Ето това ентри в ENEArt ме накара да се замисля по въпроса всъщност.
Децата се възприемат като много чисти и мили същества, които не са способни да навредят никому. Но децата не са точно това. Те са беззащитни и безобидни за света, да. Защото просто нямат силата да навредят. Но ако имаха, щеше да е страшно. Имам предвид, не съм виждала във възрастни такава естествена и непресторена жестокост, каквато в деца. Понякога неосъзната, понякога просто продиктувана от егоизъм. Освен това децата имат трудности с това да осъзнаят, че светът не се върти около тях и че другите имат също толкова права. Иска им се (напълно естествено) те да имат повече и понякога не виждат разликата между желано и реално. Могат да кажат нещо адски нараняващо, без дори да се почувстват виновни. Да удрят заслепени от яд с всичките си сили, без да се замислят какво ще стане после. Разни такива неща.
Децата имат по-малко опит с големия лош свят, да. Но имат и по-малко впечатления от онези прекрасни късчета чудо, които понякога се намират почти случайно някъде из него.
Раздвоена съм по отношение на чувствителността на децата. От една страна, всички знаем как като малки сме се разплаквали или трогвали дори от незначителни неща. От друга страна, децата забравят и превъзмогват много по-лесно дори големи трагедии, нещо повече, понякога дори проявяват едно странно безстрастно любопитство към тях. За някои неща са по-чувствителни, за други – напротив. По-лесно усещат дали един човек е добър или лош, но нямат никакъв усет за интелигентността му.
Не ме разбирайте погрешно, не смятам децата за някакви малки чудовища. Но не мисля и че са кристално непорочни по подразбиране, както е ширещото се мнение. Просто смятам, че нещата само се засилват с годините. Тоест, един добър възрастен (каквото и да значи добър) е по-добър от едно добро дете. Само лошите хора са били по-добри като малки. (Но пък аз наивно вярвам, че повечето хора всъщност са добри) Все едно, другата истина е че почти всички са били много по-сладки като деца, което също си е плюс.
Песен на деня:Мы маленкие дети
A Reality Refuge 
aко позволиш… имам дори снимка, съответстваща на темата.
съществен е единият от коментарите:
„Децата са ангелчета.. докато спят :)“
И вс епак всеки минава през детството, това е еедна от онези теми, които е безмсилено да се дъвче, просто защото изводите са ограничени.
Освен това от деца, до деца има толкова много разлика, че още повече се обезпредметява това.
Не отричам, че децата са адски различни, просто мисля, че изкуствено се слага равенство между дете и ангелче… между всяко дете и ангелче, имам предвид.
Моят опит с малки деца (до пети клас) не ме е срещал с никакви ангелчета, благодаря. Ако трябва да съм честна, повече ми се струват като малки, нагли, лицемерни, противни чудовища. Вярно, не са зли – в общия случай – но това ги прави още по-неприятни.
То си е до възпитание. Ако чакаш детето ти да стане на десет години, че да му обясняваш кое е добро и лошо, еми… много ясно, че няма да ги различава. И не е, че не разбират, понеже по-миналото лято се запознах с едно осемгодишно момиченце, което страшно ме впечатли с разсъждения, които не се чуват и от възрастен. Страшна работа. Това, децата…
Да, аз също не съм забелязвала симпатични деца до пети клас.
Повечето са някакви пълни ужаси.
Само че имам чувството, че не е толкова средата, колко съвкупността.
Все пак непрекъснато забелязвам как си прехвърлят като горещ картоф отговорността учителите и родителите.
От кои зависи?
Май от всичките, само че докато се юобвиняват едни други, ще е пълно в противни деца, които ти се иска да набуташ в мискер и да наиснеш копчето.
Мразя да ставам чак толкова тривилана, но… баси, аз на тяхната възраст съм сигурна, че не бях такава!
П.П. Не знам, но сравнението между деца и ангели е подходяща само до някъде.
И вс епак ненавуждам и двете.
А според мен малките деца не са добри или лоши – те са деца. Едно дете наистина може да прояви зверска жестокост – да удуши любимото си коте например, или да го изкорми или нещо подобно – само защото иска да види какво има вътре в него или понеже много го обича и иска да си играе с него, а то бяга. Просто децата нямат мисленето на възрастните и не могат да преценяват последствията от постъпките си.
Та в тоя смисъл може и да са непорочни – доколкото мисленето им не е пречупено през призмата на обществените норми…