За Бога, братя и сестри, празнувайте

Днес е 14 февруари. Свети Валентин, Трифон Зарезан, денят на археолозите и вероятно някой хиндуистки празник, за който нямам идея. Празнувайте ги. Поне един от всичките.

Прочетох няколко статии колко бил лош свети Валентин и какъв бил този гаден празник. И всичките аргументи не ме убеждават, макар някои от тях да съдържат доста правота.

Първото възражение е, че Валентин бил католически светец. Откъде накъде ние православните ще го празнуваме? Само че, нека ние православните с ръка на сърцето кажем колко често ходим на православна църква, постихме ли преди Коледа, празнувахме ли Успение Богоридично, примерно (това не включва имащите имен ден тогава)? Истината е, че всичките тези празници за огромната част от хората са станали повече светски, отколкото църковни. Когато някой каже Коледа първото, за което се сещам е елха и облечен в червено дядо, а не за яслите и малкия Исус. Когато ми кажат Великден първото за което се сещам са великденските яйца, а не разпятието. На именните дни не почитаме свети Иван, почитаме петте Ивановци, които познаваме. Повечето хора са така. Не абсолютно всички, но огромното мнозинство от хората които познавам. И Свети Валентин не е празник на светеца Валентин, празник на любовта. На цялата идея за това да обичаш някой, а не на някаква легенда.

Втората възражение е нещо в стил „А аз защо да празнувам тая лигавщина, а не хубавия празник на виното?“. Това е малко по-сложно. Ако нямаш любим човек, разбира се, празнувай чудесния празник на виното. Само не съди тези, които празнуват нещо различно от теб. А ако имаш гадже и предпочиташ да се напиеш с другарчетата, вместо да се видиш с нея/него, нещо във връзката ви куца яко.

Третото възражение е, че на човек вече му се гади от розово, червено, пухкаво и сърцевидно навсякъде. Освен това цените на розите скачат като да е 97-ма и цялата работа е тотално комерсиализирана. С това няма как да не се съглася. В смисъл, на мен трудно ще ми се пригади от розово, червено, пухкаво и сърцевидно, но това е само защото имам леко кичозен вкус. И нещата са тотално комерсиализирани. Но това не прави началната идея лоша. И цените скачат и преди първия учебен ден (и какви ли не други масови празници), което е много… селско, но това не прави идеята с подаряване на цветя на учителите лоша. И освен това не е задължително да сте комерсиални. Това не е нито Коледа с Дядо Коледа, нито рожден ден. За този празник повече отколкото за всеки друг важи принципа, че най-важно е желанието. Всъщност всичките дребни пухкави сърчица дават точно шанса да подариш нещо не твърде скъпо (добре де, ако не попаднеш на кожодер, надушил праничната треска), което обаче ще ти напомня за деня.

Четвъртият аргумент е, че по този начин хората, които нямат връзка биват депресирани. Всички други се суетят весело и носят червено, а цялата околна среда напомня на хората без половинки колко са сами. И с този аргумент съм съгласна. Спомням си времето, когато по цял ден на 14-ти вървях с почти изписано на челото ми „А аз ще карам Свети Валентин с нашите. Пак.“. Тогава празнувайте Трифон Зарезан. Или хванете приятел/ка и си прекарайте добре. Всъщност в гимназията повечето свети Валентини съм ги прекарала като си разменях по плюшена играчка с най-добрата си приятелка (щото се обичаме, пък, а и двете си падахме по плюшени играчки). После обсъждахме мъжете, стигахме до идеята кви са тъпи, че не са ни заискали отачяно все още и в общи линии си прекарвахме доста добре. Освен това аргументът „сдухва непразнуващите“ всъщност се отнася за всеки празник. Коледа депресира много по-могъщо хората без семейства, абитуриентските балове докарват горчива носталгия на остаряващите, на рождените дни всички танцуват с рожденичката, а ти си седиш в ъгъла…

Петият и един от най-важните аргументи е, че не може да си празнуваш любовта само в един ден. Че не може, не може. Никой не те кара да е само този ден. Ти и рожденникът го уважаваш не само на рождения му ден, но това не пречи за него да покажеш малко повече внимание, нали? И именно затова аргументи в стил „цяла година ми сумти, а точно днес ми изтърсва няква тъпа плюшка“ ми звучат несеризоно. Проблемът не е в деня и плюшката, а в цялата година.

И за да не кажете, че не виждам лошите страни на този празник – това съм го писала преди 5 години около 14-ти, мисля че началните пасажи са показателни. (Бяхме млади и наивни, пишехме странни разкази и ги посвещавахме на повече хора, отколкото средностатистическа книга, край на лирическото отклонение.) Да, истерията около празника е крайно дразнеща и плоска. Но това не значи, че не може да се мине и без нея.

И последно – просто празнувайте. Каквото и да е, както и да е. Празнувайте го тоя живот, който всички казват, че не бил безкраен празник, но пък нищо не пречи да се опитаме да го направим. Не празнувайте задължаващо, насилено, тържествено или излишно скъпо, просто празнувайте някак.

Миналата година празнувах Деня на черната котка. Сладки са, пък. Щях да празнувам и Деня на хавлията (онази от Пътеводителя на галактическия стопаджия) и Деня на палачинките, но просто ги забравих. Смятам в най-скоро време да сложа нова категория в блога, в която да пиша за разни такива странни празници. И някой ден, когато напълно непознат човек ми каже на улицата „И честит ден на велосипеда със скорости“ (след като почти се блъснем на велосипедната алея) ще се почувствам като че ли вярвам в тоя живот с пълна сила.