Днес си взех болнични. Някаква настинка или грип, или нещо подобно.
Чудя се защо обаче продължава да ми е съвестно като си взимам болнични. Може би защото по обяд, когато се изнизах от работа, не ми беше особено зле.
Все тая, вечер обаче се чувствам като парцал, освен това никой не е приритал крайно много за мен, да му се не види. Работата, която имам мога да я свърша и от къщи. И при добро желание, ако остана, мога да заразя половината дирекция. По някаква причина обаче аз се чувствах като скатавка. Сега вече не, хвана ме обичайното вечерно главоболие, дишам измъчено и имам глас като че ли съм яла натрошено стъкло. То беше ясно, но пък аз си изкарах вътрешната драма дали съм достатъчно зле. Дори се съмнявах дали лекарката ще ми даде болнични.
Песен: Cranberries – Salvation
Мрррррр… :) Това с болничните и стоенето вкъщи винаги, ама ВИНАГИ, си е съвсем оправдано. Ако стигнеш дотам да се зачудиш дали да не си останеш вкъщи, значи е време, и оправдания от сорта на “ама имам тука нещо, което трябва да свърша спешно”, на практика никога не са определящи. Всички си имаме истории за довършване на проект и цяла нощ в офиса с 39 градуса температура :)
Просто ми идва наум нещо, което Джереми Заводни беше писал преди… ммм… две години?… три?…
http://jeremy.zawodny.com/blog/archives/001207.html
…малееее, декември 2003-та – ужас! :)
Така де, май не довърших… мдам, не всяка фирма и не всяко учреждение си има такава прекрасна политика за болничните (в Yahoo! имаш право на *неограничен* брой дни в годината за отпуск по болест!), но… мдам… абе… като цяло, мрррзелувай си вкъщи и си оздравявай спокойно :)
Знам как се чувстваш!!!
Имай малко търпение.
А и времето е подходящо за почивка в топло легло. И може би усамотение!От мен-скорошно оздравяване!