Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for май, 2008

От няколко години имам регистрация в www.atol.bg. Това е сайт, в който можете да се регистрирате и да намерите бившите си съученици, както и те вас.
Та, преди няколко дни влизам в пощата си и отварям мейл, според който ми е писал съученикът ми Данчо от гимназията. Това, казвам си аз, е прекрасно, Данчо беше много свестен, освен това трябва да имаме среща на класа скоро, сигурно за това ми пише. Опитвам се да прочета съобщението от Данчо, но вместо съобщение ми се отваря прозорец, че трябва да си платя, ако искам да си чета личните съобщения. До съвсем скоро изпращането на съобщения беше платено, а четенето – безплатно, което е и по-логичният вариант. Логично е да си плащаш за твоето желание да кажеш нещо някому, а не за това, че те търсят. Но така са решили – хубаво. Вече почти се навивам да дам 2,40, само за да прочета съобщението от Данчо, искам си тази среща на класа, пък.
И в този момент виждам и едно друго съобщение в кутията – мога да спечеля „много подаръци“, ако изпратя съобщения на 5 съученици или приятели. Някакви. Т.е. да им пиша първата безсмислица, която ми хрумне (съобщението на Данчо беше със заглавие Ехооооо), а те да си платят за любопитството да прочетат въпросната безсмислица. За мен е крайно неетично да използваш социална мрежа за печелене на пари, при това поощрявайки на практика ненужни плащания. При това става въпрос за сайт, който има реклами по себе си, т.е. има източник на приходи. Да, в много сайтове има платени опции. Но те обикновено са само екстри, а не нещо, което ти спъва използването на сайта и определено не е нещо, което се опитват да ти пробутат по всякакъв начин, дори да не ти е нужно.
За мен идеята „сега ще накараме десетина твои съученици да ти пратят каквито и да е съобщения, а ти да си платиш за тях“ е рафинирано изнудване. Не незаконно, но определено неморално.

Advertisements

Read Full Post »

От известно време с Петър се каним да се изнесем в един апартамент в Люлин 3. Апартаментът беше на вуйчо ми, бог да го прости, а сега е на баба ми. По сложни юридически причини не е обитаван от 13 години. Е, сега прилича на останка от войната, общо взето няма нещо, което да не е за сменяне в него, освен може би стените. Освен това съседите си бяха струпали разни стари неща в хола по тази причина се оказа, че в хола имаме освен един диван (един от малкото останали мебели), имаме и 3 броя телевизори от началото на 80-те, с марки от рода на „Рубин“ и „Електрон“, два броя детски велосипеди, антична шевна машина, мотика, гребло и права лопата. И куп други неща, само не знам как въобще ще вдигнем тези телевизори, сигурно тежат по 30 килограма единия. Първо смятах, че някъде в апартамента се е скрил и умрял спокойно плъх, защото се носеше непрекъсната неприятна миризма, но след няколко проветрявания изчезна.
В момента обновяването на апартамента е на етап „имаме нова врата и нов водопровод“. Именно новият водопровод беше причината в четвъртък да си легна към три, след като водопроводчика привърши към един.

В резултат на което на другия ден бях адски заспала и в момента очаквам шефката ми да стигне до логичния извод, че няма да е зле да ме уволни. Първо се подписах на документ, на който не трябваше с черна химикалка, тя го изпринти втори път, аз сложих датата с черно, тя го изпринти трети път, аз сложих грешна дата и на четвъртия път вече успях да не направя никва грешка в два реда. И някъде между това й съборих вазата с люляка, заливайки няколко документа. В смисъл, не съм предизвикала национална катастрофа, но се получи много идиотско.

Read Full Post »