Феминизмът, морските свинчета и пилешката супа

Всъщност темата започна в ето това ентри на Nicodile.

Много се е писало и говорило за феминизма, мачизма, правата и задълженията на жените и така нататък. В единия край са убежденията, че жената трябва да е боса и бременна в кухнята, а в другия - че мъжете си прекарват повече от половината време в това да подтискат жените.

Първо, разлики между половете има. (Открих топлата вода, а? Но не говоря за физическите.) На средностатистическо ниво. Жените средностатистически по-често се занимават с хуманитарни науки, а мъжете - с точни. Средностатистически жените се интересуват повече от мода, а мъжете - от фитнес. И всякакви подобни малки, но несъмнени разлики. Така е. Но това не означава, че всеки човек е представителна извадка от тази статистика или че е лошо да не е. И не на последно място - това са различия, а не разлики в нивото.

Стандартна заблуда е, че единият пол е средностатистически по-интелигентен. Според едната страна повечето нобелови лауреати и известни учени политици и т.н. са мъже. Според другата жените са тези, които се справят по-добре в училище, занимават се с повече дейности и често вършат повече работа. И двете страни, колкото и да е странно, имат право. Всъщност единственото достоверно проучване, което съм срещала стигаше до заключението, че средната интелигентност е еднаква, но при мъжете разпределението е по-равномерно, отколкото сред жените. Т.е. сред мъжете има повече много изявено интелигентни или неинтелигентни, докато при жените по-голяма част се въртят около средната интелигентност. Ако се замислите, вероятно най-умният човек, който познавате ще е мъж. Както и най-големият кретен.

Не може да се отрече, че е имало подтискане и “слагане на място” на жените дълго време(и сега все още съществува в отделни страни) . И че са били третирани като втора ръка хора, включително законово. Феминизмът не е възникнал като някаква странна приумица, а по необходимост. Сега поне законово нормите са еднакви за жените и мъжете. За съжаление морално това не винаги е вярно. Често обществото има различно отношение към мъжете и жените, макар официално да ги третира наравно.

Помислете колко пъти сте чували някакви упреци към мъжете шофьори по принцип. А всичките благословии по адрес на жените шофьори? Някога да сте чували, че мъж не става за някаква професия или пост (инженер, програмист, режисьор, директор)? А реплики “жената програмист е като морското свинче - както то не е нито морско, нито прасе, така и тя нито е жена, нито е програмист”, “аз на филми режисирани от жени не ходя”, “жените стават шефове като минат през повече легла”? И не става дума само за незлобливи майтапи, става дума за сериозно отношение в тази насока. Което може реално да се отрази на човек. Когато жена спи с половната квартал е курва, когато мъж спи с половината си квартал е готин пич. (Или Шпагата на Красна поляна, това съм го чувала лично.) И прочие.

И така, тук сигурно вече приличам на войнстваща феминистка. А аз не съм и смятам, че и това тяхното е сбъркано.

От една страна радикалните феминистки се опитват да докажат, че жените са по-висш вид, което е също толкова абсурдно, колкото и обратното твърдение. От друга дори тези, които признават равенството между половете, често преекспонират несправедливостите. Истината е, че въпреки различното отношение, то не е поголовно. И законово жените не са по-ограничени от мъжете. И че имат възможността да успеят като мъжете. Е, понякога на пътя на тази възможност се изправя някой, който казва “Чудесно, вие имате всички данни за исканата позиция, но аз просто не мисля, че жените стават за програмисти.” И в този момент войнстващите феминистки веднага биха размахали знамето на това как мъжете подтискат жените. Което автоматично включва праведния гнява на мъжете, които всъщност ей така, по случайност, не подтискат жените. Срещу феминистките, а евентуално и жените по принцип. И се получава омагьосан кръг. Най-сигурният начин да се създаде равенство между половете не е да се вика “вижте колко сме неравни”, а да се тръгне от идеята “равни сме и ето този конкретен случай на неравенство е порочен”, дори тези случаи да не са изолирани.

Феминизмът е започнал като наистина стойностна и ценна идея - равно заплащане за равен труд, равни права за равни задължения. Но напоследък се стига до крайности или вторачване в излишни подробности като разискваната в ентрито на Nicodile.

Има и много предразсъдъци, свързани с ролята на жената в семейството. Наскоро баща ми ме попита като смятам да се изнасям да живея с Петър, какво мога да готвя. Не, да съм му изброяла. Аз се изнервих от наложеното ми изброяване, което общо взето покрива два сладкиша и квото може да се притопли в микровълновата и накрая раздранено заявих, че в крайна сметка ако иска нещо специално, сам може да си го направи. Тогава баща ми вече беше тотално скандализиран от мен. Аз отбелязах, че имам приятели, които всъщност готвят доста повече от половинките си, а той изрази съмнение в сексуалната им ориентация. А той не е див и необразован човек, все пак, но въпреки това си има предразсъдъците.

Някога е било жизнено важно ролите на мъжа и жената да са разделени - защото какво ще стане, ако тя тръгне да ловува и остави него вкъщи да ражда деца? Ще изчезне човешкият род, това ще стане. Но сега не живеем в първобитния строй. Нито мъжете ловуват по принцип, нито жените трябва да раждат по дете на година, за да имат шанса едно-две от децата да оцелеят. Самото приготване на пилешка супа вече не изсква заколване на пиле, оскубване, изкормване, нарязване, пътешествие до близката горичка за подправки и отглеждане на леха със зеленчуци (включително браненето й от диви прасета) ежедневно. И да, нормално е това да е задължение главно на жената, ако тя работи по-малко напрегната работа от мъжа, както всъщност често се получава. Но не бива да се приема за някаква драма, ако понякога или дори постоянно не е така. Това важи и за всякакви “мъжки” или “женски” работи по принцип.

Не смятам, че мъжете и жените трябва да са еднакви. Но смятам, че трябва да бъдат оставени да си бъдат различни на воля, а не по някакъв шаблон. Не смятам, че трябва да се редуваме в миенето на чиниите по дни или да оправяме колата заедно. Но не мога и да приема, че трябва да гладя всичкото досадно пране само защото съм жена и точка. (Да живеят немачкаемите материи, спасили са сума ти връзки…)

И още нещо. За стандартните мъжки и женски черти на характера. Прието е, че мъжете са по-решителни, смели, действени и т.н. Докато жените са по-мили, разбиращи, комуникативни… Което е вярно в общия случай. Но всъщност най-ценните и приятни хора са такива, които в голяма степен съвместяват и мъжки, и женски качества. Чисто субективно, най-трогната съм била, когато приятели мъже са проявявали емоционално разбиране, а мен са ме гледали с най-голям респект като съм се държала като мъжко момиче. Така че лепененето на етикети просто не действа.