Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юли, 2008

Сватби

За последния месец присъствах на две сватби, едната едва миналата неделя.

Първата беше на Сашо и Христина – съвсем импровизирана, граждански брак в тесен кръг и домашен купон. Обаче го съобщи по неподражаем начин, пусна тема във общия скрит форум, която беше озаглавена „Нещата от живота“. Започваше се с леко обясняване как понеже ние сме им били приятели и донякъде свидетели на цялата им връзка, та затова трябвало да знаем. Сами сме били знаели, че тя не вървяла от известно време, че родителите им били против и прочие. Така че решили, че повече така не може. Тук аз бях изпаднала в потрес, че Христина очевидно ни се обяснява защо късат. В следващото изречение обаче тя поясни, че сватбата била след месец. И така, цялото обяснение оставяше човек с впечатлението, че са го бутнали от високо, а в последния момент преди да заоре с нос в земята, осъзнава, че са го вързали с бънджи.

Сватбата беше много импровизирана и нетрадиционна, но се получи много сладко. Тъй като Хриси явно има екологични уклони, букетът й беше малка саксиийка, завита с хартия като нормални цветя. Общо взето не се различаваше, но беше абсурд да се хвърля (и после която получи комоцио, тя ще се ожени първа…). Затова теглихме късметчета (от които на мен ми се падна „на кой му трябва брак като има кариера“), а букета се падна на кумата, която беше вероятно най-нежелаещият го човек и остана искрено потресена. Имаше и сватбена торта приготвена от Ники и абсолютно дебилни фигурки на младоженците отгоре. Бяха гениални. Хриси ги беше правила и представляваха нея с ужасно ядосана и озъбена физиономия и Сашко с очи като сърчица и стиснал управлението за Xbox-а в ръка. Нямаха църковен брак, но един приятел, който учи богословие ги венча абсолютно незаконно и неканонично. Много беше вдъхновяващо.

Следващата сватба беше именно неговата. Базил, известен още като Радостин (но по-малко известен така) реши, че 21 години е една добра възраст, за да се ожени за Аби. Донякъде му се чудех, донякъде му се възхищавах. Това също не беше от тривиалните сватби. Най-малкото защото булката беше в тъмночервена рокля. Имаше гражданска церемония в тесен кръг (за която не можах да стигна, защото си влачех няква болест от седмица и сутринта бях парцал), църковна в съвсем тесен кръг и празнуване в един клуб в студентски град вечерта. Мястото се оказа много адекватно, диджеят беше добре инструктиран и като цяло беше много хубаво, макар че въобще не успяхме да запълним заведението. Когато с Петър отидохме там, Аби направо ми връчи букета и каза, че нямало какво да го хвърля, те били решили, че ние двамата ще сме следващите и толкова. Петър пък получи една червена връзка, изпълняваща ролята на жартиера по същия начин. Аз бях искрено трогната.

Много хора твърдят, че един подпис не променя нищо освен евентуално съсобствеността и аз съм напълно съгласна с това. Но напоследък започвам да си мисля, че повечето хора просто не влагат в сватбите само един подпис.

Advertisements

Read Full Post »

В този блог съм писала доста за подаръци. Дали защото на всеки рожден ден или друг празник в компанията се правят, дали защото комай половината ни виждания включват и подаръци за някой… Веднъж писах колко съм бясна, че аз събирам пари за подаръци, а хората ме държат отговорна за световните несправедливости покрай това. Веднъж писах и за това, че според мен подарък от сексмагазин с неизвестно колко голямо практическо приложение е лоша идея. И тогава бях доста ядосана.

Днес съм объркана. Значи, вчера беше рожденният ден на Симеон. Кръчма, сепаре, разни хора идват и дават подаръци. Това, между другото, са допълнителни подаръци, тъй като има голям общ подарък, планиран да му се даде на купона за рождения ден. Сега е по нещо лично, нали. По някое време идват двама приятели с общ подарък. Който общо взето превишава като стойност цената на всички останали подаръци взети наведнъж. Включително и тези от много близките му приятели, които му подаряват по-големи неща.
От една страна, той няма как да не им се е зарадвал. И определено не можеш да кажеш на някой „аааа, ти искаш да му подариш голямо нещо, ма не може“. От друга, всичко друго изглеждаше малко глупаво, особено подаръците след него. И просто мащабът беше несъвместим. Малко като да идеш на сватба, където всички подаряват сервизи и тостери и да подариш еднометрова плазма и двукрилен хладилник. И да не си родителите на младоженците или някой от кумовете, все пак.

Не знам, чудя се как бих се чувствала ако това беше моят рожден ден. Предполагам, зарадвана, но и неадекватно притеснена и задължена. Доста съм сигурна, че при него ги е нямало притеснението и задължението, де…

Та така, раздвоена съм. От една страна аз се почувствах някак глупаво, мисля, че имаше и други. И е някак лош тон да демонстрираш наличие на повече свободни пари от цялата компания. И винаги остава негласното внушение „Ние го обичаме много повече от вас ПЪК“. От друга те са целяли единствено да го зарадват. А и това си е неговият ден, важното е как се чувства той, а не аз, някакви далечни познати или дори добри приятели.

Read Full Post »