В този блог съм писала доста за подаръци. Дали защото на всеки рожден ден или друг празник в компанията се правят, дали защото комай половината ни виждания включват и подаръци за някой… Веднъж писах колко съм бясна, че аз събирам пари за подаръци, а хората ме държат отговорна за световните несправедливости покрай това. Веднъж писах и за това, че според мен подарък от сексмагазин с неизвестно колко голямо практическо приложение е лоша идея. И тогава бях доста ядосана.
Днес съм объркана. Значи, вчера беше рожденният ден на Симеон. Кръчма, сепаре, разни хора идват и дават подаръци. Това, между другото, са допълнителни подаръци, тъй като има голям общ подарък, планиран да му се даде на купона за рождения ден. Сега е по нещо лично, нали. По някое време идват двама приятели с общ подарък. Който общо взето превишава като стойност цената на всички останали подаръци взети наведнъж. Включително и тези от много близките му приятели, които му подаряват по-големи неща.
От една страна, той няма как да не им се е зарадвал. И определено не можеш да кажеш на някой “аааа, ти искаш да му подариш голямо нещо, ма не може”. От друга, всичко друго изглеждаше малко глупаво, особено подаръците след него. И просто мащабът беше несъвместим. Малко като да идеш на сватба, където всички подаряват сервизи и тостери и да подариш еднометрова плазма и двукрилен хладилник. И да не си родителите на младоженците или някой от кумовете, все пак.
Не знам, чудя се как бих се чувствала ако това беше моят рожден ден. Предполагам, зарадвана, но и неадекватно притеснена и задължена. Доста съм сигурна, че при него ги е нямало притеснението и задължението, де…
Та така, раздвоена съм. От една страна аз се почувствах някак глупаво, мисля, че имаше и други. И е някак лош тон да демонстрираш наличие на повече свободни пари от цялата компания. И винаги остава негласното внушение “Ние го обичаме много повече от вас ПЪК”. От друга те са целяли единствено да го зарадват. А и това си е неговият ден, важното е как се чувства той, а не аз, някакви далечни познати или дори добри приятели.
Интересно, аз мислех, че ще пишеш за един друг проблем с подаръци, като видях заглавието ;) Случката не ми направи впечатление на момента в този аспект, за който говориш. Не знам струва ли си да задълбаваме толкова? Може би имаме леко конфузна ситуация, но ако на някого трябва да му е неудобно, това са въпросните двама, а не останалите, така че проблемът си е за тях. Както и да е, има си и невинно обяснение – определено имаме различен статус, а понякога човек прави някакви жестове и харчи пари като нещо естествено, но останалите го възприемат като парадиране, защото не е от тяхното ниво (има още примери от същата компания). Не съм им светила какви пари имат, но ако наистина могат да си го позволят – защо пък не, в крайна сметка.
Това, че Симеон има нездрава обсесия за стойността (абсолютна и относителна) на подаръците като цяло (и вида им, и начина, по който се отнасят хората с тях) е друг въпрос :Р
Съгласен съм с Гибелността, а ти няма ли да почнеш да пишеш по-честичко в тоя блог???