Равновесно

„Ще оживееш ли?“ попита той. „Вероятно, цял живот правя това. Би трябвало да съм се специализирала“ отговорих аз незаинтересовано. Той се приближи до мен и ме попита какво правя. „Поддържам душевно равновесие“ отвърнах аз. „По този начин ли?“ сгъна се от смях той „Размахала ръце и крака на всички страни? И колко човека уби днес, поддържайки душевно равновесие?“. „А как искаш?“ озъбих се аз „Когато имам само няколко проклети нишки, върху които да балансирам, няма начин. И какъв ангел-хранител си ти, за да ми говориш така?“. „Никакъв. Твоят ангел-хранител умря. Простреляха го с въздушна пушка. И после той се разпръсна в небето като фойерверк. Обичаш фойерверки, нали?“. „Обичам. А ти не би ли трябвало да ми помогнеш? Някак?“ попитах аз с наивна надежда. „Да, добре, ако застанеш съвсем надолу с главата, би могла да поплачеш на рамото ми“ тихо се изсмя той. Аз замахнах с целия яд и отчаяние, почти падайки. А после едва успях да се задържа. Той ми предложи чаша алкохол. Аз приех, първоначално възнамерявайки да лисна в лицето му. После отпих. Сладко-горчив леко парещ вкус.

Реклама