Имам един познат, който вечно е недоволен. По принцип е недоволен от света, жените, хората около него, хората не толкова около него и още няколко неща. Най-недоволен е обаче, както и още много хора, от държавата ни. „В каква скапана държава живеем“ сигурно скоро ще стане официален поздрав.
Аз не мога да отрека, че държавата ни не е като Швеция, където държавата не мирясва, докато не ти осигури жилище, издръжка и евентуално домашен любимец. Нито е като САЩ, където всичко е голямо и ако не паднеш от високо, можеш да се качиш нависоко. Нито е като Швейцария, където мъжете си отбиват военната служба на дружески събирания няколко дни в годината. Не е. Обаче няма чак такава колосално концептуална разлика с „нормалните стрaни“. Ок, поне не в големите градове.
(А това тук е лично, но не мога да се въздържа.) Пич, не плащаш данъци, не работиш, на трийсет и кусур години все още си студент държавна поръчка и ползваш студентски намаления, точно на теб какво толкова ти е взела държавата, бе? Най-сериозният аргумент, който съм чувала е, че не ти е легализирала порното, но не е като НСБОП да е нахлуло у вас и да е иззело голите снимки на бившата, дето ги показваш както колежките ми си показват каталози на Орифлейм.
А, да, и държавните служители били убийци, и аз барабар с тях. Ай сиктир. (Край на крещенето на ум.)
Държавата ни си има доста сериозни недостатъци. Периодичните икономически кризи, в които поредните управляващи ни натрисат, здравеопазването, лошото усвояване на средствата… Не мога да го отрека. Но не може всеки път като нещо не ти харесва, да казваш, че то е така, щото сме в България. Не сме толкова дива и варварска държава, все пак. Освен това, както Никола наскоро писа, на всеки човек, който не си върши работата има по някой, който го прави, но никой не чува и не се замисля за него. На всяка „скапаност“ на държавата ни има и по някоя „нормалност“. Това, не отричам, не я прави напълно нормална. Но и не я прави изначално скапана.
A Reality Refuge 
Это что за язык такой непонятный?
Болгарский :)
Морви, не съм на твоето мнение. Ежедневно ни се напомня колко сме далеч именно концептуално от „нормалните“ държави. Някои простотии, които ние търпим непрекъснато, там просто не се случват.
Да. Но все пак са някои простотии, а не е всепоглъщаща простотия навсякъде и във всичко, каквото е клишето.
Гибли, съгласен съм с Морви за „някои простотии, а не всичко“. Има много неща, които *са* наред. Има много неща, които са *станали* наред в последните години. Има много неща, които ще станат наред съвсем скоро.
…а има и някои неща, с които в „най-развитите“ „нормални“ държави малко са попрекалили, малко са се пообъркали, а у нас още ги няма… но това е съвсем друга тема :)
Добре де, какво е наред? Имам предвид – от важните неща. Образованието? Здравеопазването? Администрацията? (да, и там има добри изключения, аз говоря за общия случай.) Чистотата на заобикалящата среда? Прехвалената природа, от която обаче вече почти нищо не остана? Сигурността? (отскоро и ще ни подслушват, че да ни е по-сигурно, нали…)Движението по пътищата? Реторични въпроси се получават, нали?
Някои неща, разбира се, не са наред. Градския транспорт, инфраструктурата, образованието… Но това, което на мен ми се струва е, че въпреки доста съмнителните правителства, които ни управляваха тия десетина години, нещата все пак се подобряват.
Въпросът „Какво е направила тая държава за мен“ е остатък от времената, в които държавата беше всичко. Да очакваме, че институциите ще се грижат за нас както става в Швеция и Дания е нелепо: нито България е толкова богата, нито, с извинение, у нас се работи колкото в северна Европа.
Днес, общо взето ако си здрав и прав, не би трябвало да очакваш от държавата нищо повече освен да създаде някаква разумна рамка на съществуването, образование и здравеопазване. И изобщо здрави и прави хора, които очакват някой друг да им реши проблемите са доста вбесяващи.
Аз съм съгласен с Morwen. Стига негативизъм. Великите открития са ставали, когато хора, недоволни от нешо, се захващат да подобрят нещата по някакъв начин.
Писал съм на тази тема:
http://bulpete.wordpress.com/2008/01/25/%d0%9a%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba-%d0%b0/
@Ghibli:
Сигурността
В последните 10 години не съм бил обиран и никой не се е опитвал да ме убие. Това е много добре.
Администрацията
Ами в общи линии администрация съществува. Каквото съм искал да уредя, трудно или лесно, съм го уредил. Значи – ОК.
Чистотата
Това вече куца. Особено в град като София. Но все пак служба „Чистота“ има. Боклук се превозва. А ако и това не ставаше? По-скоро би трябвало да променим собствените си навици.
Образованието?
Образованието sucks, но така е в почти всяка държава. Хората навсякъде по света не са наясно с базисни правила, които ръководят света, било то физически или социални.
Движението по пътищата
Има правила за движение и немалко от тях се спазват. Тези, които не се спазват, учат на бдителност. Има огромен шанс да оживееш, докато караш. Това е много добре.
Ако повече хора използваха градския транспорт, вместо да карат коли, нямаше и да е толкова нагъчкано. Ако не ни изненадваше и снега, щяхме да се намираме в земния рай.
Природата
Проблемите с природата не ни правят уникални.
Здравеопазването
Миналата година имах възпален апендисит, оперираха ме. В Пирогов имаше хубави медицински сестри. Имаше и боязливи хлебарки, но какво от това? Починах си от офиса, оздравях и оживях. Сега съм жив благодарение на лекарите. Това е много добре!
Жилов, това с обирането наистина ме впечатли. Мислех, че няма такива хора. Поздравления за късмета. Междувременно *много* голяма част от хората в България (в момента ме мързи да търся статистиката, но я има, при желание направете справка) не могат да се похвалят със същото за себе си и за своите близки.
Администрацията. Не работи както трябва. Смея да кажа, че не трябва да е „трудно“. Не трябва да се губят дни за нещо, което може да се свърши за минути, не трябва да се губят документи „по веригата“, не трябва най-после да се търсят връзки, за „да стане“ нещо елементарно… ето ви отново личен опит, малко по-различен от вашия.
Чистотата. Това че все пак боклукът се извозвал майтап ли е? Сигурно не, но все пак… Вие сериозно ли? „Ха. Ха.“
Образованието. Съмнявам се, че говорим за едно и също. „Образованието е зле.“ „Да, ама то навсякъде е така.“ Какво значение има как е навсякъде? Защо не сравним образованието у нас сега с образованието у нас преди? Фактът, че вървим надолу, не е ли притеснителен? Ако толкова държите да сравнявате с другите – ние *изоставаме* от страни, които преди са били зад нас.
Движението по пътищата. Думите ви са цинизъм. Кажете това за огромния шанс да оживееш на десетките хиляди близки на пострадали и загинали в катастрофи всяка година. Останалото пак е някакъв майтап…
Природата. Имах предвид унищожаването на уникални и *невъзстановими* природни дадености от „инвеститори“. Проблемите ни може да не са уникални, за сметка на това природата ни… беше, защото вече почти не остана. Това *е* значим проблем.
Здравеопазването. Радвам се, че за вас изходът е бил успешен. Пожелавам ви същия *късмет* следващия път, когато на вас или ваш близък се наложи да прибегне до сериозна здравна помощ. И да имате значителната сума пари да си платите за нея, разбира се.