Не вярвам
септември 24, 2007 от Morwen
Не вярвам, че хората са лоши по подразбиране и се отнасят добре само, когато имат сметка от това. Това е само извинение за кисели меркантилисти.
Не вярвам, че революциите си струват жертвите и изядените деца. Битълс имат хубава песен за това.
Не вярвам, че общуването между мъжете и жените е най-вече физическо. Дори физическото не е само физиологично, когато е правилно.
Не вярвам, че физическото общуване между двама човека е неприлично. Когато е общуване. И когато е между двамата.
Не вярвам, че това да бъдеш циничен или да си служиш с най-модните неприлични думички те прави готин. Харесвах те повече, когато изглеждаше като че ли ти пука за нещо освен за вторичните полови белези на другия пол.
Не вярвам, че животът е игра на прецакване. Макар че е някаква игра.
Не вярвам, че Голямата Цел на Бог е да си играе на възпитателка в детска градина, да измисля абсурдни правила и да наказва грешниците в ъгъла. Това е теория измислена от някоя лелка в детска градина.
Не вярвам, че лъскавите манекенки са еталон за красота. Те са една ходеща реклама на фитнес, хранителни добавки и козметика, но това не дава непременно онази, изначалната красота.
Не вярвам в зодии. Да, аз си отговарям на чертите на зодията. Както и на поне още осем.
Не вярвам, че мъжете шофират по-умело, програмират по-добре, мислят по-правилно и харчат по-разумно само защото са се родили мъже. Ако беше така тестостеронът щеше да е хормонът на разума, братче.
Не вярвам и в крайния феминизъм. Ние сме просто хора, сестро, няма нужда се изкарваме различни биологични видове.
Не вярвам, че казвам особени мъдрости с това. Но ако хората си отваряха устата само за да кажат нещо мъдро говорът щеше да е атавизъм.
И аз не вярвам… Много сме, силни сме :-) Добре, че реанимира блогчето - липсваше и на някои непознати :-)
Харесва ми начинът, който си структурирала поста. Поздрави.
И аз не вярвам, че ако прегърнеш приятел или целунеш ей така, за закачката (по бузата) или споделяш, то ти си странен.
В ссвят на прекалена интимност, на изкуствена близост е важно да се ценят искрените моменти. А ни си налагаме всякакви измислени мевдуполови и полови кодове…
Много ми хареса това! :-)
@Мира: Благодаря, ще се старая да го държа живо пак:)
@Енея: Мда, това с искреността е толкова вярно…
@Марфа: :)
“Не вярвам, че мъжете шофират по-умело, програмират по-добре, мислят по-правилно и харчат по-разумно само защото са се родили мъже. Ако беше така тестостеронът щеше да е хормонът на разума, братче.”
Последната част на това изказване е доста необмислена, ако питаш мен :-)
Всеки един поддръжник на теорията за превъзходството на мъжете би заявил, че всъщност да Тестостеронът Е хормонът на разума и доказателство за теорията му би било далеч по-малкото количество произвеждано от организмите на жените. След което ще се разгори спор дали всъщност тестостеронът Е хормон на разума или не и така 12134783746 страници.
Факт е, че двата пола са различни и определени дейности се отдават по-лесно на единия пол отколкото на другия, но това не значи че този пол е по подразбиране по-добър в тях.
Ако беше така, щангистките щяха да са най-умните жени:) Бтв, водила съм го този спор, но с един младеж, който твърдеше че тестостеронът е хормонът на любовта (!!!) и заради него само мъжете се влюбвали истински. :D
Иначе съм съгласна с последното.
:-D А кой е казал, че не са :-pppppp Предпочитат да се занимават с обикновени тежести, а не с мъже :-)
Добре, искам да те попитам, ти лично кога се отнасяш добре с някого? Нека отгатна: когато получаваш нещо в замяна. Няма значение дали го осънаваш или не. Няма значение дали го правиш нарочно или не. Няма значение дали в замяна получаваш любов, щастие, разбиране, споделяне, нежност, работа, пари, добри възможности, кариера, нова кола, нова прическа, вдъхновение или някакъв възвишен идеал. Важното е, че получаваш нещо в замяна. Нещо, на което държиш, нещо което считаш за ценно.
Много правилно го написа: ние сме само хора, дай да не се изкарваме различни биологични видове, ама дай и да не се изкарваме Богове. Живеем тук, на земята, разкъсвани от тукашните си, земни нужди, липси, желания и мечти.
Егоизмът ми се превърна в нещо като актуална тема напоследък. Кой знае, утре може да ми стане новата актуална, лична религия. Новият Personal Jesus. Заедно с мързела. Хвърли едно око: http://asktisho.wordpress.com/2007/09/26/iskreno_za_egoizma/
Ще се радвам да науча и твоето мнение по въпроса.
И какво стана с “Не можеш да обичаш другите, ако не обичаш себе си?” Не си ли противоречиш малко? В крайна сметка, егоизмът лекарство ли е или не? И ако е, както ти потвърди, защо не вярваш, че хората по подразбиране се отансят добре, само когато имат сметка от това? ;)
Първо да изясня, че коментарът в твоя блог го пуснах след написването на това.
Второ, не мисля, че си противоречат. Мисля, че егоизмът е нужен в някакви здравословни количества. Но не мисля, че само той съществува. Бтв, аз не казвам, че хората не са егоисти, а че не са “лоши по подразбиране”. Може би не съм се изразила правилно. Не вярвам, че хората биха ти направили нещо лошо само за идеята, просто защото природата им е да те прецакат за удоволствие. И, да вярвам, че биха се отнесли добре и без това да им носи изгода. Но не винаги и само в определени граници. И егоизмът, и алтруизмът са адекватни само в определени граници.
Да, не са лоши по дефолт. Въпреки че, децата уж трябва да са най-невинните създания, ама колко жестокички могат да бъдат, ако решат, за удоволствие. Да не си насекомо, врабче или малко котенце в ръчичките на няколко усмихнати, руси хлапака, че и през средновековната инквизиция не могат да измислят по-бавен и жбесток начин да умреш. А децата са най-истинските хора. Ние се раждаме такива - по природа жестоки и любопитни, и любознателни, и добри, и лоши. Раждаме се в баланс, така че съм съгласен с тебе.
Според мен, външните фактори след раждането вече изваждат една или друга черта на яве. А като се огледам из света, в който живеем, не мисля, че има много външни фактори, които да предизвикват добротата у човек. По-скоро винаги изплува лошотията, като някаква отровна утайка, по повърхността на човешката душа….
Тишо - оптимист както винаги. На колко години стана и още не си се отучил да генерализираш и да се водиш по стереотипи :(