Събота, късна нощ

Беше една странна събота. Първо ходихме на Нощна и Дневна стража в Дома на киното. И… ми не ми харесаха твърде, но след ужасяващите отзиви очаквах да са много по-зле. Така че всъщност бях доволна. После влязохме в някаква кръчма, където попаднахме на някакво сивостенско събиране. Седнахме на маса в другия край на заведението и аз за пореден път трябваше да изслушам от Алекс как той не вярва в зодии, но жените козирог са студени кучки, а лъвовете като него са готина зодия. И палавият намек, че не съм се оказала жена козирог, но все пак… Типичното тролене, няма как.

После Симеон успя да навие част от компанията - мен, Пенчев, Браги, Петя и Алекс да отидем на денс революшън. Какво ти навиване, аз го погледнах грейнало още щом предложи. А Браги се наложи да го влачим с Петя, но нейсе. Пенчев и Симеон са станали много добри, между другото. Аз успях да мина песен на стандартна трудност доста прилично, така че реших да пренебрегна факта, че се издъних на една с начална трудност. Някак успяхме да накараме и Алекс да се качи. Въобще не успяваше да нацели стъпките, но беше донякъде и защото не опитваше, просто го мързеше. Винаги съм твърдяла, че с диети килограми се свалят по-лесно отколкото с движение, но неговото е прекалено. Той буквално гладува с дни, а едновременно с това отхвърля физическите усилия като нещо твърде плебейско за него. Ако искал физически упражнения, щял да прави секс. Да бях на 14, щях да се впечатля. Все пак и той не беше съвсем капо от цялата инициатива, би Браги на еър хокей. Аз също бях на сметка, доколкото един мъж ми падна в краката. Буквално. Спъна се в килима и падна по лице точно до краката ми. Докато аз се чудех да го вдигам ли, той сам стана и ядосано си намести очилата.

Рано сутринта с Пенчев си пожелахме лека нощ по телефона и аз реших да си догледам филма на компютъра, макар че беше безобразно късно. Добре че не легнах да спя. В 4 без 15 сутринта, телефонът ми бодро засвири Bittersweet symphony, известявайки ме, че Валери ме търси. Вдигнах телефона, но от другата страна се чуваше само фонов шум. След 4-5 объркани алота, аз попитах “добре ся, просто си ме набрал погрешно без да разбереш или това е някакъв майтап?” и в слушалката се чу тежка въздишка и разочарованият глас на Никола “Добре бе, Морви, знаеш, че пием, събрали сме се на маса и някой съвсем случайно е набрал точно твоя номер, ти вярваш ли си?” После проведохме един не особено логичен разговор, донякъде благодарение на това, че аз не го чувах, донякъде вероятно на погълнатия алкохол. Странното е, че аз не се ядосах, дори донякъде се зарадвах. Въпреки че съм убедена, че идеята беше “колко ще е гот да събудим Морви или поне да ги сецнем двамата с Пенчев”. Всъщност предполагам, че мълчанието в началото беше просто очакване да се чуе и неговият глас. Някво такова тъпо, когато идеята за хумор е да ти причинят неудобство, колкото повече, толкова по-смешно. Обаче имаше една мисъл “Приятел е човек, на когото можеш да се обадиш в 4 часа сутринта”. Реших да го възприема така. Макар че вероятно истината е някъде по средата. А всъщност и в 4 следобед напоследък не ми се обажда никой освен Пенчев. С всички други сме по-далечни от всякога и това донякъде ме плаши. И знам ли, по едно изключение вместо да им се издразня на младите почерпени откачалки, всъщност ми беше забавно.

Песен: Bon Jovi - Someday I’ll be Saturday Night