Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for октомври, 2007

Тази есен

Всяка есен имам чувството, че част от мен умира и всяка пролет – че част се ражда.
Но мисля, че тази есен ще умре много по-малко.

Read Full Post »

В петък бях на поредното масово празнуване на разни поводи – два рождени дни (на Гаро и Амелия) и един имен (на Дима).
Купонът трябваше да бъде осъществен в къщата на Валери в Голяновци. След известно лутане с Пенчев и Пъгсли подминахме Голяновци, а после пак се върнахме в него и се настанихме да чакаме пред местната забележителност – селския трафопост. По някое време Валери мина с кола и каза, че отивал да вземе Жоро, който също се объркал. Жоро обаче се беше добрал до зона, където стрелят.
След като Валери благополучно върна Жоро незастрелян се насочихме към къщата. Отвън изглеждаше просто голяма и мръснобяла. Отвътре се оказа огромна. Валери живее в някакво провинциално имение, да му се не види! Три етажа с камини и огромни стаи. Струваше си изминатите километри, и стрелковата зона. Освен него в имението бяха останали много правилната му сестра, басетът Сандра (тези тъжни очи…), овчарката Джеси и една невероятно пухкава персийска котка. И куп хора, настроени да празнуват, де. Аз бях леко неадекватна и люто настинала, но май не заразих никой.
Общо взето компаниите се разделиха на три групи. Първата мирно и тихо седеше в хола и слушаше музика, втората играеше DDR на смени на компютъра на Валери, а третата се утрепваше да пие в кухнята. Измислиха някаква странна игра с карти, при която на определени карти пият всички, изтеглилия картата, следващия и т.н. В най-лошия случай се изпива чаша, в която са смесени различни алкохоли.
Мда, и двете момичета, чиито половинки се бетонираха в кухнята заради въпросната игра, бяха доста разочаровани. Аз не бях сигурна какво да мисля. От една страна отдавна не ме кефи държанието „с гаджето съм, значи другите нямат значение, аз ще си общувам само с нея/него“. От друга страна точно този начин на необщуване е доста груб. Може би затова такива игри се играят само в по-тийн компании.
После подарявахме подаръци – Дима получи DDR пад, Амелия – билет за концерт и най-идиотското латексово животно – кръстоска между мишка и мравояд с копчета по цялото тяло. Гаро освен скъпи комикси, получи и картичка, на която сума ти време се мъчихме, докато препишем „честит рожден ден“ на арменски. Скачване на компютър, оправяне на настройки, браузене из сайтове, преписване на странни символи… И накарая се оказа, че той просто не може да чете на арменски. Това понеже Никола убедено беше отсякъл, че нямало как да не знае арменски.

В неделя ходих да гласувам. Добре бе, как можа Бат Бойко да спечели още на първи тур?:(

Read Full Post »

Днес си взех болнични. Някаква настинка или грип, или нещо подобно.
Чудя се защо обаче продължава да ми е съвестно като си взимам болнични. Може би защото по обяд, когато се изнизах от работа, не ми беше особено зле.
Все тая, вечер обаче се чувствам като парцал, освен това никой не е приритал крайно много за мен, да му се не види. Работата, която имам мога да я свърша и от къщи. И при добро желание, ако остана, мога да заразя половината дирекция. По някаква причина обаче аз се чувствах като скатавка. Сега вече не, хвана ме обичайното вечерно главоболие, дишам измъчено и имам глас като че ли съм яла натрошено стъкло. То беше ясно, но пък аз си изкарах вътрешната драма дали съм достатъчно зле. Дори се съмнявах дали лекарката ще ми даде болнични.

Песен: Cranberries – Salvation

Read Full Post »

Винаги съм възприемала този си блог като дневник и съм писала главно лични неща. Почти умишлено съм избягвала да пиша за обществени събития или кампании. Е имало е изключения (карикатурите на Мохамед и такситата), но само когато проблемът ме развълнува или възмути крайно.
И все пак понякога ми се пише и за такива неща. Но не бих искала някак това да се смесва с ходенията ми по пещери или любовните ми терзания. Не звучи серизно някак. Ни то едното, нито другото. А и не искам коментари в стил „е, как ще живее човек с теб, виж се ква си комунистка/атеистка/националистка/каквото-там“ или „ти пет метра скала не моеш качиш, тръгнала да ми обяснява как се управлява държавата“.

Та затова си направих още един блог. Адресът е http://stripesofreality.wordpress.com/. Чувствайте се много поканени там.

Read Full Post »

Вчера бях на „360 градуса“ – постановка на Андрей Баташов в „Сълза и смях“. Честно казано, бях доста предубедена, доколкото това е едно от онези авангардни и алтернативни представления. А аз просто не съм гледала достатъчно стандартен театър, за да оценя нестандартния. Но всъщност постановката ми хареса доста. Да, беше странно, нямаше история (всъщност това май не е чак толкова необичайно за театъра), нямаше диалог и всичко се предаваше чрез звуци и светлини. Но актьорите бяха достатъчно изразителни, за да могат да предат изречения само чрез две физиономии. А и Танцът със саби (за музикалното произведение говоря, не за самия танц), изпълнен от барабани и… свирки, ама почти детски е незабравима сцена. Освен това е опасно да се сяда близо до сцената, защото имаше и заигравки с публиката. В смисъл забавно е, но не знам дали ако аз съм на мястото на конкретния човек, който внезапно се оказва част от представлението без да го е знаел, просто не бих се сконфузила. И още нещо – актьорите наистина се раздаваха. Излизаха на бис всеки път като ги викаха и накрая им личеше, че са физически изтощени.

После с Пенчев решихме, че все пак ще ходим да слушаме Тортила Флет в Тукан в Студентски град. След като направихме няколко тегела из студентски и не го намерихме (но намерихме турбо солариум и фитнес клуб „Барад Дур“), все пак използвахме „обади се на приятел“ и успяхме да се доберем до него. Тортила Флет са адски приятна група, която прави кавъри на какво ли не – от Пинк Флойд до Роби Уилямс и от Стиви Уондър до Марун 5. Общото е, че прави кавъри все на хубави песни. Има и няколко много приятни собствени песни. В Тукан имаше много малко хора (в интерес на истината, допускам, че може и те като нас да не са го открили), а при звука беше твърде остро наблегнато на ударните. Въпреки това песните си остават все така хубави. Накрая бях почти заспала на крак, но всъщност не съжалявам.

Та, толкова препоръки за днес.
Песен: Тортила Флет – Вчерашния дъжд

Read Full Post »

Не пак, а отново. В събота позната има рожден ден. И решихме, както обикновено да съберем пари да й подарим нещо. По груби сметки се събираха около 100 лв и идеята беше да й се вземе луксозен спален комплект – цветни чаршафи с бродерия и т.н.
Няма да обяснявам как скочиха няколко мъже срещу тази идея. Мне, много било домашно, едва ли не все едно да й вземем тиган, може би чугунен.

Тогава се появи идеята. Имам предвид Идеята, братче. Да й вземем униформа на медицинска сестра от секс шоп. Или на прислужница. Сериозно. Аз не го разбрах това. Но понеже всички останали бяха много навити, реших, че няма да се цепя от колектива, за да не… бе ясно там.

Съответно от един специализиран сайт се избраха няколко костюма и решихме аз, Лили и Гибли да отидем да проверим в магазин Ликуид на какво приличат костюмите. Бяхме забавна гледка. Девическата гимназия се образова, едва ли не.
Оказа се, че магазинът няма нищо общо с хвалбите в сайта, поне първият му етаж беше едно сбутано стайче. Там попаднахме на една абсолютна мизантропка, която беше продвачка и ни мразеше полуактивно. Ма не много, щото я мързеше. Обясни ни с огромна досада, че не, имали само изложените шест костюма на кръст и в единствени бройки и размер. Да сме видели в интернет. Е, ние точно там гледахме. Не, вика девойчето от висотата на тигър, принуден да си общува с голи охлюви, разбира се, че не в този сайт, трябвало да гледаме в друг. Със свити устни се съгласи да ни отвори единият костюм, сякаш ни правеше огромна услуга. И не, не били верига, само един магазин били. Изражение на наранена невинност. Стряскащо е като го видиш в секс магазин.
Както и да е, оказа се, че имат само един костюм в по-голям размер, при това скъп и от скапана материя. Гибли и Лили продължиха рейда по братските сексшопове, но не откриха нищо друго.

Това, което мен ме смущава е, че като че ли само аз имах против този подарък. Първо, според мен е прекалено за рожденния си ден да получиш само нещо, което е майтап . На практика ти подаряват голяма шега, при това на твой гръб. Второ, всъщност тези костюми са за мъже, не за жени. Едно на ръка, че ние не знаем дали мъжът до нея би харесал преобличане и то точно на медицинска тема, ние не знаем дали въобще има мъж, мамка му! В смисъл, ако няма може да е болезнено напомняне на този факт. А дори да има, не виждам защо по презумпция и двамата трябва да се кефят на ролята й на обслужващ персонал. Трето, винаги съм смятала, че дори обикновените дрехи могат да бъдат твърде личен подарък и лесно да не ги уцелиш. Камо ли това.

Все пак май ще й взимаме нещо трето, така че всички да са доволни.

Обаче ми беше обяснено, всяка жена би предпочела костюмче с абсурдно къса поличка пред чаршафи. Всяка би го използвала. Аз съм била единствената, която не мислела така.
Не мога да разбера аз ли съм сбъркана или заключенията.

Read Full Post »

Беше една странна събота. Първо ходихме на Нощна и Дневна стража в Дома на киното. И… ми не ми харесаха твърде, но след ужасяващите отзиви очаквах да са много по-зле. Така че всъщност бях доволна. После влязохме в някаква кръчма, където попаднахме на някакво сивостенско събиране. Седнахме на маса в другия край на заведението и аз за пореден път трябваше да изслушам от Алекс как той не вярва в зодии, но жените козирог са студени кучки, а лъвовете като него са готина зодия. И палавият намек, че не съм се оказала жена козирог, но все пак… Типичното тролене, няма как.

После Симеон успя да навие част от компанията – мен, Пенчев, Браги, Петя и Алекс да отидем на денс революшън. Какво ти навиване, аз го погледнах грейнало още щом предложи. А Браги се наложи да го влачим с Петя, но нейсе. Пенчев и Симеон са станали много добри, между другото. Аз успях да мина песен на стандартна трудност доста прилично, така че реших да пренебрегна факта, че се издъних на една с начална трудност. Някак успяхме да накараме и Алекс да се качи. Въобще не успяваше да нацели стъпките, но беше донякъде и защото не опитваше, просто го мързеше. Винаги съм твърдяла, че с диети килограми се свалят по-лесно отколкото с движение, но неговото е прекалено. Той буквално гладува с дни, а едновременно с това отхвърля физическите усилия като нещо твърде плебейско за него. Ако искал физически упражнения, щял да прави секс. Да бях на 14, щях да се впечатля. Все пак и той не беше съвсем капо от цялата инициатива, би Браги на еър хокей. Аз също бях на сметка, доколкото един мъж ми падна в краката. Буквално. Спъна се в килима и падна по лице точно до краката ми. Докато аз се чудех да го вдигам ли, той сам стана и ядосано си намести очилата.

Рано сутринта с Пенчев си пожелахме лека нощ по телефона и аз реших да си догледам филма на компютъра, макар че беше безобразно късно. Добре че не легнах да спя. В 4 без 15 сутринта, телефонът ми бодро засвири Bittersweet symphony, известявайки ме, че Валери ме търси. Вдигнах телефона, но от другата страна се чуваше само фонов шум. След 4-5 объркани алота, аз попитах „добре ся, просто си ме набрал погрешно без да разбереш или това е някакъв майтап?“ и в слушалката се чу тежка въздишка и разочарованият глас на Никола „Добре бе, Морви, знаеш, че пием, събрали сме се на маса и някой съвсем случайно е набрал точно твоя номер, ти вярваш ли си?“ После проведохме един не особено логичен разговор, донякъде благодарение на това, че аз не го чувах, донякъде вероятно на погълнатия алкохол. Странното е, че аз не се ядосах, дори донякъде се зарадвах. Въпреки че съм убедена, че идеята беше „колко ще е гот да събудим Морви или поне да ги сецнем двамата с Пенчев“. Всъщност предполагам, че мълчанието в началото беше просто очакване да се чуе и неговият глас. Някво такова тъпо, когато идеята за хумор е да ти причинят неудобство, колкото повече, толкова по-смешно. Обаче имаше една мисъл „Приятел е човек, на когото можеш да се обадиш в 4 часа сутринта“. Реших да го възприема така. Макар че вероятно истината е някъде по средата. А всъщност и в 4 следобед напоследък не ми се обажда никой освен Пенчев. С всички други сме по-далечни от всякога и това донякъде ме плаши. И знам ли, по едно изключение вместо да им се издразня на младите почерпени откачалки, всъщност ми беше забавно.

Песен: Bon Jovi – Someday I’ll be Saturday Night

Read Full Post »