Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Намерено’ Category

Днес освен астрономическата пролет, има и два други празника. Ден на астрологията и ден на разказването на истории. Много подходящо, доколкото според мен астрологията е точно измисляне на съчинение по картинка.:D
Така че откъснете кокиче и обяснете на някой колко харесвате телците и как той е типичен представител на тази стремителна, самоотвержена и интелигентна зодия. Как винаги знаели, че има една голяма тайна в живота си, като всички телци. И да не увисва нос, на всички телци най-накрая им провървява в любовта… Какво толкова, че e Дева…

Advertisements

Read Full Post »

Вчера бях на „360 градуса“ – постановка на Андрей Баташов в „Сълза и смях“. Честно казано, бях доста предубедена, доколкото това е едно от онези авангардни и алтернативни представления. А аз просто не съм гледала достатъчно стандартен театър, за да оценя нестандартния. Но всъщност постановката ми хареса доста. Да, беше странно, нямаше история (всъщност това май не е чак толкова необичайно за театъра), нямаше диалог и всичко се предаваше чрез звуци и светлини. Но актьорите бяха достатъчно изразителни, за да могат да предат изречения само чрез две физиономии. А и Танцът със саби (за музикалното произведение говоря, не за самия танц), изпълнен от барабани и… свирки, ама почти детски е незабравима сцена. Освен това е опасно да се сяда близо до сцената, защото имаше и заигравки с публиката. В смисъл забавно е, но не знам дали ако аз съм на мястото на конкретния човек, който внезапно се оказва част от представлението без да го е знаел, просто не бих се сконфузила. И още нещо – актьорите наистина се раздаваха. Излизаха на бис всеки път като ги викаха и накрая им личеше, че са физически изтощени.

После с Пенчев решихме, че все пак ще ходим да слушаме Тортила Флет в Тукан в Студентски град. След като направихме няколко тегела из студентски и не го намерихме (но намерихме турбо солариум и фитнес клуб „Барад Дур“), все пак използвахме „обади се на приятел“ и успяхме да се доберем до него. Тортила Флет са адски приятна група, която прави кавъри на какво ли не – от Пинк Флойд до Роби Уилямс и от Стиви Уондър до Марун 5. Общото е, че прави кавъри все на хубави песни. Има и няколко много приятни собствени песни. В Тукан имаше много малко хора (в интерес на истината, допускам, че може и те като нас да не са го открили), а при звука беше твърде остро наблегнато на ударните. Въпреки това песните си остават все така хубави. Накрая бях почти заспала на крак, но всъщност не съжалявам.

Та, толкова препоръки за днес.
Песен: Тортила Флет – Вчерашния дъжд

Read Full Post »

Kогато се казваш Мария, Мина, Лора или дори Сесилия не е трудно да си намериш песен. Разбира се, когато си Дора, може и да предпочетеш да не са писали песни за теб, но това е положението, уви…
Обаче когато си Милена, няма и това е. Или поне са някакви странни свръхапокрифни песни. Обаче тази дори ми харесва. И текстът пасва на места. Намерих си песен.

Read Full Post »

Стивън Линч

Та значи, аз се усетих, че в тоя блог има твърде много лична драма и нищо за четене, нали. Тук-таме по някой линк към песен и това е. Затова започвам тази нова категория с идеята в нея да има поне малко полезни или забавни неща.

А за Стивън Линч… той е човекът, който пее правилните неприлични песни. Има точния баланс между простащина и евфемизми някак. Освен това не само трябва да се чуе, но и да се види как пее.

Първата песен, която чух беше очарователната If I Were Gay.  Най-странното е, че ако не се заслушаш в текста много, песента наистина звучи мило и романтично. Но все пак „It’s not that I don’t care -I do, I just don’t see myself in you“… Друга негова песен, която много харесвам е Lullaby . Освен самата песен („Why can’t it all be like it was before,how can i explain why mommy’s not here anymore. Cause daddy likes porno and $10 whores, daddy gets wasted and robs liquor stores…“)  и предхождащата я реч е епична. Като цяло песните на този тип са ужасно цинични, твърде забавни и с престъпно лирични мелодии. И се получава много добре. Разбира се, въпреки че мен най-много ме впечатляват песните, трепещи романтиката, Стивън Линч пее не само за това. Има политически некоректни песни за църквата (Priest, трябва да се гледа за да се разбере колко много всъщност понасят микрофоните…), за хората с увреждания  (Special Olympics), за родителите (Grandfather Die) и за какво ли още не. И все пак това са песни, които по-скоро са цинични към клишето, а не към самата тема. А самият младеж успява да докара онова изненадано невинно изражение, сякаш няма идея за какво всъщност пее. Мисля, че просто има една група хора, които имат естествения талант да разказват мръсни вицове, а те да звучат като изискан английски хумор. И Стивън Линч е между отличниците на групата.

Още негови песни (като mp3-ки, ако не ви се рови в youtube-а) има тук.

Read Full Post »

Мдам, Beatles – And I Love Her

Jose Alberto – Mi Gran Amor Le Di

и Boney nem – And I love her

Това всъщност е една и съща песен, която по някакво стечение на обстоятелствата в разстояние на една седмица чух в оригинален вариант, на испански и на немски с метъл аранжимент (дали Бийтълс са предполагали, че пишат музикално чудовище?:Р)… преследва ме, няма начин:)

Read Full Post »