Добре де, мамка му и глиган, и аз искам личен живот понякога! Днес дойдох на работа в 8,30 (ок, в 8,39, допускам че ще ме глобят за това) и следобед ме светнаха, че заради изборите има анкети и затова ще стоя извънредно до 9. Последните три съботи работих по между 10 и 12 часа, прибирам се у нас само за да спя и нашите са ми бесни, упорито не си доспивам, нямам време за да отида до лекарката си за да разчете китайските йероглифи, които ми е дала вместо рецепта… Да, ок, плащат ми и парите ми трябват зверски много, но все пак ми плащат доста … хм, уклончива заплата.
Пуснаха само колегата Димитър, щото има имен ден, нали. И аз съм на имен ден, обаче тъй като не е мой…
Половин час по-късно…
Ок, видях се с Гибли. Тя ме утеши с многоцветни бонбони и факта, че аз може и да трябва да работя, обаче тя трябвало да купува подарък… Сега виждам нещата в друга светлина:)
Освен това и четирите колежки си разпределихме храната и известно време просто седяхме и наблюдавахме как се правят анкетите. Т.е. как не се правят, щото гадовете не щат да се правят сами, но все пак… Някак такива моменти наистина помагат да не затърчиш по улицата, пеейки марокански народни песни на руски…
Какво да ти кажа Морви, винаги може по-зле :Р
Така че горе главата…
Ти поне може и да смогнеш да стигнеш до именния ден, аз със сигурност го пропускам…
Много познато усещане, помня как се чувствах аз доскоро. За съжаление нямам отговор освен – дръж се, не е толкова зле. Работата си е работа, необходимо зло :) А е хубаво да имаш приятел с имен ден все пак.