Ок, вече наистина, ама наистина, наистина, наистина! Няма повече. Не мога. Не ви разбирам странните отношения. Не разбирам как може да се чувствам толкова наранена. А после да се оказва, че толкова наранявам, без въобще да съм искала. Е, после се връща като бумеранг, разбира се. Как може всеки пореден ден да мечтая всичко да беше като преди ден, като преди седмица. И, не, дори не става дума, за онази последната пародия на връзка, за която толкова се тръшках. Това някакво странно отмъщение на съдбата ли е, мамка й? И аз ли си се чувствам толкова зле, колкото се е чувствал той? Писна ми, не разбирам, няма да разбера и явно винаги чупя някого, когато не чупя сама себе си. Да му се не види, защо просто не отида да паса овце в Австарлия, все едно и от останалите неща толкова отбирам? Просто някъде далече, а? Пък ако имах и куража. Детенце. Затова забраняват връзките с деца.
« Три нощи
Категории
Архив
- декември 2011
- октомври 2010
- септември 2010
- март 2010
- ноември 2009
- октомври 2009
- септември 2009
- юни 2009
- април 2009
- март 2009
- януари 2009
- декември 2008
- септември 2008
- юли 2008
- юни 2008
- май 2008
- април 2008
- март 2008
- февруари 2008
- януари 2008
- декември 2007
- ноември 2007
- октомври 2007
- септември 2007
- август 2007
- юли 2007
- юни 2007
- май 2007
- април 2007
- март 2007
- февруари 2007
- януари 2007
- декември 2006
- ноември 2006
- октомври 2006
- септември 2006
- август 2006
- юли 2006
- юни 2006
- май 2006
- април 2006
- март 2006
- февруари 2006
- януари 2006
- декември 2005
- ноември 2005
- октомври 2005
Последни коментари
Baufen за Кристали замръзнала носталгия… skoklyo за Кристали замръзнала носталгия… skoklyo за И тези пет години ДЖАДЖИТЕ или всичко… за И тези пет години светла за И тези пет години
A Reality Refuge 
Морво! Ще се бием с тебе! Стига си се чувствала отговорна за други хора! Да не си опряла на въпросния наранен дулото в челото? Не си, нали? Да не би да си искала да го „счупиш“ ей така, за да видиш какво ще стане?
И аз не разбирам, най-вече защо така се обвиняваш.
Защото дори не се замислям понякога… защото вчера се получи толкова зле, че все някой трябваше да обвиня…
Морви…
Ух. :)
Мммда, бях започнал да пиша коментар; после усетих, че това, което искам да напиша, „няма да се събере в полето“ ;) (за тези, които са схванали шегата – мога само да ви съчувствам…) … и взех, че отговорих малко по-нашироко някъде другаде, в поредния кратък проблясък на безумие.
Ако искаш, разходи се, намери го, прочети го; ако не искаш, недей. Тук… само ще ти се усмихна :)
Разбира се, че искам:)
Морво!!!!! Гибъла като спре да те бие и ще те почна аз! Амахая! Я стига се обвинява за световните несгоди, остави счупените да си се лепят и си пусни да изгледаш хубав филмец! Ама и човек ама!
nabihte li ia, 4e da poemam shtafetata? ;p