Жилищни и служебни неволи

От известно време с Петър се каним да се изнесем в един апартамент в Люлин 3. Апартаментът беше на вуйчо ми, бог да го прости, а сега е на баба ми. По сложни юридически причини не е обитаван от 13 години. Е, сега прилича на останка от войната, общо взето няма нещо, което да не е за сменяне в него, освен може би стените. Освен това съседите си бяха струпали разни стари неща в хола по тази причина се оказа, че в хола имаме освен един диван (един от малкото останали мебели), имаме и 3 броя телевизори от началото на 80-те, с марки от рода на “Рубин” и “Електрон”, два броя детски велосипеди, антична шевна машина, мотика, гребло и права лопата. И куп други неща, само не знам как въобще ще вдигнем тези телевизори, сигурно тежат по 30 килограма единия. Първо смятах, че някъде в апартамента се е скрил и умрял спокойно плъх, защото се носеше непрекъсната неприятна миризма, но след няколко проветрявания изчезна.
В момента обновяването на апартамента е на етап “имаме нова врата и нов водопровод”. Именно новият водопровод беше причината в четвъртък да си легна към три, след като водопроводчика привърши към един.

В резултат на което на другия ден бях адски заспала и в момента очаквам шефката ми да стигне до логичния извод, че няма да е зле да ме уволни. Първо се подписах на документ, на който не трябваше с черна химикалка, тя го изпринти втори път, аз сложих датата с черно, тя го изпринти трети път, аз сложих грешна дата и на четвъртия път вече успях да не направя никва грешка в два реда. И някъде между това й съборих вазата с люляка, заливайки няколко документа. В смисъл, не съм предизвикала национална катастрофа, но се получи много идиотско.