Ирония да струи

Това беше един от по-лошите 14-тофевруарски празници. Алекс дори и не се сети. Не искам подаръци или някакви епични словоизлияния, ма поне един смс? Смс-че такова? Нещо под 160 символа? (Вместо това получих много мил смс от Лили.) Първо си мислех, че сигурно съм го уплашила с разговора в неделя и не знае как да ме заговори, нали. Бабината ми трънкина, ако мога да се изразя меко. Някъде следобед получих лично съобщение от него във форума. Със събджект „е, браво бе“. И запитване какъв бил оня купон в събота и дали и ние сме канени. Мамка му, колко бързо станахме „ние“ изведнъж. След като се обяснихме, че рожденният ден е във Валери, когото той дори не помнеше, реши че може и да не ходи. Сега, грозната истина е, че мога да го взема, но нямам желание. Малко по-късно, вече не на лично, а в темата за ходене на кино във форума, той и Пъгсли проведоха вулгарно-палав диалог. Как сме щели да ходим на кино в Синеплекса, което е в задния ми двор, колко е двузначен изразът „заден двор“, колко искат да нахлуят в задния ми двор и как там имало бор. Бе, романтика на талази.

Предишните Валентин-Зарезани, на които съм била сама просто взимах някоя приятелка и карахме на шоколад/алкохол и безметежно споделяне. С Мира дори си разменяхме плюшени играчки, та да не сме капо. Но сега нямаше как.(А вчера, когато Жоро ми позвъни не разпознах мелодията на телефона, с която ми звънят той, Симеон и Ян. А някога я усещах по първите три тона.) Ироничното е, че уж съм с някой, а всъщност съм по-сама от всякога.

Обаче. Вчера някои неща си дойдоха на мястото. Обядвах с Браги (а той ми лепна случайно намерено сърце на якето), видях се с Краси и ходих на Денс революшън с Дима и Петя. Пак ме биха и двете, но това е защото бях на високи токчета. Или не, просто съм безнадеждно спъната. Все тая, ще оживея. Пък.
Песен: Roxette – It Must Have Been Love

Реклама