Забравихме се

Не съм писала в блога от сума ти време. А редовно не съм писала от няколко суми време. Обаче след като в последно време започнах да се виждам със стари съученици, другарчета от квартала и пак да си пиша с най-добрата ми приятелка от гимназията (това защото тя е чак в Берлин), реших че е крайно време да възобновя и връзката с блога си. Добър блог беше, поне аз имам сантиментални чувства към него.

Може би една от причните да престана да пиша, беше че се поизплаших, че блог който беше предвиден да се чете от точно двама човека постепенно беше намерен от сума ти познати. А може би просто не ми беше до това. Както и да е.

Иначе събитието на лятото за мен беше една сватба, на която бях кума. Честно казано, донякъде имам колебания и угризения. Защото със Сашо и Цвети (младоженците) винаги сме се харесвали, но никога не сме поддържали много тесни връзки. И общо взето не се виждаме често и не е като да съм най-близкият човек на семейството (за разлика от кума, примерно). Не знаех с какво бих могла да помогна (освен с епичния си подпис, нали), какво да направя и т.н. От друга страна, вече не сме средните векове и няма нужда да се взима кума с агне, а аз да давам ценни съвети за първата брачна нощ и да им подарявам млада юница. Говорейки за Средновековието, то все пак беше застъпено, защото младоженецът и кумът се появиха на сватбата в средновековни одежди (Сашо и Цвети се занимават със средновековни възстановки). Това би могло да е малко жалостива гледка, ако става дума за очилати отдадени фенове на фентъзито. Обаче Сашо и Миро, кумът, са хубави, едри, дългокоси мъже, дрехите им прилягаха и съответно не стояха абсурдно. А физиономиите на хората в обредния дом и на минувачите бяха безценни. Някаква баба се опита да развие идеята, че явно сме някаква секта, при което бабата на Цвети така я насмете, че онази не посмя повече да гъкне.
После имаше и втора напълно средновековна сватба, на която бащата на Цвети ги ожени в съответствие със старите обичаи и всички бяхме в средновековни дрехи. Аз бях във взета назаем рокля от Цвети (оф, звуча като някаква извратена светска хроника) и наистина се потресох от това колко всъщност удобна и едновременно топлеща и проветрива е. От друга страна със сигурност не става за рутене на дискотечни пичове…

Освен това в началото на май ходихме до Корфу и там изживях културния шок от незастроения морски бряг и малките крайбрежни градчета, които приличат на това, което беше (и трябваше да си остане) Созопол пред 20 години. Всъщност и това не е вярно – личи си, че там има ново строителство и комерсиализация, но не се строи на олимпийския принцип „по-бързо, по-високо, по-голямо“.

И разни такива неща.

Реклама