Пълна вечерна програма

Вчера бях на “360 градуса” – постановка на Андрей Баташов в “Сълза и смях”. Честно казано, бях доста предубедена, доколкото това е едно от онези авангардни и алтернативни представления. А аз просто не съм гледала достатъчно стандартен театър, за да оценя нестандартния. Но всъщност постановката ми хареса доста. Да, беше странно, нямаше история (всъщност това май не е чак толкова необичайно за театъра), нямаше диалог и всичко се предаваше чрез звуци и светлини. Но актьорите бяха достатъчно изразителни, за да могат да предат изречения само чрез две физиономии. А и Танцът със саби (за музикалното произведение говоря, не за самия танц), изпълнен от барабани и… свирки, ама почти детски е незабравима сцена. Освен това е опасно да се сяда близо до сцената, защото имаше и заигравки с публиката. В смисъл забавно е, но не знам дали ако аз съм на мястото на конкретния човек, който внезапно се оказва част от представлението без да го е знаел, просто не бих се сконфузила. И още нещо – актьорите наистина се раздаваха. Излизаха на бис всеки път като ги викаха и накрая им личеше, че са физически изтощени.

После с Пенчев решихме, че все пак ще ходим да слушаме Тортила Флет в Тукан в Студентски град. След като направихме няколко тегела из студентски и не го намерихме (но намерихме турбо солариум и фитнес клуб “Барад Дур”), все пак използвахме “обади се на приятел” и успяхме да се доберем до него. Тортила Флет са адски приятна група, която прави кавъри на какво ли не – от Пинк Флойд до Роби Уилямс и от Стиви Уондър до Марун 5. Общото е, че прави кавъри все на хубави песни. Има и няколко много приятни собствени песни. В Тукан имаше много малко хора (в интерес на истината, допускам, че може и те като нас да не са го открили), а при звука беше твърде остро наблегнато на ударните. Въпреки това песните си остават все така хубави. Накрая бях почти заспала на крак, но всъщност не съжалявам.

Та, толкова препоръки за днес.
Песен: Тортила Флет – Вчерашния дъжд