Posted in Блуждаещи on декември 13, 2007 | 2 Коментара »
Това, както споменах и в едно предишно ентри е първият разказ, който завършвам от доста време насам. И понеже вече го публикуваха в Шедоуденс, реших, че мога да го пусна и тук. Разбира се, на второ прочитане (т.е дванайсто, но второ след излизането) видях разни недомислици и грешки, но ще го оставя така. И само [...]
Posted in Блуждаещи, Дневник on ноември 13, 2007 | 8 Коментара »
Днес се сещам за една карикатура, която бях видяла отдавна - човек се дави в малък водоем, ръката му е протегната над водата, а от брега му махат весело и му викат “довиждане”, без да разбират за какво става дума. Е, точно така се чувствам.
Posted in Блуждаещи on октомври 30, 2007 | Няма коментари »
Всяка есен имам чувството, че част от мен умира и всяка пролет - че част се ражда.
Но мисля, че тази есен ще умре много по-малко.
Posted in Блуждаещи on септември 14, 2007 | 9 Коментара »
И по повод на 200-те неща - “164. Да напишеш стихотворение за любимия човек”
И да, знам, че е неритмично, потъпква разни канони, сигурно вече са писани десетина много подобни неща и на моменти мяза на майтап с Вапцаров(не е точно това идеята). Но колкото - толкова. Просто ми напомня за един среднощен разговор.
Не мога [...]
Posted in Блуждаещи on септември 2, 2007 | 4 Коментара »
Не мога да бъда съвършена. Аз съм само това, което има. И още съвсем малко повече, когато срещна усмивката ти с очи.
…
Posted in Блуждаещи on април 11, 2007 | 3 Коментара »
“Ще оживееш ли?” попита той. “Вероятно, цял живот правя това. Би трябвало да съм се специализирала” отговорих аз незаинтересовано. Той се приближи до мен и ме попита какво правя. “Поддържам душевно равновесие” отвърнах аз. “По този начин ли?” сгъна се от смях той “Размахала ръце и крака на всички страни? И колко човека уби днес, [...]
Posted in Блуждаещи, Дневник on април 10, 2007 | 6 Коментара »
Ок, вече наистина, ама наистина, наистина, наистина! Няма повече. Не мога. Не ви разбирам странните отношения. Не разбирам как може да се чувствам толкова наранена. А после да се оказва, че толкова наранявам, без въобще да съм искала. Е, после се връща като бумеранг, разбира се. Как може всеки пореден ден да мечтая всичко да [...]
Posted in Блуждаещи on април 1, 2007 | 1 Коментар »
Вървях и оставях късчета от себе си по цъфналите дървета. Слънцето светеше по-ярко. Вече умирах, вече кървих, а това е просто дежа ву. Разбрах, че дълбочината твърде често е куха, включително моята. Разбрах, че не разбирам. Трябваше да има огромна луна на мястото на това слънце, но прозаичността е неизменна. Време е да разбера колко [...]
Posted in Блуждаещи on март 12, 2007 | Няма коментари »
Пиша го на един дъх, защото въздишките са такива.
Светът бавно си идваше на мястото в посока обратна на часовниковата стрелка. Аз се чудех дали е по-добре да съм грешна или да съм сбъркана.
Загубих вяра. Своя и чужда. Реших да не колекционирам вяра.
Просто ми трябва музика и думи. Всичко се оправя, ако някой ти посвети достатъчно [...]
Posted in Блуждаещи, Странични размисли on януари 27, 2007 | 7 Коментара »
Заглавието си говори и си предупреждава отдалеч. В смисъл, когато Или ми прехвърли топката с това, ми се видя забавно, но съм сигурна, че на повечето ще им е досадно. Та, особено ако ви дразнят теми с по 5 неща, тази със сигурност ще ви докара главоболие. Така че, ако трябва да перифразирам един бивш [...]
 | Dr. Who on Феминизмът, морс… |
 | UZUMAKI on Негативно за … |
 | Мицева on Денят Пи |
 | Denia on Феминизмът, морс… |
 | Петър Пенч… on Отново билярд |
