Рождени дни, избори и други неща от живота

В петък бях на поредното масово празнуване на разни поводи - два рождени дни (на Гаро и Амелия) и един имен (на Дима).
Купонът трябваше да бъде осъществен в къщата на Валери в Голяновци. След известно лутане с Пенчев и Пъгсли подминахме Голяновци, а после пак се върнахме в него и се настанихме да чакаме пред местната забележителност - селския трафопост. По някое време Валери мина с кола и каза, че отивал да вземе Жоро, който също се объркал. Жоро обаче се беше добрал до зона, където стрелят.
След като Валери благополучно върна Жоро незастрелян се насочихме към къщата. Отвън изглеждаше просто голяма и мръснобяла. Отвътре се оказа огромна. Валери живее в някакво провинциално имение, да му се не види! Три етажа с камини и огромни стаи. Струваше си изминатите километри, и стрелковата зона. Освен него в имението бяха останали много правилната му сестра, басетът Сандра (тези тъжни очи…), овчарката Джеси и една невероятно пухкава персийска котка. И куп хора, настроени да празнуват, де. Аз бях леко неадекватна и люто настинала, но май не заразих никой.
Общо взето компаниите се разделиха на три групи. Първата мирно и тихо седеше в хола и слушаше музика, втората играеше DDR на смени на компютъра на Валери, а третата се утрепваше да пие в кухнята. Измислиха някаква странна игра с карти, при която на определени карти пият всички, изтеглилия картата, следващия и т.н. В най-лошия случай се изпива чаша, в която са смесени различни алкохоли.
Мда, и двете момичета, чиито половинки се бетонираха в кухнята заради въпросната игра, бяха доста разочаровани. Аз не бях сигурна какво да мисля. От една страна отдавна не ме кефи държанието “с гаджето съм, значи другите нямат значение, аз ще си общувам само с нея/него”. От друга страна точно този начин на необщуване е доста груб. Може би затова такива игри се играят само в по-тийн компании.
После подарявахме подаръци - Дима получи DDR пад, Амелия - билет за концерт и най-идиотското латексово животно - кръстоска между мишка и мравояд с копчета по цялото тяло. Гаро освен скъпи комикси, получи и картичка, на която сума ти време се мъчихме, докато препишем “честит рожден ден” на арменски. Скачване на компютър, оправяне на настройки, браузене из сайтове, преписване на странни символи… И накарая се оказа, че той просто не може да чете на арменски. Това понеже Никола убедено беше отсякъл, че нямало как да не знае арменски.

В неделя ходих да гласувам. Добре бе, как можа Бат Бойко да спечели още на първи тур?:(