На телефонния секретар ме чакаше задъхано съобщение „Върнах се от Германия, само днес съм в София, обади се непременно”. Това от най-доброто ми другарче от гимназиалните години. И аз естествено се обадих и вечерта беше запазена за прекарване у тях. Дотук всичко си беше добре. Хвърлихме си се на вратовете, оценихме, че не сме се променили особено от преди година и прочие.
Аз се запознах с новия й приятел Андреас, след което разбира се, се опря до въпроса „а с теб какво става”. И доколкото комуникацията ни беше позамряла, аз започнах да разказвам, крачейки усилено из кухнята й. Андреас, макар и да не разбираше и думичка, явно усети тъпкания с емоции въздух, защото се изниза като пран чаршаф от простор на последния етаж. Тя ми обясни, че му била казала, че ще има за какво да си говорим, затова си бил излязъл. След като си поговорихме, тя отбеляза, че съм ламерка, нали, по-специално с мъжете. И мъжете много рядко късали с жените, това че един бил скъсал с мен си било събитие. Аз започнах да гледам с Оня поглед. Тя се усети и каза, че спокойно, не било чак толкова страшно. За всичко си имало изход. Трябвало да свикна да бъда по-отворена. Ето, ако преспя с Андреас… Тук аз не се задавих, само защото нямаше с какво. Не, спокойно, тя нямала нищо против. Аз изтъкнах, че това дали да преспим двамата с Андреас не е само нейно решение. А не, тя била сигурна, че Андреас ще се съгласи. Аз започнах да изпускам пара през ноздрите си и се разпених, че все пак съм обвързана и не съм съгла… Не, да не съм казвала нищо. Това щяло само да помогне на връзката ми, малко разнообразие и повече опит винаги помагали. А Андреас имал много опит, не съм била знаела колко е добър Андреас. Аз страстно исках да си остана несведуща относно това точно колко е добър Андреас. Не, това бил моят човек и моята нощ, тъкмо майка й и брат й ги нямало у тях. Аз отбелязах, че жалко, защото съм навита само на брат й, но тя не се хвана на сарказма. И с едно струящо от нея добродушие продължи да ме навива. Първоначално отказвах потресено, после започнах да отказвам през смях, а накрая го правех съвсем автоматично. Накрая тя заключи „Миленски, голяма си бъзла“. Аз измърморих „Аха“ с оправданата гордост на човек, който за една година се е ъпгрейднал от „ужасна паника си“ до „голяма си бъзла“. Не може да се отрече, че имам напредък. На връщане от близкия магазин последва поредния безплоден диалог за това какво трябва и не трябва да преодолява в себе си човек и как точно се разбира разнообразието. Аз се опитах да обясня, че искам да правя любов, а не секс и в никакъв случай война с нея. Явно не успях. Накрая обезсилена казах, че ако искам да си разнообразявам връзката, поне ще го направя с някой към който поне имам някакви чувства, а не със съм рандъм гай (да, гавря се с българския език, знам), когото виждам за първи и предпоследен път. Тя грейна насреща ми. Реших, че все пак съм се отървала с декларираната от мен уклончива разкрепостеност. Вместо това тя зарадвано изчурулика „Добре, можеш да го направиш и с някого, към когото имаш чувства, а като го направиш и с Андреас ще си спала с повече мъже от мен, не е ли чудесно?“ Аз стоях няколко секунди зашеметена от логиката и, разбира се, разкрилата се пред мен възможност.
По някое време се разбрахме, че аз с никого няма да спя тази вечер и толкова. Все се чудех дали арийският младеж в съседната стая е наясно какво точно му се готви или се очаква той принципно да е навит на благотворителен секс с близки приятели. Все пак не можеше тази вечер да си замине просто така, така че играхме на стрип, хм, макао. Приятелката ми остана съвсем гола, Андреас – по боксерки (които не свали само защото му отпуснахме загуба в повече заради малкото дрехи), а аз свалих само шнола и накити. Предимството на това да си накичен като коледна елха.
Донякъде случката беше малко депресираща.. Толкова сме се променили, че и двете не се разбираме до степен да се осъждаме вътрешно. Аз за сбърканото й отношение към връзките, тя мен за нерешителността ми. От друга страна, светът е шарен. И е ценно, че ще имам какво да не разказвам на внуците си. Макар че както е тръгнало сигурно някой ден внучката ми ще се прибере от детска градина и ще сподели с мен, че с Петьо и Ицо от съседната група са си обещали като порастнат да правят тройка…
Песен на вечерта: Robbie Williams – Make me pure
Read Full Post »
A Reality Refuge 