Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Странични размисли’ Category

Днес се навършват 20 години от падането на Берлинската стена. Преди 20 години хората бяха безумно щастливи от това, че можаха физически да преодолеят и разрушат символа на разделението, подтисничеството и тоталитаризма. Непознати хора се прегръщаха, музикантите се отказаха да пишат само за любов, защото това беше също толкова силна емоция.

Може би после нещата се объркаха. Вероятно много неща тръгнаха по неправилния начин. И все пак ако стената си беше още там, само щеше да е по-зле. Независимо от всичко друго за мен падането на стената само по себе си е едно от най-обнадеждаващите и даващи вяра на хората събития, романтично по странен социален начин.

Днес в София имаше друго събитие – събаряне на софийска Берлинска стена срещу националната галерия. Привлечена от носталгията и идеята, в 12,30 бях там.

И това, което видях ме разочарова дълбоко.

Не беше това, че я имаше 100-150 човека заедно с кибиците, я не. Не беше това, че стената беше някакво бледо подобие, вероятно правено в кръжок по декор към НАТФИЗ.

Беше тълпата от журналисти и кандидат-кметът Йорданка Фандъкова. И Николай Младенов, министърът на отбраната, и Асен Агов, и още някакви политици отзад. Които под дружелюбните светкавици на предварително подредените журналисти, бутнаха стената. Разбира се и други хора бутаха, но политиците бяха в центъра, усмихнати и позиращи за камерите. Не зная дали осъзнават каква пародия на падането на берлинската стена е това. Не зная дали осъзнават колко голям триумф за всички хора от двете страни на стената беше това и колко нямат право да го ползват за собствена реклама. Толкова грозно.

Накрая хората (които седяха като в небрано лозе и се чудеха какво да правят) бяха приканени да си вземат парчета от стената, имало за всички.

Добрата новина е, че стиропор ще има за всички, ако трябва да перифразирам един известен виц, зародил се точно по време на комунизма.

И все пак, песен на деня:
Вокална група „Скорпионите“ и тяхната песен „Вятърът на промяната“

И малко снимки…
null
null
null
null

Read Full Post »

Вчера, когато батерията на телефона ми започна окончателно да сдава багажа, реших да потърся нова. И в трите магазина, в които проверих ме изгледаха отвисоко и ми обясниха, че те такива неща (едно недоизречено „пфу“ се носеше във въздуха) не продават. И не, нямали идеи къде могат да се продават. В последния директно ми казаха да си купувам нов телефон. Ако искам, имали и по 20 лв. Това че ще трябва да съм абонирана наново при тях и че телефонът е с функциите детско уоки-токи го пропуснаха, разбира се…

Замислих се, че това като че ли стана някакъв стил в днешно време. Масовите мебели са талашит, евтинки, грознички и скапващи се за няколко години, но какво пък – след няколко години купуваш други евтинки и грозновати талашитени плоскости. На никой вече не му прави впечатление като обувките се съсипят за един сезон – другия сезон ще си вземеш нови по другосезонната мода. Купуваме си едни и същи филми на все по-нови носители с все по нерязани-от-режисьора и увеличени-с-по-нова-сцена-на-всеки-две-стари версии (но всъщност пак са същите филми). Хората, които имат повече пари пък с удоволствие захвърлят напълно функционираща техника, за да си вземат нещо с повече екстри, с по-голям екран, с повече конски сили или просто по-нов модел.

И това си има своите предимства като обществено поведение. Няма нужда да си переш найлончето преди всеки пазар, докато то не стане на парцал, децата не носят дрехите на съседчето, което ги израснало много бързо, не им се карат когато скъсат новите панталонки… памперсите са еднократни, това е гигантска крачка за всяка млада майка. Няма я вече онази човекомразка философия с „ще го убия, че ми блъсна колата, аз за нея цял живот съм спестявал“. Или студените войни между съпрузите, понеже той я настъпил по велурените италиански боти от 71-ва.

Само че в това има два големи проблема. Единият е екологичният, но той е толкова очевиден и толкова хора са писали за него, че не виждам смисъл да ги повтарям.

Другият е културният, при това от чисто потребителска гледна точка. Не, не това, че сме консуматори. А това, че индустрията, научавайки, че сме консуматори ни пробутва абсолютно всичко. Защо да се силят да правят нещо издържливо, като така и така идеята му е да издеяни няколко месеца, докато се появи новият модел? Защо да измислят и изпиват някакви завързани дизайни, като системата „добавяйте правоъгълници, докато достигнат нужното количество“ е също толкова функционална и най-лесна? Защо да строят блокове, които да мязат на домове, а не на кутии, като все едно ще се изкупят? Защо да шият дрехите по мерки, като една върши същата работа? Ако не влизаш, започваш диета. Защо да си правят труда да мислят за каквито и да е детайли? Е, разбира се има и изключения, но те като правило са с такива цени, че отказват човек човек отма. Нещо повече повече, доста често дори и евтинките некачествени неща са неоправдано скъпи, защото е ясно, че ще има кой да ги глътне. (Наскоро един приятел се похвали, че си взел нарязаните и кантирани плоскости за кухня. Трябвало само да ги сглоби и да им пробие отвори за пантите и дръжките. Това удоволствие му струвало под 500 лв. От друга страна, най-ниската оферта от фирма за същата кухня от същия материал била 1800 лв.)

Знам ли, всяка крайност е лоша, а анти-консуматорството определено роди чудовища. Странно е как сега консуматорското пак води до подобен ефект…

Read Full Post »

Гибли ми прехвърли реда по играта, при която всеки предизвикан трябва да каже какво му хрумва за определена държава.

И така, аз съм за Франция. Лесно е – Париж. Не че някога съм ходила в Париж. И честно казано, няма да е първото място, към което ще се завтека, ако внезапно забогатея. Да, зная за славата на Париж като за най-романтичния град в света. И едновременно с това Париж е град с 10 милиона човека и огромни сгради, което за мен по презумция разбива романтиката. Претъпкан е с история и мода, но… не е уникален с това, въпреки че се насажда това мнение. Франция е и френският език. Онези ужасно красиво звучащи имена от рода на Лореан Елиз Дьо Валоа. И невъзможният начин на говорене, при който се сливат и ядат букви до степен да не можеш да разбереш това една дума ли беше или две изречения. Всъщност, когато започнах да уча френски разбрах защо оралният секс се нарича „френска любов“. За да нацели автентично френско произношение, човек трябва да си изкълчи устата като че ли следва някой от леко мръснишките и доста антифизиологични пътеводители за доставяне на удоволствие в женско списание. Франция е и франкофонството. Една чудесна културна традиция, която обаче е изкуствено създадена и няма аналог (англофонство или шведофонство примерно).

За мен първата генерална асоциация с Франция е това – блясък, голяма част от който е изкуствен.

Следващия… хм… Марфа и Иран. Mалко е злободневно, но знам ли…

P.S. Не бива да пиша в блога си само заради игри (а дори и тях пропускам)…

Read Full Post »

От първи април като на шега държавата затегна правилата за отпускане на лекарства. Вече без рецепта човек може да си вземе само неща от рода на аспирин, аналгин и хранителни добавки. Какво е лошото ли?

Лошото е, че когато човек го заболи най-малкото нещо трябва да бяга до доктора, или ако го няма – до дежурния и прилежащата опашка. Едно от нещата, за които вече трябва рецепта е примерно аулинът и течният аналгин. Така че ако те заболи зъб и не можеш да отидеш на зъболекар веднага (скъпи и заети са, да му се не види) трябва да вземеш аналгинче. Мога да кажа от опит – върши работа. Седмото. Същия ефект имат един до два течни аналгина или аулина, но те вече са забранени.

Друг пример, да ме извинят мъжете, са менструалните болки. Аз (а мисля, че по това си приличам с мнозинството жени) обикновенно нямам адски болки при цикъл. Гадно е, но се търпи. Само че веднъж на десетина пъти (поради което не се запасявам с болкоуспокояващи предварително), когато съм по-настинала или нещо от сорта, е трагично. Чувствам се така като че ли Пришълецът се е инфилтрирал в мен и се опитва да излезе през корема. Имам непрекъснато колебание дали искам да припадна или все пак ще е твърде унизително. В такъв случай аз трябва:

1) Да обявя на ръководството (и дано то да е женско), че имам адски болезнен цикъл.
2) Да си хвана нещата и с все същия ритащ по корема ми Пришълец да отида до поликлиниката на личния ми лекар, която може и да е на другия край на града.
3) След като съм се лашкала в градския транспорт/платила щедро на таксиджия, да потърся личния си лекар.
4а) Ако той е на смяна точно по това време, остава само да си взема рецепта от него, но…
4б) Ако той не е на смяна да отида до дежурния кабинет, където на лекаря отговарящ за спешните случаи да обясня, че моят цикъл е спешен. Вероятно след подобаваща опашка от други спешни цикли, кашлици и леки възпаления.
5) Да се върна на работа, та дано хвана последния час от работния ден и не ме уволнят.

Лично за мен това ще доведе до огромни опашки хора пред кабинетите, които са с внезапно обадил се ревматизъм, артрит, цистит, синузит, магарешка кашлица или месечен цикъл, които трябва единствено да диктуват на докторите си какво да им предпишат. Нека пак да кажа – не става дума за наркотични субстанции, а за сиропи за кашлица, течен аналгин, прости антибиотици. Ако пък искам противозачатъчно, то също трябва да ми се изпише от лекар. Това, че за талон и час за гинеколог обикновено се чака по месец и нещо, няма значение. Ще плащаш или ще раждаш, изборът е твой.

Днес на първо четене са минали и промените в Закона за движение по пътищата, предвиждащи младите шофьори (до 25 години с до година от взимането на книжката) да не могат да шофират между 23 и 5 часа и да не могат да возят лица под 18 години, ако с тях няма друг шофьор.

Това означава, че младите родители нямат право да карат децата си на детска градина или да отидат спешно до аптеката в полунощ.
Общо взето колата е неизползваема през първата година, точно в монтите през тази година, когато най-много ти трябва. Да, неизползваема е и за полузаспали млади идиоти, връщащи се от дискотека в съседното село, но всъщност това е доста невероятно да ги спре, доколкото често се качват дори без книжка.

Като цяло смятам, че в тези промени има мисъл на теория, но на практика ще попречат на много повече хора, отколкото ще помогнат. Новата лекарствена политика щеше да предпази от грешно взимане на лекарства, ако имахме нормално здравеопазване. Сега ще предпази и от навременно взимане на лекарства. И евентуално от това лекарите да останат с направления/ пациентите да получават почти безплатно здравеопазване.

Новата политика по пътищата ще предпази от катастрофи, от младите шофьори (според статистиката виновни за 9% от произшествията). За това съм почти сигурна. Може би минимално и не това е начинът. Ако младите шофьори не могат да карат, да не им дават книжка. А ако правят инцидентни не заради лошо каране, а заради пиене, заспиване на волана и т.н. – те, така и така не спазват правилата, просто няма да спазват още такива. За сметка на това мнозинството от хората с книжка до една година просто няма да карат.

Read Full Post »

Едно време имаше такива дъвки… Всяка беше с картинка от комикс, който нагледно обяснява любовта. Понякога с принципни идеи, понякога с конкретни ситуации. В неделя открих, че и аз имам какво да добавя към тях.

Любовта е да станеш и да гледаш филм с някого, когато той се събуди в 3 през нощта и не може да заспи повече.

Аз почти се тръшнах, че не, той ще спи, а аз ще ходя оттатък да се занимавам с компютъра. Не е виновен той, че съм се окукумявчила в три през нощта. Ама ха. Той обаче не даде и дума да стане по неговия ужасно мил начин. И гледахме стария Джери Магуайър, и се смяхме силно в абсурдно ранната сутрин. Беше една от най-хубавите ми абсурдно ранни сутрини.

Read Full Post »

Или нещата, които много ме дразнят като потребител. И не просто ме дразнят, а и активно ми пречат. И още толкова решения, които със сигурност не стават.

1. Дрехи за моделки, миски и други граматични недоразумения.
Преди два дни едва успях да се набутам в панталон XL. Т.е. успях, но ми седяха като естествена обвивка на наденица и ми бяха плитки достатъчно, че всеки да е наясно с вкуса ми към бельо. И това е по-добрият случай, често въобще и не мога да се напъхам в най-големия размер. Истината е, че през последната година съм качила доста и не съм доволна от себе си, но отказвам да се приема за екстра ларж жена. В смисъл, има и чувствително по-закръглени момичета, които все още изглеждат прилично. Индексът на теглото ми е в здравословните граници. Защо тогава модната индустрия (визирам тази й част, която не е специално ориентирана към правене на палатки за лелки на средна възраст) отказва да прави моя размер?

Решение: Очевидно невъзможността да си купиш свестни дрехи ако си над стандартни манекенски мерки ще удари хранително-вкусовата промишленост. Ето защо е крайно време хранителните фирми да се преориентират и Милка да пуснат спортна колекция, а Линдт – официална. Момичетата ще ходят облечени в дънки „Олинеза“, дизайнерски блузки „Нутела“ и сутиени от водещата радомирска фирма за боза.

2. Всички сме унисекс
Не, не става въпрос за модата унисекс, нищо против нея. Просто, когато се окаже, че най-накрая съм намерила панталони, в които се събирам спокойно и ми стоят добре, се оказва и че талията им е път и половина по-широка от моята. И въпреки, че са женски, те са правени за мъжки тип фигура. Не че няма изключения, но жените в повечето случаи не са плоскогъзи и с коремче или еднакво широки навсякъде. Този известен още от дълбока древност факт обаче явно в момента убягва на половината текстилни фирми.

Решение: Просто е. Жените престават да носят панталони. Очевидно кройките им са много трудно пригодими към женската конструкция и това ще бъде препъни-камъкът на еманципацията. Неравното заплащане, религиозните предразсъдъци и наследството по мъжка линия може и да паднаха, но широките талии ще удържат.

3. Салати за тревопасни
Добре бе, как досега не съм открила едно място, където като си поискаш салата да ти дават просто голямо количество нарязани зеленчуци? Винаги съм смятала, че това е нормалната салата. Вместо това, аз седя и гледам в салатата ми да няма зеле, маруля или някакъв друг листен зеленчук. Не че не ги обичам. Просто задължително като си поръчам салата от марули, краставици, домати, царевица и чушки се оказва, че марулята е поне 60% от цялата салата. А аз искам домати, краставици, царевица и чушки, ама няма. Във всичко са набутани по-евтините, по-обемни, но пък и по-безвкусни листа. Една от алтернативите е нормалната шопска/мешана салата. Тя пък за съжаление обикновено идва в чинийки от чаен сервиз и размер между две мааалки доматчета и половин голям.

Решение: Преди да отидете на ресторант, задължително минете през кварталното пазарче, откъдето да си вземете няколко домата, краставици и консерва с царевица. След като изядете петте резена домат в океана от марули, извадете консервата, доматите, краставиците и прилежащата им краставобелачака и започнете методично да си допълвате чинията. Когато сервитьорът дойде, за да се потресе бурно, започнете на висок глас да му обяснявате, че досега не сте яли толкова добра салата в това заведение.

4. Мебели от Стар Трек
В сайтовете за мебели има купища неща които, изглеждат като конструирани от Лего. Прави ъгли, квадрати и правоъгълници, пластмасови материали, психарски цветове… Няма никакви елементи и въображението на дизайнера е стигнало само за елипсовидни дръжки. Това може би са подходящи мебели за офис (или епизод на Стар Трек в някои случаи), но не и за дом. Няма нищо уютно и топло в тях, изглеждат по-панелни от панелните блокове. Личното ми мнение е, че повече живот в такава обстановка неминуемо води до депресия.
От време на време попадам и на класически мебели, но за мой ужас в половината случаи това означава кичозно свръхтехнологично рококо, което е по-неадекватно дори от панелните мебели.

Решение: Някой най-накрая да направи проучване каква част от пациентите на психиатричните клиники са били под влиянието на модернистичен дизайн, да го обявят за нездравословен и ХЕИ да следи да не се използва.

5. Безценица, братче
Масово по сайтове на производители и вносители няма цени.Като се има предвид, че асортиментът е добре описан и надлежно сниман, разликата са цените. Е, да ама няма да ги сложат в сайта. По-мистериозно е. Това е особено дразнещо при мебелите, които са доста голяма покупка и един модел често го има в няколко фирми. И трябва да отидеш до Гара Искър, за да разбереш, че техните цени са малко по-високи от тези на салона в Люлин, а в Горубляне за въобще нямат наличност точно от този модел.

Решение: Премахваме цените въобще. Отиваш и се пазариш, докато не се споразумеете. „Искам 900 за този диван“, „Абсурд, давам ти 400 и стария москвич на тате“. Накрая го трампят за 500 и половин екологично чисто прасе. Така човек развива и комуникативност, и чар, и усет към търговията…

Read Full Post »

Сигурно е странно, от човек като мен да каже, че не винаги трябва да си обективен. В смисъл, аз съм от хората, от които „не си обективен“ звучи преднамерено обвинително. Обективността е стълб на който се крепят обществото, правото, търговията и една скрита част от фотографията.

И все пак мисля, че човек в някаква степен трябва да е необективен към близките си хора. Трябва да си готов леко да изопачиш истината заради приятел, да премълчиш забележка пред друг, да не харесаш много някой, който приятелят ти не харесва по съвсем лични причини. Трябва да си малко необективен дори пред себе си. Да смяташ, че „нашто момче“ си е много хубаво, нищо че няма шанса да се появи дори в реклама на наденица, че „нашто момиче“ е много умно, нищо че това да изкара някак гимназия май със засилено изучаване на някакъва език не е голям интелектуален подвиг. Да смяташ, че това, че може да бродира издава тънко естетическо чувство и че това, че обича плажен волейбол недвусмислено показва способност за единение с природата. И не, дори не трябва да го мислиш съвсем сериозно. Трябва просто да си даваш сметка, че е малко абсурдно, но вътрешно да го чувстваш така.

Разбира се, става грозно, когато това се вземе твърде на сериозно и отиде твърде далеч. Мисля, че е излишно да обяснявам колко грозно, скучно и ясно е.

И все пак това е едно от малкото неща, които гарантират, че има на кого да разчиташ, дори да направиш глупост и да не си идеален. Както и че можеш да изживееш разни неща, които показват по филмите, нищо че живота ти никак не прилича на филм. Пък и филмите всъщност не са обективни, така че всичко съвпада.

Read Full Post »

Older Posts »