Май беше в притчата за блудния син. Когато той се връща, баща му прави голям празник, а добрият син огорчено казва, че за него никога не е правил така. И баща му отговаря нещо в смисъл, че Бог се радва двойно повече, когато заблудена овца се върне в стадото.
Някога това ми се виждаше лицемерно. Имам предвид нещо в стил промоция „тръгнете по правия път и получавате безплатно опрощение и начален тласък“. Сменете моралните си устои както бихте сменили мобилен оператор.
Но всъщност има логика. Лесно е да си праведник ако никога не си имал възможността да съгрешиш. Ако никога не си се замислял над това дори. Тогава ти пак не правиш разлика между добро и зло, просто виждаш само доброто. Истинската разлика можеш да направиш само ако си опитал вкуса на греховете и на грешките. Пряко или косвено и все пак най-често пряко, макар и с върха на езика си. Когато такъв човек избере правия път (каквото и да е проклетият прав път), то той го прави осъзнато. Когато изначалният праведник избере правия път, той го прави по навик или задължение, почти от скука. Грешниците са изстрадали истината си, а праведниците са я наследили. Грешниците я пазят и ценят много повече от праведниците.
И не, въобще не говоря за религията, в почвечето случаи тя е доста сбъркана. Просто за правилният избор. Все още остава въпросът какво е правилен избор.
A Reality Refuge 