Днес беше странен ден в работата. В смисъл, не само че май не успях да се ядосам почти на никой, но и се смях почти до сълзи на няколко лафа на шефа и разни служебни истории. Не е хубаво да го правя, докато говоря по телефона, разбира се, но пък не можах да се удържа…
Отново имаше невероятен залез и го наблюдавах през прозореца на 12-тия етаж…
Видях се за малко с Рол, Лили и Ники. Опитах някакъв доста сполучлив донът с карамел и банан. Въобще, макар животът да не е розов, почти бие на странно тъмнопрасковено… Но ме е страх, че нещата не могат да са толкова спокойни без това да е затишие пред буря. Погледнато по-глобално, всеки момент е затишие пред буря, само неясно точно колко преди нея, така че какво ли разсъждавам…
As Tan wrote, „Worry is the advance interest you pay on troubles that seldom come.“
Хубавите неща неизменно се редуват с лоши, нали всичко в живота е циклично..Но не си разваляй хубавите моменти с мисли за лошите. Поне мен така са ме учили ;)
Колкото до лошите неща, аз гледам на тях като на възможности да науча нещо ново. Всяко преживяване е полезно.
Каква филосовско-морално-поучителна глупост излезе, ахаха :D Накратко: горе главата, Morwen! :)
Та даже и правописна грешка направих.
Тц, тц…днешният урок – който бърза, прецаква всичко ;)
Хм, мисля че е доста добър съвет:)
А, убий ме, не мога да намеря тази правописна грешка, започвам да се съмнявам в себе си…
филосовско :/