Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Без категория’ Category

Това са 5 неща, които не много хора знаят за мен (защото всъщност почти всичко все някой го знае). Ако сте против инициативата с петте неща (срещнах и няколко такива ентрита), просто ги прескочете. И така, Лина  ще е причината да знаете, че:

1.Първата ми ученическа (в първи клас, разбира се, няма да се помайваме) любов се казваше Влади. Все още някъде в бюрото си имам една ножица, която той ми подари, след като загубих поредната моя.  Е, тази вече не я загубих.

2.Смятах, че ще умра на 23. Нямах особени причини, не вярвах в това, знаех, че няма логика, но въпреки това не можех да го разкарам от един ъгъл от ума си. В опит си да избия вътрешните си демони написах този разказ, но не успях напълно.

3.Мисля, че имам хлорофил в кръвта си. Всяка есен получавам почти клинична депресия и всяка пролет в ума ми се гонят слънчеви зайчета и в главата ми остава само музика. Макар и за малко.

4.Измисляла съм си с подробности стаи, къщи и дори град. Места, които не съществуват, но бих искала. Някакъв архитектурен ескапизъм…

5.Първото ми предложение от момче беше „Искаш ли аз да ти стана гадже, а ти ще ми купуваш цигари?“. Отказах, не си падах по пушачи.

Е, не мога да измисля 5 души, на които да прехвърля топката, затова ще е само на Или.

Advertisements

Read Full Post »

Мисля, че вече съм стара за 8-ми декември, а и за някои други неща. Имам предвид, всъщност съм много доволна от прекарването на 8-ми декември, което включваше ходене на китайски ресторант (единствения вид свободно заведение без резервация на тази дата… Е, освен Макдоналдс вероятно…) заедно с Дима, Никола, Валери и Гаро. А Никола се държа много разбрано, което за него си е събитие. После гледане на разни дивни низини на кинематографията (макар че имаше и попадения) у Ян, съпроводено с търкаляне по земята от смях и прибиране около 3 у нас. Идеята отначало беше да се вземе такси, но леко поувлечени в раговора с Емо и Симеон стигнахме до НДК пеша. А разговорът беше епичен. Каквото имаше детско в мен, го уби. Емо достигна максимума простотии казвани от интелигентен човек за единица време. Като се започне от леко вулгарно изразени мнения за любовта на много лош бургаски диалект и се свърши с убеденото твърдение, че „Варна нье е в България, тя е в морьето“, при което аз не можах да се задържа права от смях. Честно казано, аз обикновено грубо се дразня на цинизмите на Емо и навика му да може да включи думата „чукане“ и другите й не толкова прилични синоними в абсолютно всеки диалог.  Но колкото и да е нелогично именно това, че сега успя да я включи във всяко изречение ми доказа, че това е само някаква маска, която си слага – клоунска и с неприлични думички (с правописни грешки в тях), надраскани по нея. Всъщност не знам какво има под тази маска, така че не би трябвало да ме успокоява, но поне не е истинска.

На 9-ти имахме нещо като закъсняло отпрануване. Първо ходихме на Денс революшън с доста голяма компания, а аз успях да изкарам няколко от най-неуспешните си изпълнения, но пък с удоволствие. После имаше сивостенско събиране в Дон Домат, на което аз пристигнах, когато половината компания се разотиваше. В крайна сметка накрая се оказахме останали само аз, Алекс, Ангел и Симба.  Познавам Алекс отскоро и я бях виждала само веднъж преди, но тази вечер реших, че я харесвам. Може би защото реши да сподели с мен и защото споделеното ми беше толкова добре познато от самата мен. Но това не беше онова естественото съчувствие към човек в труден период, а по-скоро радост от това, че си намерил близък като усещане за света човек.  После отидохме у тях, за което вече на мен ми е съвестно. Имам предвид, човек може да не иска да е сам в такива моменти,  но не точно така. Аз си тръгнах в някакъв ранен сутрешен час като се опитах да подбера и момчетата с мен, но те казаха, че там им било добре. Хванах Симба и шепнешком му натвърднах да си тръгнат скоро, щото Алекс все пак трябва да става утре рано, нали. Оказа се, че после била спала само час и на мен ми се иска да бях достатъчно безочлива, за да бях приложила номера „аз, такова, сама жена през нощта, не мога, идвайте с мен“. Но, уви, доколкото аз харесвам нощните разходки (дори да съм сама), просто не успях да си изкривя устата толкова. Понякога се ядосвам адски на Ангел. Когато го попитах каза „е, почти не я оставихме да спи, но тя не изглеждаше да има против“. Да, но хората много рядко изглеждат така сякаш имат против. Страх ги е, че ще те обидят. Идеята е да успееш да усетиш зад усмихнатата маска, а мисля в този случай беше доста прозрачна. Така направи и онзи път, когато ме попита всичко ли е наред, аз казах, че да, всичко е чудесно, няма проблеми. А всъщност току-що напълно бях изгубила всякаква вяра в него. Но той прие исканото за вярно, макар и да нямаше никаква логика. Към различни хора съм изпитвала различни спонтанни импулси – да ги целуна, да ги ударя, а фантазиите ми с Ангел винаги са били за това да го завлека и да напъхам главата му под струя студена вода. Все тая, може би и аз преувеличавам и се ядосвам за неща, които не са моя работа.

Read Full Post »

Напоследък ме е обзела носталгия. Не по социализма, не по училище, дори не по лятото.

А по онези прости и откровени отношения, които най-лесно се обобщават с думата близко приятелство. Да кажа, че вече нямам приятели би било много излишен мелодраматизъм. Но имам все по-малко близки такива. Защото когато виждаш някой веднъж на две седмици някъде на кръчма и си говорите от двата края на масата между хапките, това е познанство. Приятелството, поне близкото такова, отличава другия от тълпата, отличава и теб от тълпата за него. Имате да си кажете повече, отколкото с другите. С близките си приятели споделяш куп напълно безполезна информация, но именно това те кара да се чувстваш свободен да споделиш и дълбоките си преживявания. Щото някак не върви с някой, с когото в близките два месеца сте си разменили най-вече информация за прогнозата за времето и къде го има оня торент изведнъж да тръгнеш да си споделяш парчетата от току-що натрошеното ти сърце. Съжалявам, не става.

А напоследък забелязвам, че като че ли е нормално за всеки прекараното време с друг, освен с партньора му да е загуба на време. И се чудя, може би пък аз съм сбъркана. Може би това е животът. Избираш си близък човек. Той ти стига. Живееш с него. Покрай другите преминаваш. Може би всичките онези неща с приятелството са просто залъгалка, докато не намериш онзи човек. После надрастваш приятелството и имаш връзки.

Аз обаче май не искам връзка. Ок, истината е, че ме е страх, че за пореден път няма да се получи по никакъв начин. Или пък просто съм по-добра приятелка, отколкото гадже. Искам някой да ме прегърне, без това да означава, че се очаква непременно да си свалим дрехите. Или нещо такова.

Искам да се смея с някого, искам да споделям с някого, искам да ям сладолед с някого, искам да се разхождам с някого по брега на морето (ок, носталгия и по лятото е). А напоследък с лека изненада откривам, че има по-малко хора, които биха правили тези неща с мен, отколкото които биха правили секс с мен (това ако бях трогателно разкрепостена, каквато аз за съжаление не съм). Може би трябва да се радвам на това. Или не, доколкото хормоните не са продукт на висшата мозъчна дейност, за разлика от общуването с някой. Или просто не съм порастнала. Наистина не знам. Мечтая лудо за старите дни, както пееха Д2. Каквато и да е причината.

Песен на деня Texas – I don’t want a lover (I just need a friend)

Read Full Post »

Нашите заминаха за седмица.

Аз върша глупости.

Червенокоса съм и сега съм ужасена от себе си. Останалите обаче въобще не забелязват. Или аз прекалявам и то не си личи, или е толкова зле, че не смеят да отворят дума дори. До края на седмицата вероятно ще съм чернокоса.

Направих малко, но както се оказа, не много кротко събиране у нас и в резултат на това днес съм спала 2 часа. От друга страна пък не съжалявам за това. 

Правя и други глупости и се надявам да изтичам суха между капките.

Read Full Post »

Вчера разбрах, че пушенето е опасно за моето здраве. Това може да звучи малко неадекватно, като се има предвид, че през живота си съм палила точно две цигари (една обикновена и една с марихуана), обаче е факт. По-точно пушенето на баща ми. Той пуши тютюн за лула и вчера навъртях над час  обикаляне по направлението Славейков (и всевъзможните му околности) – Витоша – Иван Вазов – Хотел Хемус – Славейков в търсене на тютюн „Стануел“ във всички известни ми магазини за тютюн. На високи токчета. И не стига на всичкото продавачите ме гледаха отвисоко, тъй като аз винаги тръгвах да казвам „Стейнуей“ вместо „Стануел“. Да бе, знам, че това са рояли. Но беше първото, което ми идваше на ум. Обаче се оказа, че и в петте магазина  „Стануел“ няма, освен един изостанал плодов, който баща ми отказа да пуши. Пък аз напук продължавах да търся, вече го приемах почти като РПГ куест. И накрая на почти двучасовата одисея се върнах във втория магазин и взех компромисен „Клан“. С други думи капитулирах, а освен това си загубих и шнолата. Все пак краката ми оцеляха, което си беше постижение.

А пък днес ме боли глава ужасно. От онези главоболия, които продължават по два-три дни, не се впечатляват от аналгетиците, които пия и после просто изчезват също така внезапно, както са се появили. Обаче пък в службата дадоха пари и аз открих, че са ми се събрали горе-долу колкото и заплатата в миналата работа, само че тук съм на 4-часов работен ден. При това чист 4-часов работен ден, а не „4 часа, обаче в събота ще правим анкети“ или „4-часов, но днес и утре ще стоиш до 10,30“. Е, по-динамична работа е, а и не е на твърдо заплащане, обаче поне този месец и така си е добре. По този повод си купих рокля. Вероятно в края на месеца ще съжалявам за покупката, но той е далече. По принцип имам ужасния навик да ми отнема три дни, докато се самоубедя да си купя нещо, обаче в крайна сметка реших, че веднъж се живее и е хубаво това да е този път. А и роклята ми стои хубаво. Прави ми някаква гънка на корема, но това ще се оправи като отслабна, или като надебелея, или като се изглади. Пък. Всъщност точно в момента съм едно такова глупаво доволна от себе си и живота. Ако спре и да ме боли глава, ще е направо чудесно

Read Full Post »

Тъжно е когато се сещаш за някого поради факта на неговото вече неизбежно и непоправимо отсъствие.

Всъщност помня чичо Калин най-вече от детските си години. Той не ми беше истински чичо, беше кум на майка ми и баща ми, но бях свикнала да му казвам така. Макар и веднъж да имахме дълъг разговор, в който той ме убеждаваше, че трябвало да му викам батко Калин, какво било това чичо. Дори сега успявам да се усмихна на спомена за онзи диалог.

Обичах да ходя у тях. От една страна, тъй като беше дизайнер, апартаментът му беше пълен с бои, четки, ръчно правени космати същества и какво ли още не. От друга страна, той наистина се държеше с мен като добрият чичо – записваше ми дискети с игри, оставяше ме да ровя по книгите му… От малка ме наричаше „госпожице“, дори още преди това да стане официално обръщение. Веднъж когато майка ми ме беше оставила заедно със сборник със задачи в съседната стая, а аз ругаех под нос (или поне най-близкото ми известно до ругатни на 8-9 годишна възраст), той дойде, каза толкова съчувствено нещо от рода на „Ама гледай сега, какви глупости те карат да правиш“ и ми набута един калкулатор в ръцете, което на онова ниво на математиката напълно ми решаваше задачите. На шега казваше, че трябвало да ме е срам, че в училище изкарвам шестици, а от тотото – тройки, трябвало да е обратното.

Така и не го видях намръщен. И винаги се отнасяше с мен, а мисля и с останалите, с някаква естествена добродушност.

Повечето приятели на нашите, които попаднеха на мен, когато майка ми и баща ми ги нямаше, просто ми казваха какво да предам и затваряха. А той отговаряше „А, хубаво, разкажи ти тогава какво правиш“…

Почина от сърце. Донякъде това е ирония за човек, на който толкова добре пасваше определението „сърдечен“.

Хубаво е, че все още се усмихвам, когато си спомня за него. Благодаря. И лошо, че няма да има какво повече да си спомням.

Иска ми се да кажа нещо, което да не е клише, но никога не съм намирала такива думи в такива случаи. Бих искала просто да не се налагаше…

Read Full Post »

Ето част от search-вете, при които е излизал моят блог:

  • Депресия
  • Алкохолизъм
  • Снимки на голи мъже

Започвам да откривам непознати страни на блога си…

Read Full Post »

Older Posts »