Отидох с пълното намерение да скъсам с него. Защото знаех, че така е най-добре. Защото ако тази връзка продължи или аз ще намразя него, или той мен накрая. А може би ще е взаимно, по-добре е да се разделим, докато е с добро. Докато двата ни свята не са се сблъскали катастрофално. Моят, в който е пълно с разни емоции и неговият, в който такива неща няма. Моят, в който жените изискват уважение и неговият, в който се кефят на грубост. Моят, в който аз пиша, защото се нуждая от това и неговият, в който той пише, защото дава на хората от каквото се нуждаят. Тези четири неща.
Но не стана. (Идиотка, не мога да очаквам, че ще скъсам с някой ако отида у тях.) Аз, разбира се, се опитах да кажа всичко това. Той ме прекъсна, че да, съгласен бил, връзката ни не била каквото трябвало да бъде, дори никаква връзка не била. Трябвало да поговорим за това, но не така както аз го мисля, а за това как да се подобри. Да, той чувствал, че не дава достатъчно, но аз никога не съм била искала. Как да дадеш нещо на някого насила? Какво, което съм поискала не е направил, в какво съм се разочаровала? Аз можех да го кажа само по един начин, и то много груб, затова просто си замълчах. А и предполагам се страхувах, че и на мен ще ми бъдат казани неприятни неща. Вместо това той изрече куп хубави неща за бъдещето, но накрая осъзнах, че така и не отговори защо иска да е с мен. Каза, че всичко ще се промени, ето нали съм видяла, че тази вечер е различно. Аз не знам дали да вярвам (твърде много се гордее със способността си да заблуждава хората), но дори не е в това въпросът. Аз не искам да го променям. Не искам да си ампутира някви части от душата, пък дори да са от най-гадно егоцентричната част от душата му. Досега му е вършила работа, чувствал се добре с нея. Постигнал е разни неща с нея. Аз просто нямам силите, за да поема отговорността да му я отнемам. И все пак някакви помътнели надежди си намериха място някъде дълбоко под объркването.
Този разговор и цялата вечер не можаха да променят мнението ми, аз продължавам да мисля, че няма да стане, поне не и за дълго. Но просто не знаех какво да кажа. А са ми казвали, че имам дар слово, каква ирония. Стоях там и мозъкът ми превърташе на празни обороти, вратата на пералнята се беше забила в гърба ми, а на мен просто ми се плачеше, без дори да знам защо.
И песен: Eurythmics – Sweet Dreams
A Reality Refuge 
Знаеш ли, Криси, до преди една година те смятах за човек, който не знае какво иска и само си играе с мъжете, след което ги разкарва отегчено и преминава на следващия. (Само за протокола – вече съм много далеч от тази мисъл ;) )
След като открих блога ти обаче видях, че си човек, който не само знае какво иска, но има и смелостта да го преследва на всяка цена и да не се примирява с по-малко. И някаква част от мен ти завижда за това ти качество и дори ми се иска да съм като теб. Сигурна съм, че и в тази ситуация ще направиш най-доброто за себе си и, независимо от изхода, няма да съжалиш за решението си.
Пращам ти много положителни мисли :)
Благодаря, това е много мило и се радвам, че мислиш така. Само дето не съм Криси:) Но за малко и на мен ми се прииска да съм:)
Заровете повече от очевидно са хвърлени. Само че май един два се търкулнаха под дивана и ще трябва да го преместим, за да видим какво показват и какъв е целия резултат. Късмет…
Мда, ето сега е моментът, в който трябва да се почувствам адски глупаво… Която и да си, все пак ти желая успех ;)
Благодаря:) И няма защо да се чувстваш глупаво, на мен дори ми стана интересно, че толкова приличам на някой, та да ме сбъркат…:)
Нямаш представа колко бях сигурна, че си тя :) В крайна сметка сега се оказва дори, че може би тя е именно такава, за каквато я мислех преди една година, което е доста тъжно… Но пък също така се оказва, че ти си човекът, когото съм харесала, така че дори имам желание да се запознаем :)
Морво, стискам ти всички налични палци. И аман от депресии, сис! :( Ко ще кажеш утре да му ударим по едно вино от разстояние – подходящо е, Валентин Зарезан е все пак! ;)
@Лора: Е, сега, кой знае, може и тя да е различна от това, за което се представя… или не…
А иначе – би било чудесно. Но за да не се обясняваме тук, мейлът ми е morwen@mail.bg:)
@Марф:Навита съм:) А някой ден и на живо. Като ме хванат достатъчно лудитте, ще ти цъфна на вратата във Варна, да знаеш…
Пък чакам те бе! Ко си мисшлиш, че ше ме Оплашиш ли?! :P ;)