Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Странични размисли’ Category

Днес се навършват 20 години от падането на Берлинската стена. Преди 20 години хората бяха безумно щастливи от това, че можаха физически да преодолеят и разрушат символа на разделението, подтисничеството и тоталитаризма. Непознати хора се прегръщаха, музикантите се отказаха да пишат само за любов, защото това беше също толкова силна емоция.

Може би после нещата се объркаха. Вероятно много неща тръгнаха по неправилния начин. И все пак ако стената си беше още там, само щеше да е по-зле. Независимо от всичко друго за мен падането на стената само по себе си е едно от най-обнадеждаващите и даващи вяра на хората събития, романтично по странен социален начин.

Днес в София имаше друго събитие – събаряне на софийска Берлинска стена срещу националната галерия. Привлечена от носталгията и идеята, в 12,30 бях там.

И това, което видях ме разочарова дълбоко.

Не беше това, че я имаше 100-150 човека заедно с кибиците, я не. Не беше това, че стената беше някакво бледо подобие, вероятно правено в кръжок по декор към НАТФИЗ.

Беше тълпата от журналисти и кандидат-кметът Йорданка Фандъкова. И Николай Младенов, министърът на отбраната, и Асен Агов, и още някакви политици отзад. Които под дружелюбните светкавици на предварително подредените журналисти, бутнаха стената. Разбира се и други хора бутаха, но политиците бяха в центъра, усмихнати и позиращи за камерите. Не зная дали осъзнават каква пародия на падането на берлинската стена е това. Не зная дали осъзнават колко голям триумф за всички хора от двете страни на стената беше това и колко нямат право да го ползват за собствена реклама. Толкова грозно.

Накрая хората (които седяха като в небрано лозе и се чудеха какво да правят) бяха приканени да си вземат парчета от стената, имало за всички.

Добрата новина е, че стиропор ще има за всички, ако трябва да перифразирам един известен виц, зародил се точно по време на комунизма.

И все пак, песен на деня:
Вокална група „Скорпионите“ и тяхната песен „Вятърът на промяната“

И малко снимки…
null
null
null
null

Read Full Post »

Вчера, когато батерията на телефона ми започна окончателно да сдава багажа, реших да потърся нова. И в трите магазина, в които проверих ме изгледаха отвисоко и ми обясниха, че те такива неща (едно недоизречено „пфу“ се носеше във въздуха) не продават. И не, нямали идеи къде могат да се продават. В последния директно ми казаха да си купувам нов телефон. Ако искам, имали и по 20 лв. Това че ще трябва да съм абонирана наново при тях и че телефонът е с функциите детско уоки-токи го пропуснаха, разбира се…

Замислих се, че това като че ли стана някакъв стил в днешно време. Масовите мебели са талашит, евтинки, грознички и скапващи се за няколко години, но какво пък – след няколко години купуваш други евтинки и грозновати талашитени плоскости. На никой вече не му прави впечатление като обувките се съсипят за един сезон – другия сезон ще си вземеш нови по другосезонната мода. Купуваме си едни и същи филми на все по-нови носители с все по нерязани-от-режисьора и увеличени-с-по-нова-сцена-на-всеки-две-стари версии (но всъщност пак са същите филми). Хората, които имат повече пари пък с удоволствие захвърлят напълно функционираща техника, за да си вземат нещо с повече екстри, с по-голям екран, с повече конски сили или просто по-нов модел.

И това си има своите предимства като обществено поведение. Няма нужда да си переш найлончето преди всеки пазар, докато то не стане на парцал, децата не носят дрехите на съседчето, което ги израснало много бързо, не им се карат когато скъсат новите панталонки… памперсите са еднократни, това е гигантска крачка за всяка млада майка. Няма я вече онази човекомразка философия с „ще го убия, че ми блъсна колата, аз за нея цял живот съм спестявал“. Или студените войни между съпрузите, понеже той я настъпил по велурените италиански боти от 71-ва.

Само че в това има два големи проблема. Единият е екологичният, но той е толкова очевиден и толкова хора са писали за него, че не виждам смисъл да ги повтарям.

Другият е културният, при това от чисто потребителска гледна точка. Не, не това, че сме консуматори. А това, че индустрията, научавайки, че сме консуматори ни пробутва абсолютно всичко. Защо да се силят да правят нещо издържливо, като така и така идеята му е да издеяни няколко месеца, докато се появи новият модел? Защо да измислят и изпиват някакви завързани дизайни, като системата „добавяйте правоъгълници, докато достигнат нужното количество“ е също толкова функционална и най-лесна? Защо да строят блокове, които да мязат на домове, а не на кутии, като все едно ще се изкупят? Защо да шият дрехите по мерки, като една върши същата работа? Ако не влизаш, започваш диета. Защо да си правят труда да мислят за каквито и да е детайли? Е, разбира се има и изключения, но те като правило са с такива цени, че отказват човек човек отма. Нещо повече повече, доста често дори и евтинките некачествени неща са неоправдано скъпи, защото е ясно, че ще има кой да ги глътне. (Наскоро един приятел се похвали, че си взел нарязаните и кантирани плоскости за кухня. Трябвало само да ги сглоби и да им пробие отвори за пантите и дръжките. Това удоволствие му струвало под 500 лв. От друга страна, най-ниската оферта от фирма за същата кухня от същия материал била 1800 лв.)

Знам ли, всяка крайност е лоша, а анти-консуматорството определено роди чудовища. Странно е как сега консуматорското пак води до подобен ефект…

Read Full Post »

Гибли ми прехвърли реда по играта, при която всеки предизвикан трябва да каже какво му хрумва за определена държава.

И така, аз съм за Франция. Лесно е – Париж. Не че някога съм ходила в Париж. И честно казано, няма да е първото място, към което ще се завтека, ако внезапно забогатея. Да, зная за славата на Париж като за най-романтичния град в света. И едновременно с това Париж е град с 10 милиона човека и огромни сгради, което за мен по презумция разбива романтиката. Претъпкан е с история и мода, но… не е уникален с това, въпреки че се насажда това мнение. Франция е и френският език. Онези ужасно красиво звучащи имена от рода на Лореан Елиз Дьо Валоа. И невъзможният начин на говорене, при който се сливат и ядат букви до степен да не можеш да разбереш това една дума ли беше или две изречения. Всъщност, когато започнах да уча френски разбрах защо оралният секс се нарича „френска любов“. За да нацели автентично френско произношение, човек трябва да си изкълчи устата като че ли следва някой от леко мръснишките и доста антифизиологични пътеводители за доставяне на удоволствие в женско списание. Франция е и франкофонството. Една чудесна културна традиция, която обаче е изкуствено създадена и няма аналог (англофонство или шведофонство примерно).

За мен първата генерална асоциация с Франция е това – блясък, голяма част от който е изкуствен.

Следващия… хм… Марфа и Иран. Mалко е злободневно, но знам ли…

P.S. Не бива да пиша в блога си само заради игри (а дори и тях пропускам)…

Read Full Post »

От първи април като на шега държавата затегна правилата за отпускане на лекарства. Вече без рецепта човек може да си вземе само неща от рода на аспирин, аналгин и хранителни добавки. Какво е лошото ли?

Лошото е, че когато човек го заболи най-малкото нещо трябва да бяга до доктора, или ако го няма – до дежурния и прилежащата опашка. Едно от нещата, за които вече трябва рецепта е примерно аулинът и течният аналгин. Така че ако те заболи зъб и не можеш да отидеш на зъболекар веднага (скъпи и заети са, да му се не види) трябва да вземеш аналгинче. Мога да кажа от опит – върши работа. Седмото. Същия ефект имат един до два течни аналгина или аулина, но те вече са забранени.

Друг пример, да ме извинят мъжете, са менструалните болки. Аз (а мисля, че по това си приличам с мнозинството жени) обикновенно нямам адски болки при цикъл. Гадно е, но се търпи. Само че веднъж на десетина пъти (поради което не се запасявам с болкоуспокояващи предварително), когато съм по-настинала или нещо от сорта, е трагично. Чувствам се така като че ли Пришълецът се е инфилтрирал в мен и се опитва да излезе през корема. Имам непрекъснато колебание дали искам да припадна или все пак ще е твърде унизително. В такъв случай аз трябва:

1) Да обявя на ръководството (и дано то да е женско), че имам адски болезнен цикъл.
2) Да си хвана нещата и с все същия ритащ по корема ми Пришълец да отида до поликлиниката на личния ми лекар, която може и да е на другия край на града.
3) След като съм се лашкала в градския транспорт/платила щедро на таксиджия, да потърся личния си лекар.
4а) Ако той е на смяна точно по това време, остава само да си взема рецепта от него, но…
4б) Ако той не е на смяна да отида до дежурния кабинет, където на лекаря отговарящ за спешните случаи да обясня, че моят цикъл е спешен. Вероятно след подобаваща опашка от други спешни цикли, кашлици и леки възпаления.
5) Да се върна на работа, та дано хвана последния час от работния ден и не ме уволнят.

Лично за мен това ще доведе до огромни опашки хора пред кабинетите, които са с внезапно обадил се ревматизъм, артрит, цистит, синузит, магарешка кашлица или месечен цикъл, които трябва единствено да диктуват на докторите си какво да им предпишат. Нека пак да кажа – не става дума за наркотични субстанции, а за сиропи за кашлица, течен аналгин, прости антибиотици. Ако пък искам противозачатъчно, то също трябва да ми се изпише от лекар. Това, че за талон и час за гинеколог обикновено се чака по месец и нещо, няма значение. Ще плащаш или ще раждаш, изборът е твой.

Днес на първо четене са минали и промените в Закона за движение по пътищата, предвиждащи младите шофьори (до 25 години с до година от взимането на книжката) да не могат да шофират между 23 и 5 часа и да не могат да возят лица под 18 години, ако с тях няма друг шофьор.

Това означава, че младите родители нямат право да карат децата си на детска градина или да отидат спешно до аптеката в полунощ.
Общо взето колата е неизползваема през първата година, точно в монтите през тази година, когато най-много ти трябва. Да, неизползваема е и за полузаспали млади идиоти, връщащи се от дискотека в съседното село, но всъщност това е доста невероятно да ги спре, доколкото често се качват дори без книжка.

Като цяло смятам, че в тези промени има мисъл на теория, но на практика ще попречат на много повече хора, отколкото ще помогнат. Новата лекарствена политика щеше да предпази от грешно взимане на лекарства, ако имахме нормално здравеопазване. Сега ще предпази и от навременно взимане на лекарства. И евентуално от това лекарите да останат с направления/ пациентите да получават почти безплатно здравеопазване.

Новата политика по пътищата ще предпази от катастрофи, от младите шофьори (според статистиката виновни за 9% от произшествията). За това съм почти сигурна. Може би минимално и не това е начинът. Ако младите шофьори не могат да карат, да не им дават книжка. А ако правят инцидентни не заради лошо каране, а заради пиене, заспиване на волана и т.н. – те, така и така не спазват правилата, просто няма да спазват още такива. За сметка на това мнозинството от хората с книжка до една година просто няма да карат.

Read Full Post »

Едно време имаше такива дъвки… Всяка беше с картинка от комикс, който нагледно обяснява любовта. Понякога с принципни идеи, понякога с конкретни ситуации. В неделя открих, че и аз имам какво да добавя към тях.

Любовта е да станеш и да гледаш филм с някого, когато той се събуди в 3 през нощта и не може да заспи повече.

Аз почти се тръшнах, че не, той ще спи, а аз ще ходя оттатък да се занимавам с компютъра. Не е виновен той, че съм се окукумявчила в три през нощта. Ама ха. Той обаче не даде и дума да стане по неговия ужасно мил начин. И гледахме стария Джери Магуайър, и се смяхме силно в абсурдно ранната сутрин. Беше една от най-хубавите ми абсурдно ранни сутрини.

Read Full Post »

Или нещата, които много ме дразнят като потребител. И не просто ме дразнят, а и активно ми пречат. И още толкова решения, които със сигурност не стават.

1. Дрехи за моделки, миски и други граматични недоразумения.
Преди два дни едва успях да се набутам в панталон XL. Т.е. успях, но ми седяха като естествена обвивка на наденица и ми бяха плитки достатъчно, че всеки да е наясно с вкуса ми към бельо. И това е по-добрият случай, често въобще и не мога да се напъхам в най-големия размер. Истината е, че през последната година съм качила доста и не съм доволна от себе си, но отказвам да се приема за екстра ларж жена. В смисъл, има и чувствително по-закръглени момичета, които все още изглеждат прилично. Индексът на теглото ми е в здравословните граници. Защо тогава модната индустрия (визирам тази й част, която не е специално ориентирана към правене на палатки за лелки на средна възраст) отказва да прави моя размер?

Решение: Очевидно невъзможността да си купиш свестни дрехи ако си над стандартни манекенски мерки ще удари хранително-вкусовата промишленост. Ето защо е крайно време хранителните фирми да се преориентират и Милка да пуснат спортна колекция, а Линдт – официална. Момичетата ще ходят облечени в дънки „Олинеза“, дизайнерски блузки „Нутела“ и сутиени от водещата радомирска фирма за боза.

2. Всички сме унисекс
Не, не става въпрос за модата унисекс, нищо против нея. Просто, когато се окаже, че най-накрая съм намерила панталони, в които се събирам спокойно и ми стоят добре, се оказва и че талията им е път и половина по-широка от моята. И въпреки, че са женски, те са правени за мъжки тип фигура. Не че няма изключения, но жените в повечето случаи не са плоскогъзи и с коремче или еднакво широки навсякъде. Този известен още от дълбока древност факт обаче явно в момента убягва на половината текстилни фирми.

Решение: Просто е. Жените престават да носят панталони. Очевидно кройките им са много трудно пригодими към женската конструкция и това ще бъде препъни-камъкът на еманципацията. Неравното заплащане, религиозните предразсъдъци и наследството по мъжка линия може и да паднаха, но широките талии ще удържат.

3. Салати за тревопасни
Добре бе, как досега не съм открила едно място, където като си поискаш салата да ти дават просто голямо количество нарязани зеленчуци? Винаги съм смятала, че това е нормалната салата. Вместо това, аз седя и гледам в салатата ми да няма зеле, маруля или някакъв друг листен зеленчук. Не че не ги обичам. Просто задължително като си поръчам салата от марули, краставици, домати, царевица и чушки се оказва, че марулята е поне 60% от цялата салата. А аз искам домати, краставици, царевица и чушки, ама няма. Във всичко са набутани по-евтините, по-обемни, но пък и по-безвкусни листа. Една от алтернативите е нормалната шопска/мешана салата. Тя пък за съжаление обикновено идва в чинийки от чаен сервиз и размер между две мааалки доматчета и половин голям.

Решение: Преди да отидете на ресторант, задължително минете през кварталното пазарче, откъдето да си вземете няколко домата, краставици и консерва с царевица. След като изядете петте резена домат в океана от марули, извадете консервата, доматите, краставиците и прилежащата им краставобелачака и започнете методично да си допълвате чинията. Когато сервитьорът дойде, за да се потресе бурно, започнете на висок глас да му обяснявате, че досега не сте яли толкова добра салата в това заведение.

4. Мебели от Стар Трек
В сайтовете за мебели има купища неща които, изглеждат като конструирани от Лего. Прави ъгли, квадрати и правоъгълници, пластмасови материали, психарски цветове… Няма никакви елементи и въображението на дизайнера е стигнало само за елипсовидни дръжки. Това може би са подходящи мебели за офис (или епизод на Стар Трек в някои случаи), но не и за дом. Няма нищо уютно и топло в тях, изглеждат по-панелни от панелните блокове. Личното ми мнение е, че повече живот в такава обстановка неминуемо води до депресия.
От време на време попадам и на класически мебели, но за мой ужас в половината случаи това означава кичозно свръхтехнологично рококо, което е по-неадекватно дори от панелните мебели.

Решение: Някой най-накрая да направи проучване каква част от пациентите на психиатричните клиники са били под влиянието на модернистичен дизайн, да го обявят за нездравословен и ХЕИ да следи да не се използва.

5. Безценица, братче
Масово по сайтове на производители и вносители няма цени.Като се има предвид, че асортиментът е добре описан и надлежно сниман, разликата са цените. Е, да ама няма да ги сложат в сайта. По-мистериозно е. Това е особено дразнещо при мебелите, които са доста голяма покупка и един модел често го има в няколко фирми. И трябва да отидеш до Гара Искър, за да разбереш, че техните цени са малко по-високи от тези на салона в Люлин, а в Горубляне за въобще нямат наличност точно от този модел.

Решение: Премахваме цените въобще. Отиваш и се пазариш, докато не се споразумеете. „Искам 900 за този диван“, „Абсурд, давам ти 400 и стария москвич на тате“. Накрая го трампят за 500 и половин екологично чисто прасе. Така човек развива и комуникативност, и чар, и усет към търговията…

Read Full Post »

Сигурно е странно, от човек като мен да каже, че не винаги трябва да си обективен. В смисъл, аз съм от хората, от които „не си обективен“ звучи преднамерено обвинително. Обективността е стълб на който се крепят обществото, правото, търговията и една скрита част от фотографията.

И все пак мисля, че човек в някаква степен трябва да е необективен към близките си хора. Трябва да си готов леко да изопачиш истината заради приятел, да премълчиш забележка пред друг, да не харесаш много някой, който приятелят ти не харесва по съвсем лични причини. Трябва да си малко необективен дори пред себе си. Да смяташ, че „нашто момче“ си е много хубаво, нищо че няма шанса да се появи дори в реклама на наденица, че „нашто момиче“ е много умно, нищо че това да изкара някак гимназия май със засилено изучаване на някакъва език не е голям интелектуален подвиг. Да смяташ, че това, че може да бродира издава тънко естетическо чувство и че това, че обича плажен волейбол недвусмислено показва способност за единение с природата. И не, дори не трябва да го мислиш съвсем сериозно. Трябва просто да си даваш сметка, че е малко абсурдно, но вътрешно да го чувстваш така.

Разбира се, става грозно, когато това се вземе твърде на сериозно и отиде твърде далеч. Мисля, че е излишно да обяснявам колко грозно, скучно и ясно е.

И все пак това е едно от малкото неща, които гарантират, че има на кого да разчиташ, дори да направиш глупост и да не си идеален. Както и че можеш да изживееш разни неща, които показват по филмите, нищо че живота ти никак не прилича на филм. Пък и филмите всъщност не са обективни, така че всичко съвпада.

Read Full Post »

Наскоро гледах пак „Боен клуб“ и се замислих над нещо. Не харесвам философията на хората, които твърдят, че предметите са нещо ненужно, тъй като са обвързващи. Това не означва, че съм луда материалистка. Откровено презирам мнението, че човек трябва да си подбира приятелите по финансовото сътояние или имотите. Дебилна ми е наследената от комунистическото минало (и чакането 15 години за ред) идея, че е по-добре да одраскаш себе си, отколкото, сакън, колата. Или че можеш да си съсипеш здравето, за да си купиш по-готин телевизор.

И след като току-що почти защитих обратната идея на моята, все пак смятам да се върна на първоначалната си мисъл.

Да, предметите са обвързващи. Изискват да ги купиш, а евентуално и да ги поддържаш. Но едновременно с това и улесняват живота ти. Даваш нещо, получаваш нещо. Разбира се, има предмети, за които не си струва – месечна заплата за чанта Фенди примерно. Ако ще Карл Лагерфелд саморъчно да е нарисувал каква да е закопчалката на чантата, е обидно да работиш цял месец за нея.

Но нежеланието да имаш каквито и да е предмети, освен жизнено нужните, за мен е белег на стиснатост и нежелание да даваш, независимо, че ще получиш в замяна. И тук не говоря за невъзможността да си ги купиш, а за пълното нежелание за това. Единственият такъв човек, който познавам, имаше същото отношенение и в контактите си с хора – упорито до абсурдност отказваше да покаже каквато и да е симпатия, макар че така отрязваше и другите да проявяват симпатия към него.

Предметите дават и взимат, имат практическа и естетическа стойност. Това в по-добрите случаи, разбира се. В повечето случаи не спомагат за духовното извисяване и за обогатяването на жизнения опит. Поне не пряко. Но пълната им липса, също както и тоталното им превръщане в идоли води до едно и също – ненужно ограничаване не само в материален, но и емоционален план. Всъщност може връзката е обратна, не знам.

Има една хубава българска поговорка – „Прекаленият светец и Богу не е драг“. Мисля, че по подобен начин стоят и нещата с прекалените материлисти и антиматериалисти.

Read Full Post »

От няколко години имам регистрация в www.atol.bg. Това е сайт, в който можете да се регистрирате и да намерите бившите си съученици, както и те вас.
Та, преди няколко дни влизам в пощата си и отварям мейл, според който ми е писал съученикът ми Данчо от гимназията. Това, казвам си аз, е прекрасно, Данчо беше много свестен, освен това трябва да имаме среща на класа скоро, сигурно за това ми пише. Опитвам се да прочета съобщението от Данчо, но вместо съобщение ми се отваря прозорец, че трябва да си платя, ако искам да си чета личните съобщения. До съвсем скоро изпращането на съобщения беше платено, а четенето – безплатно, което е и по-логичният вариант. Логично е да си плащаш за твоето желание да кажеш нещо някому, а не за това, че те търсят. Но така са решили – хубаво. Вече почти се навивам да дам 2,40, само за да прочета съобщението от Данчо, искам си тази среща на класа, пък.
И в този момент виждам и едно друго съобщение в кутията – мога да спечеля „много подаръци“, ако изпратя съобщения на 5 съученици или приятели. Някакви. Т.е. да им пиша първата безсмислица, която ми хрумне (съобщението на Данчо беше със заглавие Ехооооо), а те да си платят за любопитството да прочетат въпросната безсмислица. За мен е крайно неетично да използваш социална мрежа за печелене на пари, при това поощрявайки на практика ненужни плащания. При това става въпрос за сайт, който има реклами по себе си, т.е. има източник на приходи. Да, в много сайтове има платени опции. Но те обикновено са само екстри, а не нещо, което ти спъва използването на сайта и определено не е нещо, което се опитват да ти пробутат по всякакъв начин, дори да не ти е нужно.
За мен идеята „сега ще накараме десетина твои съученици да ти пратят каквито и да е съобщения, а ти да си платиш за тях“ е рафинирано изнудване. Не незаконно, но определено неморално.

Read Full Post »

През обедната почивка влязох в един магазин на съседната улица. Магазинчето е от типа „всичко за левче“, но е по-елитен – „всичко за 2,40“. Преди беше „всичко за едно евро“, ама инфлацията не прощава.
Там по-голямата част от звуковия фон беше окупирана от симпатичен на вид тийнейджър, говорещ на момиче на неговата възраст. Момичето правеше някакви обречени опити да огледа стоките в магазина, докато младежът дуднеше нон-стоп:
„Казвам ти, никакъв смисъл няма да си купуваш такива неща.А тези неща за баня са само способ да ви доят парите.“ веднага използва случаят, че момичето хвана някво сапунче, той „Това ми го каза един мъж, който много разбира. Да ви взимат парите, като ги давате наивно. Няма никакъв смисъл, той ми го каза. Много е тъпо да се купуват такива неща. А това е магазин за 2,40 значи? Ма точно за 2,40, как са го изчислили…“
И така до безкрайност в различни вариации. Накрая излязоха без да купят нищо. Сигурно щеше да я подиграва до пенсия, ако бяха.

Между другото, младежът има известно право – не знам за нещата за баня, но съм се потрисала от количеството продукти за крака, които трябва да използваш според козметичните фирми. Има пудра, четка, пила за пети, дезодорант, лосион за крака, омекотяващ крем за пети, друг крем, гел и кой знае какво още. Общо взето на цената на седмица ядене, ако не са от скъпа фирма. Като прибавим и продуктите за други части на тялото, разсипията става пълна.

Само дето в случая момичето беше влязло в доволно евтин магазин, не смяташе да си купува някакви свръхскъпи или много на брой продукти, гледаше някви сапуни, мамка му. Обаче любезният й компаньон държеше да я предпази от грешките, още преди да е тръгнала да ги прави. Дори да беше влязала в луксозен магазин с намерението да си изхарчи джобните за свръхскъп гланц за устни с аромат на пъпеш (днес видях такъв) с граничеща с нула полезност – това пак не е повод за тази тирада.

Всеки си е башка луд и би дал за определени неща повече, отколкото е здравословно и обосновано да се даде за тях. Или би отделил повече време, отколкото си струва. Но това не е причина да му бъде непрестанно напомняно колко не е прав. (Не говорим за случая, когато човек лишава себе си или близките си от основни неща заради страстта си или когато непрекъснато трови другите с напълно незасягащи ги факти относно събирането на стари радиоапарати, примерно.) Но има хора, които сякаш се препитават от това да ти обясняват колко са тъпи харесвани от теб неща. Добре де, може да са тъпи, ако не си си посветил живота на тях, това няма особено значение. И дори ако аз се изпусна да обясня за това колко добър шампоан имат Клоран пред хора, на които им е през центъра за Клоран и шампоаните, още по-досадно е всички вкупом да изтърпят конското колко калпаво нещо всъщност са шампоаните и колко е наивно да смятам, че точно този действа.

Въобще хора, които действат по презумцията „мога да ти докажа за всяко нещо, че е кофти“ са също толкова досадни, колкото защитниците на глупави идеи. Фанатичните вярващи са също толкова неприятни, колкото фанатичните атеисти, които те анатемосват само щото си стъпил в църква. Отдадените геймъри, на които дори най-личните им разговори се въртят около Дуум са също толкова досадни, колкото хората, считащи за свой дълг да прокламират вредата от всякакви компютърни игри. Жените, които по цял ден приказват за бои за коси, са също толкова кухи, колкото мъжете, които отделят същото време да обясняват колко тъпо нещо е козметиката, като че ли някой насила ги е накарал да сложат червило (тук жени може да се замени с мъже и обратно).

Не харесвам философията според която трябва да се радваш на всичко и да подхождаш към всичко без съмнения, обаче обратната е още по-неприятна.

Read Full Post »

Older Posts »