Я, стихче
септември 14, 2007 от Morwen
И по повод на 200-те неща - “164. Да напишеш стихотворение за любимия човек”
И да, знам, че е неритмично, потъпква разни канони, сигурно вече са писани десетина много подобни неща и на моменти мяза на майтап с Вапцаров(не е точно това идеята). Но колкото - толкова. Просто ми напомня за един среднощен разговор.
Не мога аз поезия да пиша, обясних.
И прозата ми куца, но във стих
не мога да творя дори насила.
Не зная как, не съм открила.
Обърна се и ме погледна ти
каза - щом не върви, ще провърви,
поезията е сега в къпините,
във пъпешите, дюлите и виното,
във старата проскърцваща врата,
която се опитвам да затворя бавно,
във леките ми дрехи пролетта
и песните неслушани отдавна.
Поезията вътре няма вкус и цвят,
но я усещаш с всички сетива,
във всеки къс от този странен свят,
не в поемите, смисълът е в това.
Не мога аз поезия да пиша, обясних.
И после заговорих дълго. В стих.
Усмивка:) Смутена.
Яко е, но плз махни първата строфа, твърде комична е за хубавото стихотворение нататък ;) Знам, че е досадно да ти дават съвети, ама иначе ще е тооолкова яко ;)
Всъщност дори си прав. Поне за последните редове на първата строфа, де, и аз си го мислех, но после реших да го оставя като доказателсто за импотентността в писането. Но май наистина е много, както би казал един наш познат “неконсистентно”. Ще го оправя по някое време.
Едит: Оправено.
Сега ако промениш и “но в стих”, на “но във стих”… цена нямаш ;) Иначе пак поздравления..
Виж ся, ясно е, че стихотворението ще си има бета версия, версия 2.0, версия XP и т.н.:)
Иначе - благодаря:)
Акхм, и аз съм за “но във стих”.
И може да е
“Обърна се и ме погледна ти
и каза ми - не бой се, ще ти провърви”
А може и да не е :-D
“Поезията вътре няма вкус и цвят,
но я усещаш с всички сетива,
във всеки къс от този странен свят,
a не в поемите, повярвай на това.”
Примерно :Р
Ми … въпросът е, че Жоро ми направи забележка, за неща, за които и аз се съмнявах, пък така… бе, детайлите на смисъла се променят, не знам как да го обясня. Макар че точно последното наистина си плаче за нещо по-ритмично.
Пък “но във стих” си е променено…
Ей, големи критикари сте били! Морви, аз пък само ще ти кажа, че стихотворението много ми харесва, браво :)
А бе ако не критикувам Морвето, кого да критикувам тогаз? Достоевски?! Не ща, искам си критикувам Морвената, щото си я обичкам и си я представям как ми чете дивотиите! :) :) :)
Пък аз си ви обичкам и двете:)