Отново билярд

Преди известно време писах за връзката между това колко (не)добре играя билярд и това колко съм изнервена. Вчера получих още едно потвърждение на това. Ходих да играя билярд с Петър, Аби, Базил и двама негови колеги. Съответно в първата игра аз и Петър набързо вкарахме по три топки поред (аз изпищях много невъзпитано , но пък много от сърце на третата и после се опитах да го съборя, хвърляйки му се на врата), забих осмицата на ръба на джоба, а той я вкара и спечелихме играта. Напълно ясно ми е, че при мен имаше и голяма степен на късмет, топките ми се подреждаха като по поръчка. Обаче нямаше и помен от онова треперене на щеката и отклоняване на топката с по две педи от мястото, на което съм искала да я пратя. А просто този път знаех, че дори и другите да спечелят аз ще се радвам за тях и че няма да трябва да слушам натяквания за това следващите две седмици. Както и че ще играем за кеф, а не за състезание. И то някак стана.

Разбира се, след първата игра реших, че съм се надскочила и тази вечер едва ли ще успея да играя все така добре, така че оставих Аби на мое място.

Между другото, реших, че ще се пробвам с къна и в момента резултатът е, че косата ми има цвят “кален морков”. Такива неща.