Последните няколко месеца успях много добре да разбера какво значи денонощието просто да няма достатъчно часове. Систематично не си доспивах, нямах време да си сложа лак на ноктите и т.н. Заради хубави неща (и хора), не мога да отрека. Обаче факт беше, че не можех да сместя нито хората, нито задачите и бях в почти непрекъсната готовност да заспя. И всъщност подсъзнателно копнеех за някоя спокойна вечер.
И ето, от днес излязох в отпуска, нашите заминаха на почивка, част от приятелите (всъщност най-важната част) ми също заминаха извън София и аз се оказах сама, свободна и в празна къща.
И какъв е проклетият резултат? Успях да изпусна кучето по стълбите, да изтърся найлоновото пликче с подправки във врящата вода при спагетите, да опитам да се залея гореспоменатата вряща вода от спагети, почти за запуша тоалетната, да подпаля хартия, опитвайки се запаля свещ, да изругая и духайки хартията да я изтърся все още тлееща върху крака си… Какво ми става?
И не, най-лошото е не че съм малко природно бедствие по отношение на недвижимата собственост. Внезапно осъзнах, че седя до ароматната свещ със студена кола в ръка, гледам подозрително перления лак за нокти и просто ужасно искам да поговоря с някого. И не я искам тази спокойна вечер, и въобще. Не мога. Пристрастила съм се. Ни така, ни иначе. А може би просто трябва да си отспя…
P.S. Станах Tyrian explorer в Guild Wars. Мда, когато човек не знае какво да прави, винаги може да се утеши с върхово постижение в онлайн игра.
A Reality Refuge 