Аз дори не претендирам, че съм го засякла, освен може би в самия му край.
Когато интернетът беше млад, той все още беше лукс, нещо до което имаха достъп малцина или пък за по-кратко време. Това бяха или хора, които професионално се занимаваха с компютри, (т.е. по подразбиране с поне средна интелигентност) или хора, които го използваха ограничено поради това, че иначе ще им излезе през носа. Съответно го използваха активно. Когато човек влезеше за да говори в ICQ, той наистина говореше. Когато човек беше онлайн в кю-то, това значеше че е там и би говорил, а не че ще ти каже „бе, аз тук джиткам една игричка, ма кажи, ако е бързо“. Често дори не се чатеше, а се разговаряше. В ICQ все още се водеха разговори за смисъла на живота, а не просто за запълване на времето. Какво ти ICQ, ползваше се mIRC, заедно с всичките му известни само на посветените команди. А между мейлите летяха писма с инструкции как аджеба да се оправяш с тоя юзър ънфрендли софтуер. Аз все още си спомням за Спартак Томанов, който и да е той, който ми прати моите инструкции. Всъщност дори запознанствата в интернет бяха някак по-заслужаващи доверие.
Форумите все още бяха място, където се пишеха и четяха мнения, а не където да се любуваш на 200х200 аватари, 300х500 картинки в подписите и пълно отсъствие на мисловна дейност. Аватарите бяха дребни и грозни, често се избираха само от предварителен списък, но пък всеки си имаше значение и беше обсъден в някоя тема. Също както и подписите. А да, и подписите значеха нещо. Форумите все още не бяха обсадени от хора, които не знаят какво и как искат да кажат, но пък искат да го кажат силно. Средната възраст беше по-висока, а средната продължителност на сърфирането – по-ниска.
Връзката беше кошмарна. Поради тази причина всяка свалена песен беше ценна, а отварянето на снимките се чакаше с трепет. А те все още бяха смешни и сканирани от хартия. По-големите маниаци успяваха да си свалят и филм след около месец усилено точене. И да се гордеят с това поне няколко месеца след това.
В устрема си да се свърже с глобалната мрежа човек се сблъскваше с отдавна забравени трудности като даващ по един час заето телефон на доставчик, дискънект на 5 минути и усилено звънящите съседи с дуплекс, които все пак искат да го ползват тоя телефон.
Разбира се, не бяха възможни един куп неща като видеосподеляне, гласови комуникатори, онлайн игри, евтин хостинг, въобще постно едно такова… И все пак то е като тийнеджърските години – напълно осъзнаваш, че си бил все още неошлайфано хлапе, че си се тревожил за куп глупости и че прическата ти е била кошмарна, но въпреки всичко си мислиш, че е било велико.
A Reality Refuge 
Ех, да, аз още помня как около една година си говорех в ICQ с едно момче от Румъния. Имахме среща всяка вечер в 22:00 и водехме толкова смислени разговори, колкото днес не водя с никого по нито една чат-програма, та дори и на живо може би… След няколко месеца се запознахме взаимно с приятелите си, пращахме си пощенски картички за рождените си дни и всичко това с човек, който и до днес не знам как е изглеждал… абе, страхотни времена бяха.
светът е малък – познато ми е името Спартак Томанов, някога *the dark ages* споделяхме един форум ;) всъщност той май още се подвизава Някъде Там.
донякъде помня това време, въпреки че предимно висях по клубове и времето ми в мрежата беше наистина ценно… сега като че ли говорещите/мислещите хора започнаха да водят монолози в личните си блогове, а комуникацията стана още по-дистанцирана… странно наистина е да се констатират промените… определено нещата се изменят (към по-добро или не, не се наемам да кажа)…