За някои особени протоколи и усещания в края на косата

След известно време, в което депресията ме тресеше твърде яко, но не се забелязваше поради съпътстващата я апатия, вчера беше един доста забавен ден. (Между другото напоследък боря депресията с потници. Непрекъснато по някакъв почти свръхестествен начин се оказвам с пликче с потник в ръка и лека наркоманска полуусмивка… надявам си тази мания да си замине преди заплатата ми)
Всъщност денят беше кошмарен, доколкото в работата трябваше да се оправят проекти и беше нервно и натоварено.

В 7 имах среща с Пенчев във ФМИ, за да се правя на квестор на изпита по мрежова сигурност. Там намерих Петя и Маниакса, както и Боян, с който си ходихме миналия път и компанията се заформи. По едно време залата започна да се препълва подозрително и заобсъждаха колко човека имало в курса. Пенчев беше на мнение, че са 67, понеже толкова се били регистрирали в сайта, така че щели да дойдат 90-тина, в залата имаше над 120, а по списък на факултета се оказаха към 200. И всичко щеше да е чудесно, ако залата не беше твърде малка и тестовете не бяха само 100. Маниакса изкара последните няколко реда и ги премести в друга зала. Аз сръчках Петя с предложението да хванем само готините момчета да ги пазим в другата зала, но тя отегчено отсече, че първо нямало готини и второ били дечица. Малко по-късно Пенчев вместо да се възмути на идеята разочаровано възкликна „Ма що не каза по-рано! Как щяхме да им разбием групичките!“.
Както и да е, разпечатахме няколко теста в Офис1 (от общо 100-те се бяха копирали само 57, а от тях се отваряха само 16, купон просто) и се върнахме да започваме изпита.
Както казах и на Пенчев, с края на косата си имах усещането, че някой преписва, но да ме убият не мога да кажа кой. Явно всъщност като преписваш не се вижда чак толкова лесно.
След края на изпита Маниакса демонстрира товароподемността на дъската в залата като ме вдигнаха на няколко метра над земята с нея. Все ме беше страх, че ще забравят да я спрат навреме и ще се ударя в тавана, но се оказа неоснователно.

После заедно с току-що дошлите Лили и Смила отидохме в Маниакса да проверяваме тестове. Или поне така се твърдеше, според мен отидохме да ядем. Аз лично се наядох като доволно прасе и дори не ме беше много срам. Оказа се, че в Маниакса е пълно с интересни неща. Освен огромния брой плюшени, дървени, керамични и какви ли не други крокодили имаше и пиано, два яркосини надуваеми стола и боксова круша. Трябвало е да стане интериорен дизайнер… Освен това има и адски симпатична майка, с която ходел заедно по концерти, се оказа…

По някое време седнахме да проверяваме тестове и ми обърнаха внимание на въпроса за протокола PTKZSPL. Въпросът беше защо не се ползвал – дали защото е несигурен, дали защото иска много процесорна мощност, или защото не се поддържа от операционната система… Аз като образцов лаик само мигах. После пак прочетох съкращението и сложих по някоя гласна между съгласните и ми стана ясно що не се ползва.

Към 1 Пенчев закара всички жени по домовете, като аз блажено си дремех в Петя и дори не ми се слизаше. Обаче трябва и да се спи понякога, при това в легло.

Реклама