Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Uncategorized’ Category

Минаха пет години откакто пиша в този блог. Понякога пишех често, понякога рядко. Много неща се промениха за тези 5 години, други си останаха същите. Все се надявам, че сега съм по-осъзнат, по-уравновесен и разумен човек. Страх ме е, че може би съм по-скучна. А понякога просто имам чувството, че това време не минало и всичко си е същото.
Бих искала да благодаря на всички, които са чели и са писали в този блог. Защото за мен е значело много да знам, че не съм сама и че някой се интересува от странните неща, които пиша. Благодаря ви!

Read Full Post »

Happy, happy, happy

Това е отговор на ето тази публикация на Гибли и тази на Волкос. (Ама как за малко да не ги видя и двете… ) Или с други думи трябва да изброя шест неща, които ме правят щастлива и да предам щафетата на шест други блога.

Колебая се дали да пиша Шестте неща или просто да изброя някакви дори незначителни, но все пак правещи ме щастлива шест неща. Май ще е по малко и от двете.

1. На първо място няма как да не спомена човека, с който съм (себе си) – Петър. Толкова щастлива по толкова много начини. В интерес на истината той ме правеше по-щастлива (всъщност по-малко нещастна точно тогава) дори преди да бъдем заедно.

2. Споделянето с хора които харесвам. Споделянето на много неща – време прекарано заедно, мисли, тайни, храна, музика, одеяло за пикник, какво ли не. Може би въпреки всичко съм стадно животно.

3. Фойерверките. Понякога си мисля, че може би е някакъв условен рефлекс от детството ми, когато на рожденния ми ден имаше фойерверки. А може би просто обичам много цветове и да свети, знам ли.

4. Някои материални неща. Такива, които могат активно да подобрят живота ми или просто да го направят малко по-красив. Или просто такива, които имат някаква сантиментална стойност или са поднесени с внимание.

5. Морето през нощта. Има нещо огромно, силно и спокойно в него. Някакво странно чувство на безметежност и дълбочина.

6. И слънцето.

Ето тук, трябваше да предам щафетата на останалите, обаче се оказа, че … ми за който се сетих или вече е бил предизвикван, или изпитва неодобрение към верижните блогърски игри… тежко е.

Все пак ще засиля предложението към Лина

Read Full Post »

Имам един познат, който вечно е недоволен. По принцип е недоволен от света, жените, хората около него, хората не толкова около него и още няколко неща. Най-недоволен е обаче, както и още много хора, от държавата ни. „В каква скапана държава живеем“ сигурно скоро ще стане официален поздрав.

Аз не мога да отрека, че държавата ни не е като Швеция, където държавата не мирясва, докато не ти осигури жилище, издръжка и евентуално домашен любимец. Нито е като САЩ, където всичко е голямо и ако не паднеш от високо, можеш да се качиш нависоко. Нито е като Швейцария, където мъжете си отбиват военната служба на дружески събирания няколко дни в годината. Не е. Обаче няма чак такава колосално концептуална разлика с „нормалните стрaни“. Ок, поне не в големите градове.

(А това тук е лично, но не мога да се въздържа.) Пич, не плащаш данъци, не работиш, на трийсет и кусур години все още си студент държавна поръчка и ползваш студентски намаления, точно на теб какво толкова ти е взела държавата, бе? Най-сериозният аргумент, който съм чувала е, че не ти е легализирала порното, но не е като НСБОП да е нахлуло у вас и да е иззело голите снимки на бившата, дето ги показваш както колежките ми си показват каталози на Орифлейм.

А, да, и държавните служители били убийци, и аз барабар с тях. Ай сиктир. (Край на крещенето на ум.)

Държавата ни си има доста сериозни недостатъци. Периодичните икономически кризи, в които поредните управляващи ни натрисат, здравеопазването, лошото усвояване на средствата… Не мога да го отрека. Но не може всеки път като нещо не ти харесва, да казваш, че то е така, щото сме в България. Не сме толкова дива и варварска държава, все пак. Освен това, както Никола наскоро писа, на всеки човек, който не си върши работата има по някой, който го прави, но никой не чува и не се замисля за него. На всяка „скапаност“ на държавата ни има и по някоя „нормалност“. Това, не отричам, не я прави напълно нормална. Но и не я прави изначално скапана.

Read Full Post »

Това е нещо, което от известно време циркулира в нета – 200 неща, които да направиш в живота си. Всъщност го видях от Пенчев.
Та, ето моите досега направени неща (болднати). Малко, но от сърце.

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх(Първият път бях на 5 и баща ми почти ме извлачи до Черни връх)
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята (И беше много хубаво, тая крушка ще я чупя, щом посмее да я смени)
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптийз
(още…)

Read Full Post »

Да, напоследък почти не пиша. Някой беше казал, че пише в блога си най-малко, когато му се случва най-много. И, едва ли някой е забелязал, но освен малкото нови неща, и доста стари започнаха да изчезват поетапно.

Последният месец преживявах нещо и някого и го преживявах твърде трудно. В един момент реших, че след като светът не ме иска такава и аз не се искам и ще се опитам да залича следите, нали. Само че имаше още няколко неща, които исках да напиша преди да затрия всичко (почти нищо от тях все още не съм написала, всъщност, мързел и ескапизъм…) и затова реших да не правя всичко наведнъж.

Чух ужасно много обвинения за себе си напоследък. Дотолкова, че в деня преди Гергьовден по някое време просто не издържах… и е хубаво че имаше на чие рамо да плача. Беше и времето, когато правех признания. Някои наложителни, други почти отчаяни. Боя се, че нито признанията, нито обвиненията са на привършване. Но някак трябва да се справя. И да престана да се чупя от вятъра, пък бил той и буря. А и някъде между всичкото това открих и повече разбиране, отколкото се надявах. Все още вярвам. И за мен е изненадващо.

Честно казано, не знам какво точно ще правя с блога, но точно сега ще му разкарам синия скин поне за малко.

Две песни:
Vonda Shepard – Alone Аgain Naturally
The Corrs – Somebody for Someone

Read Full Post »