Романтиката е опасна

Та, значи в събота се изнасям да спя при моята голяма любов. И си палим свещи. Щото дори малката му нощна лампа може да те заслепи, а голямата директно докарва болки в главата и шум в ушите при повече вглеждане. И свещите бяха логичния избор. Ок, лъжа. Всъщност просто адски харесвам светлина на свещи, но ме е срам да бъда толкова клиширана.

Та, по някое време заспиваме, все едно и двамата сме полуумрели от умора. А после аз се събуждам от изругаване и настоятелното “Коте, ставай”. Ся, добре започна с “коте”, обаче защо продължи по този брутален за неделя сутрин начин? (Между другото, принципно съм против всякакви меченце-кукличке-сладкишче обръщения, но когато “коте” е казано от върл котколюбец като него няма как да не го приемам като огромен комплимент.)

Аз се надигам в леглото с все още затворени очи и пълно неразбиране на ситуацията. В следващата секунда осъзнавам, че въздухът не мирише както трябва. И не звучи както трябва, освен това. Твърде много съска и пращи за нормален, миролюбив въздух. Мигновенно се ококорвам и виждам как по шкафа се плъзгат пламъци от около половин човешки бой, а той скача и събаря горящите неща на земята. Мен по някаква причина въобще не ме е страх, защото с полузаспалия си мозък съм решила, че за да стане лош пожар, огънят непременно трябва да стигне до завесите. Още едно клише, което съм научила от филмите. Аз се чудя дали от мен се очаква нещо друго освен да седя и да гледам ошашавено, примерно да се затичам надолу с викове “Пожар, жените и децата да излизат първи!”. Или да нося кофи с вода? Много клишета станаха, а аз дори не сещам къде им седят кофите. После дори се оказа, че знам, но кой да се сети навреме… През това време той ми решава дилемата като изсипва шише минерална вода върху горящата купчина. Тя очевидно се сдухва и изгасва. Аз продължавам да седя и да гледам в стил “преди малко тук кацнаха едни зелени и казаха, че идвали с мир”.

А после той просто каза “добре, че не беше нещо повече”. Нещо, което адски ме трогна. В смисъл, повечето хора, включително аз, биха се ядосали на щетите и/или уплашили от преживяването. Той обаче реши да гледа големите, а не малките неща. Да, и малко след това открихме колко близко до две запалки (които могат да гърмят доста зле при неправилните обстоятелства) всъщност е стигнал огънят.

Чудя се дали да не откажа романтиката, очевидно е опасна за здравето и живота.

Песен (припевът, на която придобива различно значение за мен): Bangles - Eternal Flame