото имам чак толкова бедна музикална култура, че не се сещам за албум, който бих си взела. И не защото тайно искам да напиша как ще си взема три албума на Азис и четири на оркестър Кристал, ама ме е срам. Просто аз съм някакво такова слушащо по малко от разни неща и обикновено помня само конкретни песни, а не цели албуми.

Но все пак…

1. Songs of Faith and Devotion – Depeche Mode
Всъщност всички песни вътре са прекрасни, но има две, които са ме трогвали много дълбоко.
Едната е Walking in My Shoes – нещо, което аз исках да крещя, а те изпяха. А другата e One Caress – има почти физическо усещане за прегръдка, макар и малко отчаяна. Толкова познато.
Ако можеше албумът да включва и Somebody – песента, която ме накара да започна да слушам Депеш Моуд… Но не живеем в идеален свят.

2. The White Album – Beatles
Back in the USSR, While My Guitar Gently Weeps, Blackbird, Revolution – все прекрасни песни. Както и доста странните, но идейни Piggies и Why Don’t We Do It In The Road. Не че в другите им албуми няма още любими, но аз ще бързам като си събирам багажа и няма да мога да подбирам чак толкова… вероятно…

3. Jagged Little Pill – Alanis Morissette
Много любим албум на много любима певица. Ironic, Hand in my Pocket, Mary Jane… Всъщност мисля, че дори ще е полезен на острова. Посланието (поне това, което аз намирам, може и да греша генерално) на повечето песни е „животът е лош, но няма да му се дам, с малко повече късмет ще открия и сладостта зад горчивината…ако я има…“. Спокойно, няма да ставам музикален критик.

4.Automatic For The People – R.E.M.
Има Everybody Hurts – песента, която тека ра да се откажеш да се самоубиваш. Макар че много хора твърдят, че имала обратния ефект. И Man on the Moon. И Nightswimming. И…

5.Greatest Hits II- Queen
Признавам, това почти го изплагиатствах от Никола, но пък поне плагиатствам хубави неща.

6. Greatest Hits – Robbie Williams
Да, знам, че това е Роби Уилямс. Че е наркоманизиран татуиран бивш член на бой банда. Има много хубави песни.

7. Грозно надписан саморъчно опечен диск с mp3-ки, нахвърляни произволно от папката с любима музика.
Съжалявам, аз просто съм от хората, които слушат по малко от много неща. Имам куп много любими песни, които не са обединени в определени компилации, има доста изпълнители на които харесвам или знам само две-три песни, но пък те ме грабват много. И да, знам, че е много пиратско и селско, но просто не ме бива в изборите. А и понякога ми липсва романтиката на грозно надписаните с маркер фабрични дискове… Добре де, не много, ако можех, бих минала без нея.

А аз ще предам нататък на Гибли, Ян и Пенчев

P.S. Само един малко странен съвет, молба или нещо такова – ако решите да чуете някоя от песните и ви е за пръв път… не я гледайте, просто пуснете звука и скрийте прозореца с клипа. Иначе първото ви впечатление ще е от картинките към песента, а не от нея…

P.P.S. Тишо, знам, че ще кажеш „И ти ли бе?“, ама аз рядко, почти ги спрях…:)

Read Full Post »

Нямам идея какво.

За начало се събудих в 7,30 сутринта в пълен мрак (а обикновено се будя малко по-късно на съвсем светло), после в пиковия час в трамвая имаше само 5-6 човека и за капак цял ден ми беше зле. Беше ми адски зле, но тъй като единствено ми се гадеше, без да ми има каквото и да е друго, реших, че трудно ще взема болнични и цял ден си висях полупримряла на бюрото. Взех си такси до нас и легнах да спя в 7 вечерта. Което щеше да е прекрасно, ако не се бях събудила в 2 без нещо в онова идиотско състояние, в което съм твърде будна, за да заспя пак и твърде уморена, за да правя каквото и да е. След известно време реших да преодолея умората в името на доза хексалгин за главата, която беше започнала да ме цепи междувременно. Към 2 и половина заспах за втори път, вече по-успешно.

Аз, разбира се, имам теория. Това е наместване на пластовете реалност. Нещо като земетресение, но не в обвивката на земята, а в тази на реалността. Започва се със странни и нелогични явления, а после с необосновано неразположение, тъй като човек инстинктивно чувства разместването на реалността, макар и да не го забелязва. И накрая нещата пак си идват на мястото, само забелязваш, че имаш малко повече или по-малко късмет отпреди, че слънцето е малко по-тъмно или по-ярко, такива някакви странни неща. И не, всъщност не вярвам в теорията си, просто ми хареса като обяснение.

Read Full Post »

Това е едно много битово ентри, но вече започва да ми писва. От средата на декември си търся дейно ботуши, отделила съм и малко повече пари от коледните подаръци, ама не. Не мога да разбера дали просто са престанали да произвеждат смислени ботуши. Обикновено намирам или нещо, което отдалече изглежда съвсем ок, но отблизо се оказва симпатична мушама пунтираща кожа на доволно народни цени, или истинска кожа, но вероятно от застрашен вид елен и поради това оценена някъде около едномесечния ми труд. Ми обидно е, освен че ме оставя гладна. Другият вариант е ботушите да са качествени и на приемлива цена, обаче да са с ония токчета, дето вероятно са виновни за 90% от счупванията при жените между 15 и 45 години. Или пък напротив – с никакъв ток и дизайн, който ги прави почти неразличими от яки рибарски ботуши. Или в краен случай са червени.

Още по-голяма мистерия за мен е как кракът ми внезапно се оказа 2 номера по-малък, отколкото съм свикнала. Сериозно. По принцип нося 40 номер, но последните обувки, които си купих бяха 38. Реших, че това е някакво изключение (оразмерявали са партидата на пияна глава), докато не си харесах ботуши, от които се оказа, че имат само 39 и той ми е голям. И накрая, вчера, след като се бях примирила, че ще купя ботуши в горната граница на поносимото като цена, внезапно видях, че са ги намалили. И от големите номера им е останал само 40. Перфектно просто, няма такъв късмет. И се оказа, че 40 ми е не просто голям, а почти хлопащ. Има и някакъв шанс внезапно да са променили номерацията, поради нарастването на средната дължина на стъпалото на населението, ама някак и двете идеи ми звучат еднакво неправдоподобно и еднакво не ми помагат в намирането на нещо, което да ми топли краката и да ги прави хубави, нали.

Чувствам се почти като домакиня с две деца и куче след проблемите на това ентри.

Read Full Post »

Равносметка/2007

Имах една такава тема за 2005 някога. И в духа на новата година и епизодичната традиция…

Годината започна зле. Започна със студ и мен овързана в някаква връзка, която няма смисъл, но не мога да приключа. И всичките рани от това. Продължи с приключването на какви ли не връзки и един месец активна депресия. Че видях твърде много, станах твърде цинична и нещо се скъса необратимо. Но все пак светът е голям и спасение дебне отвсякъде. После намерих приятел. Приятел, който прекара една нощ до разсъмване в телефонен разговор с мен. Не че знаеше какво ми има, не че аз си казвах, просто знаеше, че има нещо. И после осъзнах, че аз май пак мога да се смея и да се чувствам безсрамно и трогателно наивна с него. После се влюбих в него и открих някой със същия цвят душа като моята. Това може и да е драматична метафора, но е най-краткия начин, по който мога да обясня колко много си приличаме и колко дълбоко може да ме докосне това просто да бъда с него.

Накратко, за да преустановя епичните лирически отклонения, сега ще ремонтираме апартамент, за да живеем заедно. Защото не става всяка вечер да се опитваме да си откраднем по още десет минути заедно. И така три часа и половина. А после на работа се появяват две зомбита, нали.

И откъм работа не беше спокойна година, смених две нови работи, на практика се отказах от две други, макар за едната да бях доста раздвоена. В крайна сметка се оказах с работа по специалността в един от по-симпатичните отдели в Министерство на финансите.

Не мога да кажа, че се чувствам изпълнила мечтите си (макар че няколко успях), не мога да кажа, че се чувствам сигурна за бъдещето или дори за настоящето. Но годината определено беше хубава, по-хубава от предишната. Все така да е, останалото ще се натрупа.

Read Full Post »