В неделя някой упорито клипваше на Петър от непознат номер. След няколко обратни обаждания, в които отсреща се чуваше само шум, решихме, че някой не си е заключил телефона в джоба или чантата. Да, но след още няколко клипвания започна да затваря. В един момент и на двамата ни писна и тогава получихме романтичния смс „Аз съм момиче, а ти си момче, хайде да се запознаем.“. След още няколко клипвания, затваряния и смс-а (в които тя ни обясняваше колко иска да се запознае, а ние обяснявахме на хипотетичното момиче или да си вдигне телефона, или да ходи навън на слънце), зарязахме телефона и историята приключи.
Това ме наведе на няколко въпроса.
1) Какво щеше да стане ако телефонът беше на извратен чичка с приятен глас? То бива липса на инстинкт за самосъхранение, бива…
2) Колко точно опериран от социални умения трябва да си, за да подлагаш някой на телефонен тероризъм, а после да му обясняваш, че искаш да се запознаете и да не те обижда…
3) Откога полът е повод за запознанство? (Толкова по-двусмислено щеше да звучи на английски, ех…)
Мислех да бъда гадна и да напиша телефона, но понякое време осъзнах, че съм надраснала пубертета…
Разбира се, би могло да е просто номер, но и двамата с Петър май нямаме познати с толкова елементарно чувство за хумор.
A Reality Refuge 
Вашият коментар