Аз съм в истерия от Новата година, с други думи.
За пореден път се събират пари за подаръци. Личното ми мнение е, че тази година наистина се оляхме. Подаръците са големи и са за много хора, и гълтат почти всичките свободни пари на по-засегнатите. И пак няма да има за всички, на които искам да подаря вероятно. Повечето сме полубезпарични студенти без или с невисокоплатена работа. Тези с по-приличните заплати са от по-далечното обкръжение и общо взето дават на добра воля с пълното съзнание, че едва ли могат да очакват кой знае какво в замяна.
Ок, аз разбирам, всичко това, и аз съм в същото положение. И следващата година всички ще получат от мен по шоколадова играчка за елха, а и аз от тях очаквам същото. Само от Ян и Гибли, понеже много се обичаме, искам шнола с цветенца. Обаче тази година са правени някви планове, ще ги избутам някак. Още повече, че се нагърбих и да събирам пари за двама човека.
Та, както и да е. Аз питам хората (вече дори плахо и извинително) дали биха се включили в подаръка. Нямам нищо против да ми кажат „не, няма да дам, не съм банка“. Обяснимо е. Обаче вместо това получавам пространно конско защо за Симеон се събирали по 2 лева повече отколкото обичайното. Защото само с толкова ще успеем да вземем подаръка, който той иска. Ми не, хайде да сме му вземели онова ДВД с голямото намаление, вместо комплекта от 7, той щял да го хареса. Да, бе. В смисъл, отворена съм за други предложения за подаръци, ма да не са в наивния стил „детето очаква колело, значи ще му хареса и ако му вземем пате на колела с връвчица“. След като аз не се съгласявам ми се изчита още половин час лекция колко е нечестно това и как никой друг, включително тя, няма да получи толкова скъп подарък. Аз се опитвам да изтъкна факта, че подаръкът е скъп и защото за него мога да искам пари от кой ли не, доколкото Симеон си общува с доста хора, пък тя не. Ми не, пак не било честно. Хубаво, бе братче (т.е. сестро), откажи да ми даваш пари, или кажи че ще даваш по-малко, ма не ме прави мен на парцал заради това, а? Нито ще ги изпия тези пари, нито ще взема процент от тях, мааму!
Още по-страшно става като искам пари от Таис. Тя дори не ми вдига скандал за това, че събирам много пари (щото точно на нея не й е проблем, нали), а подробно, като строга учителка ме разпитва как смеем да събираме пари за Симеон, след като няма рожден ден, за кой още ще се събират пари и той на кой щял да подарява. Аз благо обяснявам, че както съм споменала, подаръкът е новогодишен, за другите не събирам аз пари, а нямам идея на кой той ще подарява. След строгия разпит като на провинила се първокласничка ми се обяснява, че той вече не й е толкова близък и тя не иска да дава пари за него (за останалите вече е забравила). Ето тук пък аз трябва да се чувствам виновна, че те явно пак са се скарали. И, естествено, пак аз трябва да обера сарказма и горчивината, защото на нея не й изнасят техните отношения.
По някое време аз не издържам на натиска и започвам да пускам истерични офки (и онлайн месиджи от един момент нататък) на Жоро, който вика „недей толкоз песимистично“. А това е просто реализъм, да му се не види.
П.С. И ако още един проклет спам бот за безплатно порно се опита да ми коментира блога, ще намеря начин да хакна проклетия им сайт!
Read Full Post »
A Reality Refuge 