Наскоро гледах пак „Боен клуб“ и се замислих над нещо. Не харесвам философията на хората, които твърдят, че предметите са нещо ненужно, тъй като са обвързващи. Това не означва, че съм луда материалистка. Откровено презирам мнението, че човек трябва да си подбира приятелите по финансовото сътояние или имотите. Дебилна ми е наследената от комунистическото минало (и чакането 15 години за ред) идея, че е по-добре да одраскаш себе си, отколкото, сакън, колата. Или че можеш да си съсипеш здравето, за да си купиш по-готин телевизор.
И след като току-що почти защитих обратната идея на моята, все пак смятам да се върна на първоначалната си мисъл.
Да, предметите са обвързващи. Изискват да ги купиш, а евентуално и да ги поддържаш. Но едновременно с това и улесняват живота ти. Даваш нещо, получаваш нещо. Разбира се, има предмети, за които не си струва – месечна заплата за чанта Фенди примерно. Ако ще Карл Лагерфелд саморъчно да е нарисувал каква да е закопчалката на чантата, е обидно да работиш цял месец за нея.
Но нежеланието да имаш каквито и да е предмети, освен жизнено нужните, за мен е белег на стиснатост и нежелание да даваш, независимо, че ще получиш в замяна. И тук не говоря за невъзможността да си ги купиш, а за пълното нежелание за това. Единственият такъв човек, който познавам, имаше същото отношенение и в контактите си с хора – упорито до абсурдност отказваше да покаже каквато и да е симпатия, макар че така отрязваше и другите да проявяват симпатия към него.
Предметите дават и взимат, имат практическа и естетическа стойност. Това в по-добрите случаи, разбира се. В повечето случаи не спомагат за духовното извисяване и за обогатяването на жизнения опит. Поне не пряко. Но пълната им липса, също както и тоталното им превръщане в идоли води до едно и също – ненужно ограничаване не само в материален, но и емоционален план. Всъщност може връзката е обратна, не знам.
Има една хубава българска поговорка – „Прекаленият светец и Богу не е драг“. Мисля, че по подобен начин стоят и нещата с прекалените материлисти и антиматериалисти.
Напоследък си мисля как от deliver me from swedish furniture стигнах до това да се кефя на Ikea… :)
Понякога човек се чувста удовлетворен за себе си, когато притежава дадена вещ и самочувствието му се покачва. Но в много случаи реално нещата се разминават. Примерно някои мъжете си купуват по-скъпи коли от колкото могат да си позволят и поддържат. Смартфони се купуват от не толкова умни хора, които не ползват и 25% от възможностите му. Аз бих посъветвал да се купуват неща, които освен, че си ги харесвате, а и ще ги използвате. Защото няма смисъл от пълни мази и килери с ненужни вещи.
„Предметите дават и взимат, имат практическа и естетическа стойност.“ – Лошото е, че винаги вземат, а почти никога не дават или в много редки случаи. Само да си притежател на самият предмет не е достатъчна.
Мисля, че си заобиколила идеята (говоря за филма). За мен основното не е привързаността към вещите – това е симптом, а не болестта. Болестта е зависимостта като такава – зависимостта от устойчивото, от повтарящото се, зависимостта от удобното, от наложеното, която те лишава от погледа извън кутията. Проповедта не е за това да се лишиш от вещите – тя е за това да се лишиш от начина си на живот, за да разбереш какво е да живееш наистина – отначало, чисто живеене. Това с лишаването от вещите е просто една стъпка.
Така че, да, вещите имат своя смисъл (доколкото изобщо това „вещи“ значи нещо конкретно), просто… това не е най-важното :) според мен.
Anyminute, aз не говоря за патологичния случай, когато живееш за новата кола, новия айфоун и най-новата бутикова колекция. Говоря за патологичния случай, когато нарочно не си взимаш кола, понежеще трябва да я миеш, телефон, понеже има сметки. Нищо, че колата ще ти помогне да не сменяш две превозни средства и влак, а телефонът – да можеш да се свържеш с някакви приятели или близки.
Мор, за мен привързаността към вещите е симптом и на друго на нещо – че въобще можеш да държиш на нещо. Разбира се, тъпо е, когато държиш на тях повече отколкото на хората, но когато не държиш нито на тях, нито на хората, вече е безнадеждно.
„Погледа извън кутията“ е един буквално преведен англицизъм зад който не се крие нищо принципно. Какво е той, защо вещите му пречат, пречат ли на всеки, който ги има? Това е клише. Добре адаптирана притча за аскета светец, който чрез отказването от земното достига до небесното. Но на практика рядко се получава така, понеже светът има много силна материална съставка също. И да се опиташ да я пренебрегнеш дава неочаквани бъгове.
Бтв, Мор, може би съм те оставила с грешно впечатление – не обсъждам Боен клуб. (Макар че там цялата тази независимост роди един крайно болен характер.). Обсъждам идеята, че предметите нямат никаква стойност и истинските мъже не се интересуват от тях.
Явно говорите за различни неща: той – за идеята във филма, ти – ясно за кого :Р
Мне, не само, говоря и за идеята, когато излезе извън филма.
Гледането извън кутията не е точно клише (бтв на български има подобен израз с къща), а просто описание на феномен – начин на мислене. Как му пречат вещите – не е задължително да му пречат точно те. Както казах – по филма – аз ги възприемам като СИМПТОМ на възможността да живееш живот по навик.
Което не значи, че вещите са нещо ужасно и трябва да бъдат изхвърлени. Те носят сантиментална стойност, най-малкото. Но дали си привързан към материалното, защото обществото те е научило така, или от любов към спомените си – това е различен вид сантименталност.
Наистина се намесих само заради – според мен – неправилната трактовка на идеята във филма, може би беше офтопик.
„Обсъждам идеята, че предметите нямат никаква стойност и истинските мъже не се интересуват от тях.“, а от какво се интересуват истинските мъже? :) За всеки мъж има някакъв предмет, който е ценен за него, но ако трябва да избира между предмета и любовта на живота си би трябвало да избере второто. В такива случаи предметите не са ценни и нямат никаква стойност за тях и биха се разделили с тях на секундата в името на любовта.
Никъде не става дума за избор между нещо и нещо друго. Най-малкото пък за избор между предмети и любов. Става дума за избор между предмети и липса на такива, любовта никой не я обсъжда. Липса на такива, защото така ставаш Силен и Независим и никаква друга причина.
Мор, и двамата говорим за леко различни неща, ама не много.