Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for март, 2009

Миналата седмица с Петър решихме да отидем на „Пътят на промените“. За целта си нарочихме една прожекция в Арена. Той излезе малко по-рано, аз си отложих доработването същия ден и (тъй като колата беше на ремонт) се набутахме във вечерния час пик на транспорта.

Когато стигнахме до кино Арена, то се оказа празнично украсено с букети за сватба и няколко манекенки в шаферски рокли. Това било по повод на предпремиерата на „Булчински войни“. Заради която същия ден отложили точно нашата прожекция. Бях бясна. Бях отложила работа, бях накарала друг човек да отложи неговата, бях се бутала по транспорта и плащала същия (което, признавам, не е голяма сума, но все пак добутва до половината от билета за кино) и накрая – тц. Понеже някой не се сетил като всички други кина да си обявява предпремиерите седмица предварително. И не му е пукало да отложи премиерен оскаров филм, за да може да забучи манекенки мязащи на шаферки на входа.

Вдигнах лек скандал. Падам си малко скандалджийка като ми вържат тенекия. И двете служителки, пред които се пених, бяха много любезни, но не можеха да ми кажат нищо освен „така стоят нещата“.

Тръгнах си с чувството за изпортена вечер. Когато се прибрах написах един възмутен мейл до Арена. Признавам си, на няколко места прозрачно бях натвърднала, че бих искала да ме компенсират за разкарването и писмото си беше доста нагло по същество. В отговор получих изключително любезно писмо, в което ми обясниха, че такова било положението, обаче ми съчустват и смятат да изразят съчуствието си с два безплатни билета. После се сетих, че същият човек веднъж ми беше отговарял и когато имах проблеми със сайта им (тогава обаче аз бях категорично неправата, тъй като проблемът се оказа в моя компютър).

Та, в крайна сметка реших, че след като от Арена са толкова сговорчиви, може би им пука за зрителите им, все пак. И че най-малкото мога да се надявам, че ако нещо не е като хората, поне ще опитат да го оправят. Първо мислех дори да не ползвам билетите, защото ми беше по-важно моралното признание, после реших, че е малце безсмислена тази идея, колкото и да е концептуална. Та, в близките дни най-накрая ще отидем да го гледаме този филм.

Advertisements

Read Full Post »

Едно време имаше такива дъвки… Всяка беше с картинка от комикс, който нагледно обяснява любовта. Понякога с принципни идеи, понякога с конкретни ситуации. В неделя открих, че и аз имам какво да добавя към тях.

Любовта е да станеш и да гледаш филм с някого, когато той се събуди в 3 през нощта и не може да заспи повече.

Аз почти се тръшнах, че не, той ще спи, а аз ще ходя оттатък да се занимавам с компютъра. Не е виновен той, че съм се окукумявчила в три през нощта. Ама ха. Той обаче не даде и дума да стане по неговия ужасно мил начин. И гледахме стария Джери Магуайър, и се смяхме силно в абсурдно ранната сутрин. Беше една от най-хубавите ми абсурдно ранни сутрини.

Read Full Post »

Днес видях катерица на края на един клон на ниско дърво и котка, прокрадваща се по стъблото му. Пухкава почти черна катерица и охранен жълт котарак. Пролет е. А ние гражданчетата понякога се впечатляваме от толкова тривиални неща.

Read Full Post »