Миналата седмица с Петър решихме да отидем на „Пътят на промените“. За целта си нарочихме една прожекция в Арена. Той излезе малко по-рано, аз си отложих доработването същия ден и (тъй като колата беше на ремонт) се набутахме във вечерния час пик на транспорта.
Когато стигнахме до кино Арена, то се оказа празнично украсено с букети за сватба и няколко манекенки в шаферски рокли. Това било по повод на предпремиерата на „Булчински войни“. Заради която същия ден отложили точно нашата прожекция. Бях бясна. Бях отложила работа, бях накарала друг човек да отложи неговата, бях се бутала по транспорта и плащала същия (което, признавам, не е голяма сума, но все пак добутва до половината от билета за кино) и накрая – тц. Понеже някой не се сетил като всички други кина да си обявява предпремиерите седмица предварително. И не му е пукало да отложи премиерен оскаров филм, за да може да забучи манекенки мязащи на шаферки на входа.
Вдигнах лек скандал. Падам си малко скандалджийка като ми вържат тенекия. И двете служителки, пред които се пених, бяха много любезни, но не можеха да ми кажат нищо освен „така стоят нещата“.
Тръгнах си с чувството за изпортена вечер. Когато се прибрах написах един възмутен мейл до Арена. Признавам си, на няколко места прозрачно бях натвърднала, че бих искала да ме компенсират за разкарването и писмото си беше доста нагло по същество. В отговор получих изключително любезно писмо, в което ми обясниха, че такова било положението, обаче ми съчустват и смятат да изразят съчуствието си с два безплатни билета. После се сетих, че същият човек веднъж ми беше отговарял и когато имах проблеми със сайта им (тогава обаче аз бях категорично неправата, тъй като проблемът се оказа в моя компютър).
Та, в крайна сметка реших, че след като от Арена са толкова сговорчиви, може би им пука за зрителите им, все пак. И че най-малкото мога да се надявам, че ако нещо не е като хората, поне ще опитат да го оправят. Първо мислех дори да не ползвам билетите, защото ми беше по-важно моралното признание, после реших, че е малце безсмислена тази идея, колкото и да е концептуална. Та, в близките дни най-накрая ще отидем да го гледаме този филм.
A Reality Refuge 