Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 07.06.2006

Тъжно е когато се сещаш за някого поради факта на неговото вече неизбежно и непоправимо отсъствие.

Всъщност помня чичо Калин най-вече от детските си години. Той не ми беше истински чичо, беше кум на майка ми и баща ми, но бях свикнала да му казвам така. Макар и веднъж да имахме дълъг разговор, в който той ме убеждаваше, че трябвало да му викам батко Калин, какво било това чичо. Дори сега успявам да се усмихна на спомена за онзи диалог.

Обичах да ходя у тях. От една страна, тъй като беше дизайнер, апартаментът му беше пълен с бои, четки, ръчно правени космати същества и какво ли още не. От друга страна, той наистина се държеше с мен като добрият чичо – записваше ми дискети с игри, оставяше ме да ровя по книгите му… От малка ме наричаше „госпожице“, дори още преди това да стане официално обръщение. Веднъж когато майка ми ме беше оставила заедно със сборник със задачи в съседната стая, а аз ругаех под нос (или поне най-близкото ми известно до ругатни на 8-9 годишна възраст), той дойде, каза толкова съчувствено нещо от рода на „Ама гледай сега, какви глупости те карат да правиш“ и ми набута един калкулатор в ръцете, което на онова ниво на математиката напълно ми решаваше задачите. На шега казваше, че трябвало да ме е срам, че в училище изкарвам шестици, а от тотото – тройки, трябвало да е обратното.

Така и не го видях намръщен. И винаги се отнасяше с мен, а мисля и с останалите, с някаква естествена добродушност.

Повечето приятели на нашите, които попаднеха на мен, когато майка ми и баща ми ги нямаше, просто ми казваха какво да предам и затваряха. А той отговаряше „А, хубаво, разкажи ти тогава какво правиш“…

Почина от сърце. Донякъде това е ирония за човек, на който толкова добре пасваше определението „сърдечен“.

Хубаво е, че все още се усмихвам, когато си спомня за него. Благодаря. И лошо, че няма да има какво повече да си спомням.

Иска ми се да кажа нещо, което да не е клише, но никога не съм намирала такива думи в такива случаи. Бих искала просто да не се налагаше…

Read Full Post »