Късна уморена вечер

В 11 без 10 все още съм на работа. Офисът е празен, има около една трета бутилка пина колада от рождения ден на колежката Албена, в коридора има и зарязана почти пълна водка от незнайно кога и какво. Аз се изкушавам да докажа, че стресът на работното място води до битов алкохолизъм. Празно е, цялата съм схваната и най-накрая открих защо ми беше студено половината вечер – някой гений е отворил прозореца и е спуснал щорите.

След малко ще загася компютъра и ще се завлача, няма по-подходящ термин, до вкъщи, от където ще забера кучето на разходка и ще се трупясам в леглото. Да му се не види, писна ми от целия този жаргон, който толкова добре обрисува живота ми! Искам малко висок стил, искам да мога пак да се чувствам като еволюционен връх, а не като прегрял калкулатор.

Днес ми казаха, че сигурно съм мъжемразка. Каза ми го колегата, който ме сваляше (ето пак този жаргон, който толкова добре пасва) доста невинно и на общо основание (щото го прави със всички, макар че мен това ми се вижда доста дразнещ навик), а аз му се озъбих. Накрая дори му съобщих вбесено „Ще те убия. Рано или късно, ще те убия.“. Е, имах някакво право, като се има предвид, че той реши да пробва колко ще е яко ако ме погъделичка докато говоря по телефона. Да не говорим, че преди това беше пуснал пет пъти поред една и съща песен на Мадона и на мен вече ми се беше насъбрало…

Утре съм нощна, но пък имам цял свободен ден. Ще спя до късно, ще се видя, с когото мога, ще напазарувам, ще си изчистя стаята, доколкото това въобще е в границите на възможното и ще помечтая, защото имам чувството, че започнах да отвиквам и от това…

Реклама

Read Full Post »

Бира, танци и твърде много премисляне

Мисля, че вече тотално пропаднах. Играх на бутилка, танцувах на някакъв дивен техно ритъм и за малко да си купя блуза с деколте до корема. И всичко щеше да е прекрасно, но идеята е, че просто не ми харесва. Чудя се дали съм ужасна пуританка или просто нервите ми са опънати до крайност, та не мога да оценя забавленията в живота.

Историята в не толкова сбит вариант е, че излязох заедно с колегите си и ходихме в „При кмета“. Където на голямата маса започна да се върти една бутилка от минерална вода, с правила подобни на „истината или осмелявам се“, но без „истината“.  Аз се отървах леко само с прегръдка и целувка („където искаш“, за малко да попитам може ли въздушна) на двама колеги, но останалите ми колеги бяха ентусиазирани и за повече забавление. Не знам, донякъде е забавно и… сближаващо, примерно, но ми се вижда твърде. Смъкването на всякакви задръжки и достойнство, докато останеш само по голи първични инстинкти ми е прекалено. Не че се стигна до там, но изглеждаха почти навити. И все пак… може би това е начинът да станеш близък с някого. Понякога се чудя дали наистина не съм твърде студена и изискваща. Още повече, че успях да скапя една връзка с това. Аз просто стоях там и ги гледах, но сякаш го правех през прозрачна стена. От лед. И докато сластно се поклащах в танцовия ритъм, всъщност гледах модния канал на телевизора срещу дансинга. Е, все пак пуснаха и две-три добри песни, не беше чак толкова зле. Но през повечето време се чудех какво, да му се не види, правя там…

Btw, мисля че трябва да прекръстя този блог от reality refuge на нещо от рода на „килер-натъпкан-с-парчета-реалност“, защото вместо да бягам от ежедневиeто си, го складирам тук на части… Кой знае, може би някой ден когато съм забравила всичко това, ще ми е забавно да го прочета пак…

Read Full Post »

Закъсняло

Вчера отново ми се събраха над 12 часа работа. Накрая имах чувството, че физически няма да издържа. Към 6 часа най-накрая успях да изляза за малко навън от сградата за да си купя храна.

И видях невъзможно електриково червени облаци върху невероятно ярко синьо небе. Не знам, може би просто съм била на границата на нормалното възприятие на света, но наистина имах чувството, че съм влязла в друга реалност, толкова интензивни бяха цветовете. Допускам, че дори в рисуван филм не биха си позволили своеволието да сложат такива ярки цветове в пейзаж. Минават последните дни на остатъците от лятото, а аз просто ги пропускам без дори да забележа.

Read Full Post »

Още един работен ден с уклон да прерастне в денонощие…

Добре де, мамка му и глиган, и аз искам личен живот понякога! Днес дойдох на работа в 8,30 (ок, в 8,39, допускам че ще ме глобят за това) и следобед ме светнаха, че заради изборите има анкети и затова ще стоя извънредно до 9. Последните три съботи работих по между 10 и 12 часа, прибирам се у нас само за да спя и нашите са ми бесни, упорито не си доспивам, нямам време за да отида до лекарката си за да разчете китайските йероглифи, които ми е дала вместо рецепта… Да, ок, плащат ми и парите ми трябват зверски много, но все пак ми плащат доста … хм, уклончива заплата.

Пуснаха само колегата Димитър, щото има имен ден, нали. И аз съм на имен ден, обаче тъй като не е мой…

Половин час по-късно…

Ок, видях се с Гибли. Тя ме утеши с многоцветни бонбони и факта, че аз може и да трябва да работя, обаче тя трябвало да купува подарък… Сега виждам нещата в друга светлина:)

Освен това и четирите колежки си разпределихме храната и известно време просто седяхме и наблюдавахме как се правят анкетите. Т.е. как не се правят, щото гадовете не щат да се правят сами, но все пак… Някак такива моменти наистина помагат да не затърчиш по улицата, пеейки марокански народни песни на руски…

Read Full Post »

Хората, които обичаш

Странно е как хората, които обичаш могат да те накарат да се почувстваш и кошмарно слаб, и ужасно силен. Чувствала съм се толкова малка, невзрачна и незабележима, когато важни за мен хора просто са ме пренебрегвали. И толкова способна на какво ли не, когато са били до мен.

Понякога съм се чудела какво е толкова различното в отношенията ми с Гибли. Имам предвид, аз имам и доста други приятели, които много обичам, обаче както Мор каза, нашето е по-възвишено. По едно време си мислех, че съм разбрала. Гибли е единственият човек на този свят, който смята, че аз съм смела. Имам предвид… все пак става дума за мен, аз не съм уверена в себе си дори когато си купувам вафла, да му се не види! И все пак тя изглежда убедена в това. После осъзнах, че аз всъщност съм смела. С нея. Защото когато знаеш, че човекът до теб ще те хване, когато паднеш… скачаш без да те е страх. И в един момент се научаваш, можеш и си силен. И е чудесно, и е високо.

Ок, олях се в метафори. И все пак така го чувствам. И много се радвам, че го чувствам така и че има кой да ми го покаже.

Read Full Post »

За чалгата, работната атмосфера и недоверието

Днес в работата ме изгледаха много странно, когато обявих, че не слушам чалга, след което колежката Ноли ми каза „Ми значи ще си много зле, защото в този офис само това се слуша“. Първо в този офис хората слушат и доста други неща и второ, не ми е ясно защо, в името на Светлината, във фирма, където се работи на телефони въобще трябва да се слуша нещо? Или поне така, че всички да го чуват? Що за мегаломания е да смяташ, че всички ще се кефят на твоя вкус и дори когато декларират, че не се, пак да настояваш, че те са в грешка? Бтв, не мога да кажа, че това се слуша само от елементарните ми колеги и съвсем нормални интелигентни хора го слушат. Може би това само доказва, че и разумните хора са податливи на влияния… надявам се. Вчера успях да се скарам с близка приятелка и поне временно да загуби доверието ми. Сдобрихме се, но някак вече не мога да говоря свободно с нея, когато знам, че щом не сме на едно мнение, тя ще ми тресне телефона и ще отиде да попита човека, за който сме говорили за избрани (и доста странични, между другото) части от разговора. Също така този спор беше и причина аз да загубя доверието на този човек. Както казах, много неща си отиват от живота ми. Надявам се поне тези да си отиват временно.

Read Full Post »

Something to remeber

Напоследък твърде много неща просто си тръгват от живота ми. А аз искам нещо да остане, искам да помня. Защото има неща, които си струва да помня. Предполагам, че това е причината да започна този блог. И графоманията, разбира се…

Read Full Post »